22.9 C
София
понеделник, 26 септември, 2022

И след мъглата – пак мъгла

Само преди седмица си позволих да прогнозирам, че конкурсът за генерален директор на БНТ ще завърши без резултат. Не искам да се фукам или да се правя на пророк, но днес предположенията ми се сбъднаха и надеждите за нормализация в телевизията-майка намаляха с още няколко процента. Вече са почти под нулата.

Как се стигна дотук, е лесен въпрос – политическите квоти в съвета за електронни медии не излязоха извън рамките на предложилите ги и естествено оставиха телевизията в ръцете на досегашния й шеф, въпреки 4-те гласа против него. В последните три дни чухме много пъти, че телевизията е жертва на политическата конюнктура и че медийната среда не е здрава, но въпреки добрите намерения на дамите от СЕМ видяхме, че те не могат да се еманципират от поставените им задачи.

Скрити под маската на принципност и загриженост за бъдещето на „обществената“ медия, те не успяха да убедят публиката, че работят в обществен интерес и то в деня, в който 70 руски дипломати бяха изгонени от България – смел ход, който отиващото си правителство направи, без да се съобразява със спуканите коалиционни гуми. Да кажа, че на членовете на СЕМ им липсваха топки, ще е физически вярно, но тъпо и най-малкото политически некоректно. Липсата на решение обаче е факт, и лесно обясним.

Двете членки от президентската квота нямаше как да подкрепят независим и демократично настроен кандидат, какъвто безспорно е Венелин Петков. Доскорошната му подчинена и колежка Габриела Наплатанова не събра смелост да гласува за него и се въздържа, защото „можела да бъде обвинена в пристрастност“. Това можеше да мине на първото гласуване, дори на второто, но на третото, когато ставаше ясно, че няма да има избор, можеше да пренебрегне егото си и да се престраши да го подкрепи – все пак е там да решава, а не се въздържа. Да, ама не!

Ясно беше, че Соня Момчилова ще се скрие зад принципния воал на председател и няма да го направи, колкото и красиви и позитивни думи да каза за всички кандидати. Тя обаче нямаше как да блокира избора, ако имаше 3 гласа в полза на сочения дълго време преди конкурса за фаворит.

Пролет Велкова, която е единственият безспорен журналист в съвета, с дългогодишен опит и винаги с ярка позиция, не се отметна от мнението си нито за секунда и удържа дори на обвиненията, че се е опитвала да влияе на други членове на съвета. Тя не се поколеба да защити мнението си и да говори за последствията от днешния цугцванг. Естествено, това си остана глас в пустиня и беше покрито в мъглата от високопарни изрази и думи за отговорност пред обществото.

Честно казано, въпреки частичната удовлетвореност от сбъдната ми прогноза, съм бесен. Бесен съм, защото ми писна някой да се упражнява върху БНТ, да я води на каишка и да й се подиграва. Бесен съм, защото ми писна да плувам в мъгла от недомлъвки, полуистини и нелепи фрази, които уж защитават обществения интерес.

Много от нещата, които кандидатите дефинираха в концепциите, са ни ясни – ниските заплати, ужасната бюрокрация, липсата на координация между звената, тежката структура, зависимостта от политиците не само заради финансирането. Но резултатите от днес показват същото, което се случва в обществото всеки ден – всеки от нас знае проблемите, в състояние е да ги дефинира. Но когато трябва да вземе решение, се крие, смелостта му изчезва и започва следва интересите на хората, които са го поставили на „високото“ му място.

Моето най-голямо разочарование днес е Симона Велева. Тя беше човекът, който не се притесни да задава въпроси, показа солидни познания и спокойно може да стане водещ на предаване за разследваща журналистика, ако пожелае. Най-младият член на СЕМ и доктор по конституционно право, постъпи наивно, за да покаже независимост, и поведе съвета към логичния летален край на процедурата. Сигурен съм, че тя направи това с добри намерения, но моментът за подобна демонстрация не беше днес. Уроците са не само за нас, но и за нея. И съм сигурен, че тя ще бъде по-убедителна при следващата процедура и я чака добро бъдеще, включително като председател на СЕМ.

Галина Георгиева, която е лично засегната от моите коментари, показа, че не отстъпва от позициите си. Беше твърда, макар и разярена, спази линията на партията-кърмилница и въпреки иронията в това изречение, заслужава уважение за матросовското си поведение.

Има ли изводи след днешния пат?

Естествено първият е, че всичко, написано от мен през миналата седмица, се потвърждава. Българските политици, чиито представители са членовете на „независимия“ регулатор, нямат интерес от еманципирана обществена медия, те искат да имат контрол и да си осигуряват безплатни участия в предизборните кампании. Благодарение на тях членовете на СЕМ пренебрегнаха ярките образи на Сашо Диков и Венелин Петков, които говореха за редакционна независимост, силна разследваща журналистика и новини в контекста на събитията.

За щастие на безбройните синдикални организации, не беше избран нов генерален директор и добрата стара къща на „Сан Стефано“ 29 бе обречена на още месеци безвремие. От това губим всички – губи обществото, което се опитва да бъде гражданско, и телевизията, която ще продължи да бъде държавна, а не обществена. Печелят кукловодите, които бутнаха правителството и ехидно потриват ръце, докато ние крещим в своите отчаяни есета.

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини