Една глобална търговска война може да играе в полза на Китай

Въобще няма да ви занимавам с нашите глупости, тук трябва голяма метла, няма да стане с малки промени и една партия повече, една по-малко в парламента. Там абсолютно всичко е за измитане. Затова минавам към геополитическите новини:

• В САЩ, Тръмп няма да приеме компромис за митата. ЕС няма да намали своите мита към САЩ, а вероятно ще наложи още мита и глоби. Вече се появи новината, че ЕС подготвя потенциална глоба от 1 млрд. евро за компанията Х на Мъск за нарушение на правилата на ЕС. Казано накратко, вървим към търговска война- защото ЕС има инструментите за нея и защото е популярна в краткосрочен план. Китай вече има 20% от глобалния БВП и расте. САЩ + ЕС имат 29% и падат надолу. Една глобална търговска война може да играе в полза на Китай, защото би ускорила упадъка на Запада.
• В Китай, страната е с най-голям принос за търговския дефицит на САЩ – с 295 млрд. долара миналата година, следван от 236 млрд. долара на ЕС. Но не само САЩ имат дефицит с Китай. Така и ЕС, дори Германия има дефицит. Основната опасност от митата на Доналд Тръмп е Китай и Германия да засилят кризата, налагайки мита и помежду си. Най-добрият отговор на ЕС е не война с Тръмп, а ЕС, Великобритания, Канада и Австралия да отворят своите пазари, да премахнат митата и да сключат сделка с Китай. Само че в ЕС мислим толкова дребнаво, че ще направим точно обратното- например ще се изпокараме с Великобритания за риболова.
• Също в САЩ, от полунощ всеки автомобил от ЕС, изнесен в САЩ ще струва около 35% повече, отколкото беше в началото на годината- 20% заради митата и 15-ина% заради поскъпващото евро. Нищо чудно, че популярността на Тръмп получи силен удар вчера. Прекали с високите мита и американците тепърва ще го усещат.
• В ОПЕК, по-предсказуемият и предвидим ефект от митата на Доналд Тръмп бе спада в цените на петрола. Логиката ер че спад в световното икономическо производство в резултат на митата ще предизвикват спад в търсенето на петрол. Към това се добавиха още новини, които още повече понижиха цените на петрола. Opec+ обяви вчера, че ще увеличи размера на планирано увеличение на производството през май. Първоначално бяха казали, че ще увеличат със 135 000 барела на ден. Сега искат да го увеличат с 411 000 барела на ден. Това иска и Тръмп, защото цените на петрола падат от по-голямото производство. По-ниските цени са потенциално доста лоши и за Русия. През март приходите на страната от износ на петрол и газ намаляха със 17% на годишна база, според данни на финансово министерство.
• Във Франция, един ден след обявяването на митата Макрон привика представители от основните засегнати сектори – аеронавтика, здравеопазване, електроника и козметика и призова европейските компании да спрат инвестициите си в САЩ, докато ЕС не изясни позицията си. Франция е петият най-голям инвеститор в САЩ с 370 млрд. долара през 2023, докато САЩ са инвестирали 142 млрд. евро във Франция. По-рано този месец Тръмп обяви, че френският корабен гигант CMA CGM възнамерява да инвестира 20 милиарда евро в САЩ. Френската луксозна марка LVMH също обмисля да инвестира повече в САЩ. Увеличаването на митата може да струва 1.5% от БВП на Франция и стотици хиляди работни места, вкл. дислокация на цели отрасли. Анализите показват, че ръста на икономиката на Франция ще се забави с 0.4% тази година заради митата. Франция е от хардлайнерите и настоява за по-твърда търговска политика като отговор. Макрон цитира митата на ЕС върху китайските електромобили като пример за натиск върху САЩ.
• В Русия, Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции и специален пратеник на Путин, потвърди разговорите си във Вашингтон на 2-3 април от името на президента и говори за „сили“, които се опитват да нарушат диалога между САЩ и Русия. Дискусиите са били съсредоточени върху потенциалното връщане на американските инвестиции в Русия, стартирането на съвместни проекти (главно в Арктика и редкоземните метали), възобновяването на директните въздушни пътувания и развитието на социално-културния обмен. Дмитриев не заема официална държавна длъжност, което му позволява по-малко протоколни пътувания. Въпреки това посещение, споразумение за прекратяване на огъня до Великден (20 април) или дори до Деня на победата (9 май) изглежда малко вероятно. Все още не е насрочен телефонен разговор между Путин и Тръмп, като съветниците на Тръмп го призовават да не започва контакт, освен ако Путин първо не се съгласи на пълно прекратяване на огъня.
• В Унгария, Нетаняху демонстрира, че може да пътува в чужбина, когато иска въпреки заповедта за арест на Международния наказателен съд срещу него. И Орбан го приветства, като обяви, че Унгария ще се оттегли от Римският статут, договорът, който създава МНС, и отделно ще премести посолството на Унгария в Йерусалим. И двамата имаха телефонен разговор с Тръмп вчера, за да обсъдят МНС и следващите стъпки. Орбан е тарикат- твърди, че никога не обнародвали закона за участие в МНС, съответно не е в сила и няма как да арестува Нетаняху. Някой ще пита ли нашето правителство дали го е обнародвало? Или сме загубили акта като пътната карта на Газпром, дето Теменужка я загуби. Така или иначе, Орбан отвори вратата за нови разделения вътре в ЕС. МНС е неразделна част от правната рамка на ЕС. Какво се случва с правния интегритет на ЕС, ако държава-членка напуска?
• Също в Унгария, правителството може да постигне споразумение с телекомите и банките за доброволно намаляване на цените, каза Орбан. Преговорите с трите големи телекома започнаха по-рано тази седмица, след като правителството установи значително увеличение на цените в този сектор в допълнение към цените на храните и банковите такси. Разговорите с банките също продължават и Орбан описа перспективата като реалистичен шанс за споразумение. Успешните преговори с телекомите и банките ще означават, че държавната намеса в цените може да бъде избегната, за разлика от цените на храните, посочи Орбан. Правителството изисква от банките да отменят увеличенията на таксите от началото на годината, докато очаква поне 10% намаление на цените от телекомите. Ето нещо, което и нашето правителство може да направи, но не прави- защото са на хранилка. Няма друго обяснение.
• В Румъния, правителството ще предложи държавна помощ за компании, засегнати от новите мита на САЩ, каза премиерът Чолаку. Стокообменът на Румъния със САЩ не е значителен, като износът представлява около 2% от общия износ на страната, а вносът – около 1%. По-голямата част от износа се състои от мебели, машини, авточасти, гуми, електрическо оборудване, електрически двигатели, стомана и продукти от стомана. Не съм чул нашето пхравителство нито да прави оценка за икономиката ни, нито да предлага мерки- макар че нашата икономика е напълно смешна. Знаете ли кой е продуктът, който е с най-голям дял в износа ни за САЩ? Старинни монети. Не е смешно и е истина.
• В Беларус, властите публикуваха подписания вчера от премиера Турчин указ за промени в режима за контрол на вътрешните цени. Новите разпоредби намаляват броя на стоките, чиито цени се регулират, от 331 на 211. Но почти всички хранителни продукти остават в списъка наред с повечето напитки. Същото важи и за дрехи, мебели, домакински уреди, битова химия и автомобили. Като цяло цените на повечето стоки от първа необходимост са регулирани. Подозирам, че ако тука някой политик облече нещо такова в програма, ще спечели изборите.
• В Сърбия, Вучич каза, че тарифите на Тръмп за Сърбия са изчислени по „странна формула“, отбелязвайки, че Сърбия има различни цифри по Евростат. Тръмп обяви реципрочно мито от 37% върху сръбския внос, поставяйки Сърбия сред търговските партньори на САЩ, подложени на най-високите нови мита. Въпреки че САЩ не са основният експортен пазар на Сърбия, те представляват около 2% от нейния износ. Най-големият износ на Сърбия за САЩ миналата година са автомобилни гуми и оръжия и боеприпаси. Що се отнася до вноса от САЩ, Сърбия е внасяла предимно силови машини и двигатели, следвани от самолети и свързано с тях оборудване.
• В братска Македония, правителството готви „стратегически отговор“ в опит да смекчи въздействието на обявените 33% американски мита. Премиерът Мицкоски каза, че правителството ще се стреми да сключи споразумение за свободна търговия със САЩ, за да облекчи опасенията за потенциални икономически последици. САЩ са 18-ият най-важен търговски партньор на Македония през 2024, според данни на статистическата служба. Общият стокообмен между Северна Македония и САЩ възлиза на 314 млн. долара през 2024, от които износът за САЩ възлиза на 118 млн. долара. По-голямата част от износа на Северна Македония за САЩ миналата година е тютюн, дрехи и изделия от желязо и стомана.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.