10.7 C
София
понеделник, 26 септември, 2022

Еднопосочен билет за руските “доброволци” в Украйна

Всяка седмица Русия праща в Украйна стотици въоръжени мъже, които нарича „доброволци“. Всъщност това са настоятелно „поканени“ доброволно да станат войници срещу съблазнително високо възнаграждение. И някои склоняват.

Според БиБиСи именно отрядите, съставени от доброволци на заплата, воюват на най-тежките участъци на фронта. А подготовката им, преди да ги хвърлят на предната линия, продължава… между 3 и 7 дни.

Рунак се чуди колко струва животът му.

Дмитрий

„През април ми звъннаха от военкомата и ми предложиха да стана доброволец. Обещаха 133 хил. рубли заплата, храна, както и помощ да си погася кредитите“, разказва Дмитрий (името е променено от съображения за сигурност) от малък уралски градец.

От военкомата на него и негови познати звъняли с изкусителни предложения по няколко пъти, през ден-два. „Отначало ги игнорирах, но по едно време загубих работата си и не можех да си връщам кредита. Затова се навих.“

„И отидох. Приеха ме без никакъв медицински преглед. Явно планът им е да ни хвърлят бързо на фронта и хич не им е до комисии и проверки. Събраха ни една сутрин,  облякоха ни и ни качиха на влаковете. Униформата ни беше от съветско време, дадоха ни по една хавлиена кърпа, калъп сапун и кат долно бельо. На моето имаше печат „1960 г.”, продължава Дмитрий.

Тогава у него се появили първите съмнения.

„Оръжието в насипно състояние, цялото в масло, патроните също. На полигона – бардак. Офицерите ни псуват, обучение няма, сплотяване на личния състав – нула. Вече бях в шок. Някои от нас не бяха държали автомат в ръце, танк не бяхме и виждали на живо. А след няколко дни – на война! Даже обувките не бяхме разтъпкали, краката ни в мазоли. Носех си и мой чифт, но ни задължаваха да ходим с униформените.“

В много бедни региони, където няма работа и никаква социална помощ, служба в армията е единственият начин да припечелиш пари. Днес военкоматите обещават до 200 хил. рубли месечно, което е 5 пъти повече от средната заплата в града. Затова и много хора се навиват да служат.

На сборния пункт в Ростов, където се оказал Дмитрий, повечето доброволци били на по над 45 години, някои от които направо болни.

„Аз, естествено, разбирам тези хора. Но много от тях бяха с шкембета, половината – с очила минус 5 и нагоре. До мен един получи инсулт в строя, падна и го отнесоха. Не знам дали оживя. Но в общи линии вече ми ставаше ясно – пробутваха ни еднопосочен билет.“

Дмитрий изкарал 3 дни в частта и решил да се откаже. „Явно всичко беше едно шибано безумие, някакъв тъп виц. Още не бяхме подписали договори и когато решиха да ни учат да стреляме на полигона, просто се отказах. С мене – още 5 човека.“ На следващия ден другите били прехвърлени в Украина и пратени на фронта край Изюм. Колко от тях са оцелели, засега не е ясно.

Путински “доброволци” на украински фон. СНИМКА ЕПА/БТА

Алексей 

Алексей (името е променено) обаче не се отказал – парите много му трябвали. В Гудермес, той и други доброволци, подписали 3-месечен договор с Росгвардията. После батальонът им бил пратен под Луганск.

„Когато пристигнахме, там беше ад! Истински ад! С мен бяха момчета, воювали преди това в Сирия. Но и те се шашнаха, мамка му! Разказваха, че онова в Сирия изобщо не прилича на това тук. Жестоки обстрели и тежки загуби. Ужас!“

Първото си раняване Алексей получил при атаката на Рубежное.

„При украинците всичко е грамотно откъм технологии. Попадаме под обстрел, например, лежим. Аз надигам глава и поглеждам – а над нас квадрокоптер виси и с него те си коригират огъня. Когато обстрелът приключи, ние хукнахме да сменяме позицията. Обаче квадрокоптерът полетя след нас и скоро пак ни зачесаха. Тогава ме раниха за първи път. Слава богу – леко“, разказва Алексей.

Най-трудно му било, когато влизали в малко селце по пътя към Северодонецк.

„Украинците отстъпиха в гората. И се започна. Просто ни изгаряха с мини и „градове“ (реактивни снаряди, б.р.). Наистина беше страшно. После влязохме в селото почти без бой. Там бяха останали малко хора – старци предимно. Влязох в една къща, баба и дядо седят. Казвам им: „Бягайте оттука, стреля се!“ А те ми отговарят: „Вие бягайте, защо ние? Цял живот в това село сме живели, къде да ходим?“ По-късно върху къщата им падна мина и те изгоряха“, спомня си Алексей.

Числото на загинали доброволци стремително расте – всяка седмица умират по 30-40 души. И то само по официални данни, които винаги са смекчени. При това 57% от загиналите руснаци на територията на нападнатата Украйна са мъже над 40 години. Динамиката на загубите съществено се отличава от останалите категории руски военни – наемници, чеченци, срочнослужещи, които по принцип са по-млади. Установените загуби на хора между 18 и 26 години са 47%

Според Алексей, неговият доброволчески взвод практически постоянно е на предната линия. Именно отряди от хора, подписали краткосрочни (3-4 месечни) договори с министерството на отбраната, заедно с бойци от частната компания „Вагнер“ са главните руски щурмоваци на фронта, потвърждават източниците на БиБиСи.

Алексей излиза от строя в началото на юни, когато наблизо се взривява танков снаряд. Сега той се лекува в Санкт Петербург и иска да се върне в строя. За да завърши контракта си и да си вземе парите, ако оцелее. Защото големите пари, обещани от правителството, се дават само и единствено ако си бил „в бойни действия“, а не в болница или в тила.

Лекарските прогнози обаче не са утешителни. След 3 контузии Алексей вероятно никога няма да чува с дясното си ухо. Също няма гаранции, че някога ще раздвижи дясната си ръка – важен нерв в нея е прекъснат от снарядна осколка.

„Най-тежкото е силното главоболие. Аз почти не спя. Пък все съм бодър. Докторите казват, че психиката ми е силно претоварена – казва Алексей. – Но поне главата ми е още на мястото си“.

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини