В Пернишко слагат маските. Довечера е „Сурова“

Млади и стари в Пернишко очакват да посрещнат обичая „Сурова“, възвестяващ началото на новата година. В почти всички населени места от региона още тази вечер ще лумнат ритуални огньове, около които ще затанцуват магичния си танц сурвакарите с чудновати маски (ликове) и звънци. Те са преките съвременни носители на маскарадната обредност в тази част от нашите земи и във всяко пернишко село се назовават по различен начин: „сурвашкарье“, „сирвискарье“, „мечкарье“, „старци“ и др.

Традицията „Сурова“ е характерна за Средна Западна България, а ревностното й пазене трябва да продължи, защото тя е ценност, коментира етнологът Цветана Манова. Тя е сред инициаторите за влизането на пернишкия обичай в съкровищницата на ЮНЕСКО.

В далечни времена на „Сурова“ са се маскирали само млади момчета и ергени, на които предстояло задомяване. Самият обичай е бил начин те да заявят, че преминават от една семейно-социална група в друга. Аналогичен е обичаят „Лазаруване“, който изпълняват девойките преди Великден.

Според Манова „Сурова“ е жива и днес, а за това свидетелства случващото се в нощта на 13 януари и през целия следващ ден. Тогава мъжете от всяко село се преобличат, слагат маски на главите си и тежки звънци на телата си и започват да играят. На 14 януари те са най-очакваните гости, които трябва да посетят всяка къща в своето село. Самата им поява се смята за благослов и пожелание за благоденствие.

За тези два дни участниците в обичая се готвят цяла година – правят ликове (маски) и определят реда на преминаване по домовете. В двора на всяка къща се разиграва т.нар. „сурвакарска сватба“, символизираща желание за женитба и пълен дом с деца.

Най-главният от всички участници в групата маскирани е нейният водач (болюбашия, войвода, старши) – човек с авторитет и заслуги. Той поема отговорността за реда, организацията и направата на ликовете. Облечен е в специална униформа, а в ръката си държи дървена, често автентична, стара сабя и задължително има свирка, с която въдворява ред.

Освен че посещават домовете, сурвакарите изричат и собствен благослов – да се роди жито, да няма мор по животните, да има здраве и берекет. Стопаните от своя страна ги даряват богато със сушено месо, вариво (сварено кисело зеле със свинско месо), сланина, плодове, греяна ракия и пари. Маскираните не посещават единствено домовете, където има наскоро починал. Всички очакват сурвакарската група с нетърпение и трепет. Редът на преминаване е следният – първо младоженците, след това поп (свещеник), който ръси с вода или държи запалено кандило с тамян, свекър и свекърва, мечкар с мечка. Всичко се случва под съпровода на тъпан. Този музикален инструмент създава настроение и така типичната сурвакарска атмосфера.

Според историка и краевед Аниела Асенова обичаят „Сурова“ в Граово е познат и под наименованието „Невеста“. Асенова се позовава на изследванията на филолога Александър Мартинов – автор на „Сборник за народни умотворения и народопис“ (издаден през 1958 г.), който пише, че в миналото млади момчета до 16 години са излизали на 14 януари и са сурвакали за здраве. Сурвачките, които те държали в ръцете си, представлявали чаталести (разклонени) тояжки – „сировишняци“, в края на които били окачени неща, издаващи подрънкващ звук. По-големите момчета и ергени за женене пък обличали животински кожи, а на главите си слагали маски.

От местната „религия“ – сурвакарството, се „заразяват“ все повече деца, които обличат първите сурвакарски костюми, веднага щом проходят. Вратите на всички къщи в населените места са широко отворени и всеки странник е добре дошъл в сакралната нощ в Пернишко. В домовете се редят специални трапези с баница със сирене и праз, ритуална погача, вариво, свинска пача, туршия, вино и ракия.

Местната „Сурова“ е най-обичаният и дългоочакван празник отбелязван в общините Перник, Радомир, Ковачевци, Земен и Брезник. През 2021 година беше създадена детска сурвакарска група и в Трън с намерение да възроди обичая и в пограничния край. В пернишкото село Ярджиловци се пази сурвакарски звънец от 1834 г., смятан за най-стария у нас.

През 1995 г. Международният фестивал на маскарадните игри „Сурова“ става член на Федерацията на европейските карнавални градове. От 2009 г. Перник е европейска столица на сурвакарските игри. През 2012 г. пернишката „Сурова“ стана част от националната система „Живи човешки съкровища“ в категория „Традиционни празници и обреди“. На 2 декември 2015 г. празникът бе вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Още по темата

РЕКЛАМАspot_img
РЕКЛАМАspot_img

Избор на редактора