22.8 C
София
сряда, 28 септември, 2022

И… Кронос изяде децата си

Вижте, ние не сме агенция ЕЖК (Една Жена Каза), честно!

Но когато една жена каза: „Тоя ги изяде като Кронос децата си“ по повод канибалската вакханалия, при която готвачът-демиург Радев пльосна на софрата чеверме с нанизани Нинова-Петков-Василев-Трифонов, се замислихме. Жената, чиято интуиция дълбоко уважаваме, беше права. Корнелия роди Радев от Решетников, Радев роди Кирил и Асен от небитието, Кирил роди Янев от Радев, Янев роди партия от неизвестен засега извършител и после всеки се отрече от другия, се засука тя древногръцката трагедия.

Оценихме и парадокса – тези лица, плюс още неколцина тям подобни, бяха хем част от менюто, хем точеха зъби около трапезата. Кронос ги ядеше, но и те не му оставаха длъжни. Ядяха го, ядяха се един друг, а долу в ниското пълзеше някакъв келеш, събираше копейки от пода и чакаше от масата да падне парче още живо месо, за да впие в него мишите си зъбки.

Картина, достойна за Брьогел. Плачеше за изкуствоведски анализ.

(Впрочем, започнахме с „вижте“ неслучайно – така започват изказванията си по телевизора повечето български политици и социолози. Модата я въведоха именно едни двама социолози, които са и автори на крилатата фраза „Вземи им парите и да си е*ат майката!“ Родиха я пред очите ни преди около 24 години и ние я запомнихме. Кел файда? Те продължиха да вземат парите, да си играят голфа, а ние… така, де.)

Признаваме и че имахме вътрешен спор: какъв изкуствоведски псевдоним да си изберем – Аполодор Бистришки (по местоживеене), или Хезиод Шипченски (по месторождение). За да се измъкнем от проблема, решихме да се подпишем с рожденото си име, но да говорим за себе си в множествено число като непрежалимия Стойко Тонев, а.k.а Тони Филипов, д-р. Поклон!

Вижте! Сложно е! Древногръцката митология е засукана повече от личния живот на татуиран футболист от местния национален отбор. И двулика като Янус и парламентарно изказване. Затова да го караме през просото на двусмислиците, пък каквото излезе:

Кронос е титан. В това той е повече от сигурен и си му личи. [Баща му бог Уран, понеже по онова време хората били кът, си харесал Гея (не, не някакъв си гей, а Гея – и тя богиня). Била сестра на Уран, обаче нямало накъде – и богините не били много на брой.] От тази именно кръвосмесителна връзка се родил титанът Кронос и моментално се влюбил в себе си.

Отначало той бил дребен, оплешивяващ, но много амбициозен статист. Кибик в стаичката с разкривен надпис „чАкащи артИсти“. Баща му Уран му обръщал нула внимание и по този начин задълбочавал фройдистките му проблеми, далече преди Зигмунд Фройд да ги формулира през 19-и век от н. е. Но Кронос търпеливо чакал момента си да излезе на сцената, подръпвал нагоре зелените си чорапи, стържел с кубинки по балатума на гримьорната и безгласно се мъчел да пооправи източния си тракийски диалект, да го доближи до олимпския.

И моментът дошъл, благодарение на някои къде случайни, къде нарочни врътки из древногръцкия пантеон. Сестра му Рея (която ние изобщо не асоциираме с Корнелия, но и тя от същото кръвосмешение), получила от някъде меч и идея. Митологията, уви, не уточнява дали „някъде“ е с руска фамилия, но и ние не дълбаем с длетото тънко. Рея дала на брат си Кронос меча, прошушнала му нещо и той моментално се хвърлил върху Уран, за да му отмъсти за светлинните години пренебрежение. Трябва да е било доста хорър сцена, щом и до днес малко художници посмяват да я нарисуват, без да сложат червен триъгълник и надпис 18+ в горния десен ъгъл на платното.

Касапницата, придружена с кастрация, няма да описваме. Гадна история. Само ще споменем, че Гея и Уран, в предсмъртни хрипове, предрекли на синчето си, че божествената му власт ще му бъде отнета по подобен подъл начин – от негово собствено дете.

И какво се очаква от силно обичащия себе си Кронос?

Ами започнал да си яде децата.

Преди това обаче, по стара божествена традиция, се оженил за сестра си Рея и започвал да я опложда редовно – тогава нямало предпазни средства, а мерак – предостатъчно.

Обаче! Кронос допуснал фатална грешка. Вместо да ги дъвче, той гълтал новородените си деца, както български олигарх гълта обществени поръчки, с извинение. Произвеждал ги и ги гълтал в още бебешко състояние. Първо погълнал Хестия, после Деметра и Хера, оригнал се и продължил с Хадес и Посейдон. По едно време кръшнал (човещинка, макар и божествена) с някаква нимфа, но леля Рея го хванала на калъп и той светкавично, на място, още докато, превърнал красивата нимфа в кобила. И след време се родил… кентавър.

Застаряващата вече Рея обаче се притеснила не нашега – тя ражда, той ги гълта като тираджия сръбски кебапчета, къде дават така? Затова, когато се усетила бременна за пореден път, заминала тайно за остров Крит, скрила се в една пещера и родила не кого да е, а малкия Зевсчо. Разлютеният Кронос я намерил бързо, естествено; имал си разузнаване. Довтасал и незабавно пожелал да глътне поредното си отроче. Но явно и боговете одъртяват, почват да недовиждат. Рея казала „добре, скъпи, заповядай!“ и му подала един закръглен камък, повит в пелени от руно на грузинска овца, жълтеещо такова. Кронос глътнал камъка барабар с руното и си тръгнал доволен.

Грешка, която по-късно му струвала скъпо. Бащината прокоба се сбъднала. Неизяденият Зевс пораснал, изправил се срещу баща си, спукал го от бой и, с извинение, го разпрал.

И от тумбака на Кронос се изтърколили живи и здрави (само малко олигавени) всички нагълтани от него невинни деца. Те, милите, начело с умния и справедлив Зевс, създали новия, някак си по човечен древногръцки пантеон.

Не че после Зевс не правел простотии. Не че не се оженил за сестра си Хера и не й направил три дечица, едното от които – Арес, назначил за бог на войната. Не че не се правил на лебед – за срамотиите и за едното… така де. Не. Но простотиите му били някак по-приемливи, по-елегантни, по-хуманни. Самият Омир го твърди.

Вижте! Ако ще идентифицирате Радев с Кронос, или Петков със Зевс, или Лена Бориславова с Афродита, или Атанас Атанасов с Хадес – това си е ваша работа. Ако Стефан Янев ви прилича на кентавър с два каубойски ботуша върху предните копита и две вмирисани валенки върху задните – ни сме ви го вменили ние. Тези изброените все са/сме деца на майката земя – Гея. И на времето. На Χρόνος, както през елинистическия период станал известен същият този Κρόνος – предупредихме ви, че древногръцката митология е засукана като съвременна българска политика.

Ние, с любезната помощ на Тони Филипов, д-р, ви предложихме една притча. Не че не можехме подробно да натъкмим кой кой е. Можехме. Но ни домързя. Така е без хонорар 🙂

Нека сега поемем напряко през къра и да наричаме нещата с българските им имена в единствено число.

Изядоха се без мезе и, мен ако питате, ще се ядат още дълго. Имам мрачното чувство, че ще се ядат завинаги. Изяждането един друг е характерно както за гръцките богове и титани, така и за българските политици. Които изобщо не са нито богове, нито титани, а точно обратното – питайте клетия електорат (на старогръцки такава дума няма, чак на латински се появява).

Сегашните и предишните практикуват изяждането от почти 33 години. Но и ние също. Те са ние. Ние сме те. Сори.

Имам съсед, който всеки ден паркира под носа ми огромния си джип с едно още по-огромно Z на страничното стъкло, оцветено с руското знаме и оранжево-черно райе. Аз пък си кося двора със синя фланелка и жълти шорти, и пея силно, с дрезгав глас „Червона калина“. Той си пуска чалга така, че да я чуя и с петите си. Аз му отвръщам с Motorhead на макс, сякаш Леми ей сега ще излезе изпод тревата и ще я изпуши.

Няма нищо ново под слънцето. Всичко е суета. Животът е просто дъх – и на мъдреците, и на глупците. Така пише в Стария завет, по-точно в главата „Еклесиаст“

Впрочем, можем тутакси да се скараме как се пише и произнася: Еклесиаст или Еклисиаст на български. Понеже на гръцки (който е много по-стар от българския) се пише Εκκλησιαστής, а на латински (също по-стар от българския) се пише Ecclesiastes, аз предпочитам да е с е“. С македонците вече се разбрахме – както е при нас, при тях ще е наобратно.

Но ако е въпрос да спорим за глупости, давайте да се почваме! Ние, както може би сте забелязали, сме двама. Добре, че не сме шизофреници, защото щяхме да станем четирима.

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини