22.9 C
София
понеделник, 26 септември, 2022

Защо като човек с леви нагласи подкрепям „Промяната“

Политическите ми разбирания са леви. За съжаление миналата година, и на трите парламентарни избора нямаше нито една партия, която да ми вдъхне и най-малката надежда, че поне ще пробва да реализира някои изначални за модерното ляво постановки. Например, че ще работи за въвеждане на прогресивен ДОД с цел борба срещу бедността и социалното неравенство. Че иска силни и отговорни регулатори, който да озаптяват капитала и пазят интересите на хората във времена на кризи. Че  разбира борбата срещу дискриминацията на сексуална и полова основа като мисия, а не като задължение, което се изпълнява проформа за пред Европа. И т.н., и т.н. Вече се съмнявам, че в годините на демократичния преход и съзряването на капитализма в България е имало дори класическа левица от социалдемократически тип. През последните години БСП съвсем се спихна и зави към национал-популизма и консерватизма, а прогресивните кръгове и колективи вляво от нея имат интелектуална сила без почти никакви шансове за електорално влияние.

През 2021 г. дилемата всъщност не беше ляво – дясно, дори либерално – консервативно, а нещо по-базово: запазване на демокрацията или по-нататъшно плъзгане към автокрация. Държавата беше „завладяна“ от политико-олигархични интереси, а най- фрапантната  илюстрация на корупционния и клептократски модел бяха снимките със златни кюлчета и пачки евро в нощното шкафче на премиерската спалня. Срещу тази система през 2020 г., в продължение на половин година протестира активно едно малцинство от граждани. Въпреки че управляващите успяха да довършат мандата си, протестите подготвиха загубата на стария режим на парламентарните избори.

През 2021 г. три пъти убедено гласувах за една малка коалиция, която сполучливо носеше в името си протестния призив „Мутри, вън!“. Тя се роди от протестите, на два пъти влезе с мъка в Народното събрание, но показа с действията си как може да се работи ускорено и радикално за разграждането на стария режим.  За съжаление на третия за годината вот за парламент  уморените избиратели й обърнаха гръб. Една от причините беше, че част от поддръжниците й заложиха един по-умерен вариант на „Промяната“. Така, въпреки че отново подкрепих „моята“ формация, останах де факто без представителство в парламента. В него няма нито истинска лява партия, нито партия, представляваща радикализираните градски либерали (тук не коментирам ДБ, която е по-сложна конструкция), с които участвах рамо до рамо в не една и две антиправителствени демонстрации на жълтите павета.

Управляващата коалиция беше сглобена на принципа „никога повече ГЕРБ“, но действаше тромаво и направо незадоволително. Тя беше нещо като орел, рак и щука плюс троянски кон на старото статукво – миналата седмица ИТН се саморазкри и се опита се да бие шута на правителството. Ляв вектор в управлението тъй или иначе няма, въпреки че част от него е и социалистическата партия. Бяха гласувани някои социални мерки, които представляват по-скоро подтичване след събитията (по отношение на цените на горивата, пенсиите, някои  уязвими групи), а не ефективно противодействия на ценовия шок и обезпокояващия ръст на инфлацията. Все пак по-добре с тeзи половинчати мерки, отколкото свободните ресурси в хазната да се пренасочват към фирмите от обръчите на окопалия се организъм „ГЕРБ-ДПС“.

Въпреки това през първите шест месеца от новото управление се случиха знакови промени, немислими до неотдавна. Макар и половинчато, София се опълчи на Кремъл в условията на руска агресия срещу Украйна. Правителството отхвърли руския диктат занапред газовите доставки да се плаща в рубли. Резултатът е, че въпреки че „Газпром“ врътна кранчето, в страната криза за синьо гориво няма. Снабдяването става чрез алтернативни източници, които ще се диверсифицират, дори е възможно да няма повишаване на цената. Освен това държавата си върна ГКПП „Капитан Андреево“, което години наред беше „превзето“ от фирми, близки до старата власт. Те усвояваха златни пари от фитосанитарния контрол, но и така го бяха занижили, че през пробитата външна раница на ЕС в страната и съюза са влизали тонове и тонове храни с пестициди и други вредни вещества. Същевременно премиерът Петков и финансовият министър Василев отказаха да дадат на брокерите във властта да разпределят близо 4 млрд. лв. за пътища на фирми, повечето от които минават за партийни касички на ГЕРБ и ДПС. Това се оказа реалният повод ИТН да напусне  коалицията.

Управляващите успяха да прокарат, макар и с голямо закъснение, закриването на специализирания съд и прокуратура. Неоправдано обаче се бави разделянето на антикорупционната комисия на два органа и приемането на промени в закона за съдебната власт, които да ограничат правомощията на почти безконтролната фигура на главния прокурор.

Нерешените краткосрочни задачи пред правителството са от важни – по-важни: завършване на съдебната реформа, устойчиви антиинфлационни мерки, вдигане на „позорното вето“ за Македония, системно противодействие на руските хибридни заплахи. Те могат да бъдат реализирани много по-трудно от едно правителство на малцинството, дори предстоящият вот на недоверие да не успее. По-сигурния вариант реформите да продължат са пречистващи политическата система избори наесен, въпреки че обществените нагласи още не са узрели за тях. И дори с риск националистите от „Възраждане“ да подобрят резултата си. Бъдещото управление може да бъде по-устойчиво и стабилно, ако част от него стане една гражданска партия на протеста, вдъхновена от делото на „Отровното трио“. Алтернативният сценарий би бил   програмно правителство на задкулисието, избрано с подкрепата на ГЕРБ, ДПС и ИТН. Кабинет, чиито конци се дърпат от джипката на Бойко, Сараите на Доган и дивана на Трифонов с любезното съдействие на златния пръст на Копейкин.

На този фон Христо Иванов, а дори и Атанас Атанасов и Корнелия Нинова изглеждат не само симпатични, но и вдъхващи доверие А новото трио Кирил Петков – Асен Василев – Никола Минчев, задава стандартите на нормалната политика, с човешко лице и чара на все още младежкия ентусиазъм.

На следващите избори пак няма да гласувам за „Продължаваме промяната“. За мен икономическата й програма е отражение на философията и законите на пазарния либерализъм. Най-късно след световната финансовата криза от 2007-2009 г. се доказа, че те не са адекватни за съвременните глобални предизвикателства. Ще продължа обаче да подкрепям правителство на промяната. Без нея няма да има почва нито за прогресивен ляв проект за българското общество, нито дори за що-годе сносна средностатистическа европейска демокрация.

Д-р Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, експерт по политически комуникации.

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини