Ако крадат само 6%, с мед да ги намажеш

У нас, продължаващият разпад на ПП е безспорно важна новина. Кирил Петков се скри от 2 дни и още не е подал молба за напускане на парламента. Ако се откаже, ще станат за смях. Ако не се откаже, е грешка и всъщност вдига цената на Пеевски. Сами се набутаха в тази ситуация. Ако крадат само 6%, с мед да ги намажеш. У нас отдавна се краде по 30-40%, еврофондовете се превърнаха в най-големият източник на корупция, при санирането процентът стига и до 50%, при пътищата- също. Пеевски си поискал 20 млн.лв. комисион за разширението на Чирен, обаче няма дело, няма задържане. Но тези 6% тотално противоречат на обещанията за нулева корупция, и това е проблемът.

• В Германия, Мерц става много нервен и оказва огромен натиск върху Европейската комисия да сключи сделка с Тръмп на всяка цена. Германия е страната, която може да загуби най-много от митата за автомобили, стомана и фармацевтични продукти. Но Мерц е прекалено оптимистичен относно вида търговска сделка, която ЕС би могъл да постигне в най-добрия случай. Изглежда, че европейците вече са се примирили с 10% мита на всичко, проблемът е отделно 25% на автомобили, стомана и алуминий. Урсула докладва на Европейския съвет, че е получила ново предложение от САЩ, което ЕК сега ще проучи подробно. Крайният срок за преговорите е 9 юли, но ако има напредък, може да бъде удължен. Една от отстъпките, които ЕС изглежда предлага, е да даде на американските технологични гиганти право на съвместно вземане на решения относно прилагането на Закона за цифровите пазари. Преговорите са в напреднал етап и компаниите вече започват да назначават свои лобисти в ЕК. Макрон предложил Европа да наложи ответни реципрочни мита от 10%, но това ще убие сделката. Германия и Италия искат сделка с Тръмп, Франция и Холандия- не. Нас не ни броят за живи. Най-доброто, което евентуално можем да постигнем е това, което постигна Великобритания, но тя пък се съгласи на безмитен внос на американско говеждо, което Европа никога няма да приеме.
• В Брюксел, бюрократите от ЕК са пълни с хитри законодателни инженерни стратегии, които се опитват да заобиколят една група или държава. Една от последните им хитрини включва предложението за забрана на вноса на руски газ до края на 2027 г. да не се гласува като санкция, а под разпоредбите на енергийното законодателство. Санкциите се приемат с пълен консенсус, законодателството- с 2/3 мнозинство. Правят го заради Словакия, която няма да подкрепи санкции, ако ЕК не реши проблемът и с газа. Разбирам ги- ако се забрани руският газ, първо ще загубят евтин газ, второ Газпром ще ги съди за нарушен дългосрочен договор. Според Словакия, рискът е да загубят дело за 20 млрд. евро. Словакия не е сама, Унгария също бави пакета от санкции. Една държава по-лесна се изолира, при две нещата стават по-трудни. Унгария е и по-твърдоглава от Словакия.
• Във Франция, все още е загадка как правителството може бързо да увеличи разходите за отбрана от настоящите 2,1% до 3,5% от БВП, без да има пари в бюджета. Това са 40 млрд. евро допълнителни разходи всяка година. Франция няма фискалното пространство, което Германия има, просто да увеличи държавния дълг. Нейният дълг ще достигне 116% от БВП тази година, а ако случайно успеят за съкратят 5 млрд. евро разходи, дефицитът им ще е 5.4%. И тези ще гледат дали ние отговаряме на критериите за еврото? Това е като болните в една болница да решават здрав човек дали да бъде приет в болницата за лечение. Байру започне да преговаря за бюджета си с опозиционните партии, но няма партия, готова да се откаже от социалните разходи за повече отбрана.
• В Германия, голямото предизборно обещание на Социалдемократическата партия беше да се повиши минималната работна заплата до 15 евро на час. Днес независимата комисия за минимална работна заплата в страната ще препоръча нивото на минималната работна заплата за следващата година. Минималната работна заплата беше въведена в Германия преди десет години, когато бе 8,50 евро на час. Увеличение от сегашното ниво от 12,82 евро до 15 евро би представлявало увеличение със 17%. Също като у нас, това ще се отрази на цялата структура на заплатите и социалното осигуряване. Пенсиите се индексират спрямо средните доходи. Законоустановената минимална работна заплата действа като долна граница за колективни трудови договори. Голямо увеличение на минималната работна заплата ще повиши цялото ниво на заплати, а с него и различни социални помощи.
• В Испания, Конституционният съд обяви с решение от 6 срещу 4 гласа, че ще потвърди най-важните разпоредби на правителствения закон за амнистията. Законът предвижда помилване на множество лица, осъдени за престъпления, свързани с референдума за независимост на Каталуния през 2017. Това е добра новина за премиера Санчес, чието правителство се крепи на коалиционните гласове на сепаратистите от Каталуния. Решението на съда обаче не решава съдбата на Карлес Пучдемон, бивш президент на Каталуния и лидер на твърдолинейното сепаратистко движение „Заедно за Каталуния“, който все още живее в изгнание, след като беше член на европарламента от 2019 до 2024.
• Отново в Брюксел, Европа е хартиен тигър, що се отнася до външната политика в Близкия изток. На срещата на върха на ЕС в Хага лидерите осъдиха неприемливия брой цивилни жертви и глада в Газа, но не взеха решения за действия. Европа оставя на САЩ да се справи с това, като преговаря за прекратяване на огъня и решение за Газа. След срещата на върха на ЕС Педро Санчес заяви, че няма абсолютно никакъв смисъл да се приемат 18 пакета от санкции срещу Русия заради агресията ѝ срещу Украйна, но дори да не се може да се суспендира Споразумението за асоцииране с Израел, когато той грубо нарушава чл. 2 от споразумението, който засяга правата на човека. Ирландия и Испания настояват за преглед на споразумението, Германия и Унгария лобират срещу това и в полза на Израел. Преди месец държавите-членки на ЕС най-накрая се съгласиха на преглед на Споразумението след инициатива от Холандия. Прегледът установи, че Израел е нарушил задълженията си по отношение на правата на човека в Газа. Но действията бяха отложени до следващата среща през юли с надеждата, че дотогава САЩ ще са постигнали споразумение за прекратяване на огъня и пътна карта за бъдещето на палестинците. Нашето недоразумение Георг как ли се държи там?
• Отново в Брюксел, Унгария блокира началото на преговорите за членство в ЕС с Украйна на срещата на върха на Европейския съвет. Така беше публикувано изявление, в което се изразява подкрепата за Украйна от 26 от 27-е държави членки. Противопоставянето на премиера Орбан на членството на Украйна в ЕС беше подсилено от резултатите от доста спорен „референдум“ в Унгария, който твърди, че 95% от унгарците са против членството на Украйна. Орбан потвърди тази позиция, заявявайки, че ЕС не може да интегрира страна, която е във война.
• В Украйна, правителството одобри измененията в бюджета за 2025 г. на заседанието си в сряда. Те бяха очаквани и водят до увеличение на разходите с 449 милиарда гривни (9 млрд. евро), които ще бъдат насочени почти изцяло за отбрана (412 милиарда гривни). По-рано правителството обясни, че чуждестранната военна помощ е под плановете досега тази година, докато войната продължава, което изисква допълнителни разходи от бюджета. Увеличението на разходите ще бъде частично финансирано от очакваните допълнителни данъчни приходи. Няма увеличения на данъците, но правителството очаква по-високи приходи от данък върху доходите на физическите лица, корпоративен данък и по-висок трансфер от централната банка.
• В Русия, делът на руснаците, които вярват, че страната се движи в правилната посока, е спаднал с 3 пункта до 70% през юни 2025 г., според проучване на Левада Център. Рейтингът на одобрение на Путин остава стабилен на високите 86%, което предполага, че много руснаци не свързват силно неговото лидерство с настоящата ситуация в страната. Той също така остава най-довереният политик с 48%. Одобрението на премиера Мишустин се е повишило до 76%, докато общото одобрение на правителството е 74%. Одобрението на парламента е единственото, което спада (-4 пункта до 62%).
• В Сърбия, ново дългосрочно споразумение за доставки на газ с Русия трябва да бъде подписано до 20 септември. Докато ЕС обмисля постепенна забрана на вноса на руски газ до 2027, Сърбия планира да разшири капацитета си чрез изграждане на ново национално газово хранилище в Тилва, близо до Белград. През май Сърбия подписа анекс към съществуващото си тригодишно газово споразумение с Русия, което е валидно от 1 юни до 30 септември. Споразумението за доставка на газ беше удължено при същите условия, базирани на ценова формула, индексирана спрямо петрола. Анексът гарантира 6.1 милиона кубически метра газ на ден за 290 евро за 1000 кубически метра. В момента доставките от Русия покриват приблизително 85% от нуждите на Сърбия от газ.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.