18.5 C
София
събота, 1 октомври, 2022

Бойко Борисов: 50 нюанса синьо

Може да виждате често Бойко Борисов по анцуг, най-често адидас, но той винаги е в някой от нюансите на синьото. Така е и с костюмите. И те са винаги сини. Защо?

Пленник на модата ли е бившият премиер, свръхсуетен ли е, или болезнено вярващ в прокоби и ритуали? Като при Пикасо ли са периодите в живота му – цветни? Все пак и той рисува, нали.

Сложна и противоречива личност е Борисов, но за фиксацията му към синьото може да бъде защитена една оригинална докторска дисертация.

Часове след като успя да свали кабинета „Петков“ с помощта на ДПС, останалото ИТН и „Възраждане“, Борисов отправи странен на първи прочит апел. Обединение на всички партии, изповядващи евроатлантизма. Модерно, прагматично, европейско мислене. Край на раздорите заради преходни и индивидуални залитания като корупцията и задкулисието, коалиция в името на философия, непоклатимо залегнала в платформите на тези партии.

Апелът е с ясни получатели – „Продължаваме промяната“, ДПС и „Демократична България“. „Възраждане“ ги спира НАТО и ЕС, БСП – Македония.

Посланието е факт, Борисов е горд, че пак се измъква от батака на собствените си думи и дела срещу Доган, Петков и Христо Иванов, Брюксел ръкопляска на тази далновидност.

Хитър е Борисов, няма значение колко книги е прочел. Освен това е на индианска диета (яде се на поразия, но само вечер, през деня индианците яздят, ловуват, бият се, не могат да опънат софрата под някоя дебела сянка). Знае каква ще бъде реакцията и тя не закъсня.

Вчера Петков го отсвири директно, като метафорично го прати на топъл остров, вероятно имаше предвид нещо като Алкатрас. Не можеш да правиш антикорупционна политика с генератори на корупция, обясни простичко премиерът в оставка. Със сигурност до часове ще има подобна реакция и на Христо Иванов. Той вече веднъж му е сърбал попарата.

И какво остана? ДПС. В името на рахата и спокойния сън на Доган и Пеевски, те са винаги готови на ортаклък и подават ръка. Борисов, съкрушен, я приема и казва с болка: “така исках голяма евроатлантическа коалиция, но ПП и ДБ ми отказаха“. Неслучайно индианското му име е Бизонът, който се прави на умряла лисица.

И експремиерът Борисов, след като не можа да се сдобие с кобалтовото електрическо синьо на „Промяната“ и светлосиния на ДБ, се нагласява, дюздисва се с тюркоазения костюм, харизан му от Доган. Обира точките с него в Брюксел, особено със значките на ревера – ЕНП и ЕЛА.

Анцугът и костюмът за бившия (и мечтаещ за бъдещ) премиер не са просто връхна дреха, нито пък модна тенденция. За Борисов облеклото говори повече, отколкото думите и делата. Те при него са преходни. Минават между капките, после той или се отмята, или ги приписва на друг.

Облеклото е нещо друго – нещо средно между народопсихология и геополитика. Продължение на думите и делата с други средства. Помага му в общуването. Ако трябва да обясни на простия народ (с който по понятни причини се разбира чудесно) защо магистралата още не е завършена или как така готов участък е пропаднал, той навива ръкавите на тъмносинята риза, нахлузва светлосините дънки (или обратното съчетание) и пали джипката. Синьото в този случай навява спомена за работното облекло от соца, приобщава и скъсява дистанцията. Навитите ръкави и загащената риза допълват представата за човек от народа.

В случая облеклото е народопсихология. А ето как става геополитика. С навити ръкави и загащена риза в Брюксел не приемат. ЕНП не ги харесва таквиз, въпреки че се води народна. За пред европейците трябва костюм, като тюркоазения сега.

Когато влезе в политиката, Борисов вече беше минал червения си период на член на БКП и камуфлажния като силовак и бодигард. Беше навлязъл в черния като модно течение, с кожена тужурка, загащена черна тениска и стърчащ наган (в случая автоматичен картечен пистолет узи, нахлузен покрай тасмата). Но в този си вид нямаше как да се промъкне в Европа, приличаше на излязъл току-що от престрелка с конкурентна банда. Трябваше само да издуха пушека от дулото на пистолета и да го загащи пак под колана.

За Брюксел му трябваше костюм, в модерното демократично синьо. Късноседесарски, светлосин. Тъмносините бяха на мода при Костов. После стана срамно да се показваш с тях. Наричаха те гаден костовист. Късното СДС обаче пристана с готовност на Борисов само срещу няколко (но пък сигурни) мандата, и отвори щедро гардероба си. А вътре история до история, костюм до костюма. Така Борисов си осигури и едното, и другото. И бе приет в Европата – добре облечен, с нова история.

За голямата политика обаче трябва да си голям играч. Наложи му се в някои моменти да се заиграе с Демократична България, заради аквамарина – нюанс на синьото, близо до зелено – модерен цвят в Брюксел.

Така Христо Иванов и зелените си продадоха, пардон предадоха, синия костюм на лидера на ГЕРБ. Свърши му добра работа.

Сега, видял че остатъците от СДС вече не са добре облечени, а ДБ не щат и да чуят за него, Борисов се вкопчва в ДПС. Тюркоазът му става любим и предпочитан цвят. Трябва само да го наложи в България, че тука не е сред любимите.

Но Борисов трябва да знае как се получава тюркоазеното синьо: смесва се циан (!) с жълто постепенно. Силно токсична комбинация.

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини