Всички без ПП-ДБ ще получат по някой кокал от регулаторите

У нас Пеевски и Борисов започнаха да подреждат регулаторите, всички без ПП-ДБ ще получат по някой кокал и нищо в тях няма да се промени, затова минавам към геополитическите новини:

• В Украйна, Зеленски е като ударен с мокър парцал след разговора на Тръмп с Путин и въведе санкции срещу бизнесмените Петро Порошенко (бивш президент на Украйна и собственик на шоколадите Рошен), Игор Коломойски, Генади Боголюбов, Константин Жеваго и Виктор Медведчук. Зеленски ги обвинява за военни сделки с Русия, а в случаите на Порошенко и Медведчук също и за политически сделки с Русия, които са били в ущърб на Украйна. Коломойски, който бе основният финансов спонсор на Заеленски за президентската му кампания през 2019 беше зад решетките по обвинения в убийство. Медведчук, бивш бизнес партньор на Порошенко и кръстник на една от дъщерите на Путин, бе обменен с Русия през 2022. Коломойски, Боголюбов и Жеваго са в списъка на милиардерите на Форбс от много години.
• В Полша, правителството представи план, който има за цел да бъдат построени около 15 000 апартамента за социалнослаби и млади семейства през първата година и 40 000 до 2030. Програмата, която ще се нарича „Ключове за жилища“, ще струва 2.5 млрд. злоти (около 1 млрд.лв.) през първата година. Нашето правителство май е единственото в Източна Европа, което не предприема никакви жилищни мерки за подкрепа на демографията.
• В Русия, добивът на петрол се е увеличил с 1.1% на месечна база до 9.22 млн. барела на ден през януари. Износът на петрол остава непроменен на месечна база и спада с 0.6 млн. барела на ден до 7.4 млн. барела на ден, от тях 4.6 млн. барела на ден суров петрол и 2.8 млн.барела на ден петролни продукти.Приходите от износ на петрол се увеличиха с 0.9 млрд. долара на месечна база до 15.8 млрд. долара през януари поради по-високите цени. Санкциите не работят, очевидно. Русия изнася повече и продава на цени над тавана на санкциите от 60 долара/барел.
• В Хърватска, правителството създаде работна група за разработване на законодателство за ядрената енергетика и разглеждане на потенциални местоположения за ядрени енергийни мощности. Хърватска няма ядлена централа на своя територия, но повече от 30 години е съсобственик на атомната централа Крско в съседна Словения и задоволява 16% от енергийните си нужди от нея.
• Отново в Хърватска, правителството прие законопроект за извънредните мерки за контрол на цените. Законопроектът предвижда ясно задължение за бизнеса да информира обществеността за въведените мерки за контрол на цените, по-прецизни разпоредби за показване на цените за стоки и услуги, подлежащи на пряк ценови контрол, допълнителни мерки за пряк контрол на цените, заедно с инспекционен надзор и санкции, които инспекторите могат да налагат, както и по-високи глоби от сегашните. Законопроектът ще бъде приет по спешна процедура, т.е. само на едно четене в парламента. Предвидената санкция за търговци за неспазване на разпоредбите е до 30 000 евро.
• В Турция, 14-ти Върховен наказателен съд в Истанбул прие обвинителен акт срещу кмета Екрем Имамоглу, който бе изправен пред обвинения в заплахи срещу служители на турските контратерористични служби. Обвинението поиска 7 години и 4 месеца лишаване от свобода плюс забрана на политическа дейност. Като детайл, гл. прокурор на Истанбул Акин Гюрлек преди това е председателствал същия съд. Срещу Имамоглу се води и друго дело, според което по време на службата си като кмет на Бейликдузу през 2015 е възложил договор на компания, неотговаряла на условия на търг. Делото предвижда потенциален затвор от 3 до 7 години. Имамоглу има и трето дело за обида на Централната избирателна комисия. Имамоглу е може би най-забележителната опозиционна фигура и потенциален кандидат за президент. Делата срещу него приличат по-скоро на опит за неутрализиране на политически съперник. Имамоглу е кмет на Истанбул от 2019, в момента втори мандат. Ако бях на мястото на Терзиев, щях да предвидя и такъв развой на събитията в София- Ердоган нищо ново не е измислил.
• В Грузия, подкрепяната от Русия отцепила се република Абхазия ще проведе предсрочни президентски избори на 15 февруари, след като бившият президент Аслан Бжания беше принуден да напусне поста си през ноември 2024 поради масови протести, предизвикани от противоречива инвестиционна сделка с Русия. Изборите се възприемат като надпревара между съюзника на Бжания Бадра Гунба и опозиционния кандидат Адгур Ардзинба. Гунба е смятан за фаворит на Москва. Грузия не признава тези избори, а ако Гунба загуби, значи Русия е загубила хватката си над Абхазия.
• Отново в Грузия, появи се информация, че олигархът Иванишвили, санкциониран от САЩ, известен с афинитета си към екзотична флора, фауна и изкуство е внесъл офшорни активи в страната за близо половин милиард евро. Иванишвили е нещо като грузинският Доган в силните си години- стоящ зад кулисите и дърпащ конците на управляващата партия. Миналата пролет грузинският парламент прие промени в данъчния кодекс на страната, които премахнаха данъците върху вноса на офшорни активи. Промените са спестили на Иванишвили около 85.5 млн. долара дължимо ДДС.

Сега знаете повече за света около нас.