22.8 C
София
сряда, 28 септември, 2022

Как да спрем инфлацията?

От началото на годината най-сериозният проблем в областта на икономиката е ръстът на цените – инфлацията. Свикнали сме с минимални стойности, близки или дори под нулата, но през последните 12 месеца (от м. май 2021 до май, 2022) цените са нараснали над 13% по европейския стандарт и над 15% по българския. Когато влизаме в магазините или преглеждаме месечните сметки за ток, парно или газ, нещата изглеждат още по-страшни.

С актуализацията на бюджета правителството (вече в оставка) начело с Кирил Петков искаше да вземе мерки за справяне със ситуацията. Повечето икономисти обаче са на мнението, че това не е достатъчно, а точно обратното – някои от мерките по-скоро “наливат бензин в огъня” и ще задълбочат проблема.

Главна роля в борбата с инфлацията в развитите държави играят централните банки, основно чрез повишаването на лихвените проценти. В България обаче това е невъзможно. Причината е валутният борд, въведен у нас преди 25 години, който фиксира валутния курс „лев-евро”. Това затегна финансовата дисциплина и ограничи Българска народна банка (БНБ), която вече не може по никакъв начин да определя лихвения процент и да печата пари, извън валутните покрития.

Така, че всичко зависи от правителството и парламента. Какво друго могат да направят те? Но нека първо да видим какво причини инфлацията.

Инфлацията основно възниква, когато в дадена държава има повече пари, отколкото стоки и услуги, които могат да се купят с тях. Търсенето превишава предлагането и цените тръгват нагоре.

Какво стана в Европа и Съединените щати? Имаше две години пандемия от корона вирус с всичките ѝ негативи: затваряне на фирми, спиране на услуги, забавено търсене. Много производители спряха или значително свиха дейността си. В същото време хората по едни или други причини не можеха да харчат парите си: бяха затворени по къщите, не можеха да пътуват, да ходят на кино, театър, пазаруването на редица стоки ставаше само по интернет. В резултат на това, в населението останаха неизразходвани пари в излишък и след разхлабването на мерките то се втурна да ги харчи. Производителите, които бяха свили дейността си, не можаха да наваксат с предлагането. Първо поскъпна електроенергията, която е основна “суровина” за производството, а след това всичко останало.

Другият източник на допълнителни пари бяха компенсациите и всички останали пакети, за които особено през 2020 година правителствата напечатаха пари и изсипаха в икономиката, за да намалят негативните ефекти от пандемията. В това отношение водеща роля имаха и Европейската централна банка, и Международният валутен фонд.

Третата причина за ускоряването на инфлацията беше войната в Украйна и спирането на доставките на газ и храни. То създава дефицити, които автоматично водят до повишаване на цените.

Последната предпоставка е относително извън икономическата логика – това са очакванията, породени от политически изказвания и настроения сред хората. Когато приемаш бюджет и още тогава обещаваш актуализация, това подтиква бюджетните организации да харчат повече, защото знаят че ще им бъде покрит този допълнителен разход. Политическата несигурност и нестабилност също не помагат за успокояване на ситуацията. Има ли няма ли мерки? Ще ги приемат ли? Кой ще ги изпълнява? Ако няма правителство какво ще стане?

Нека погледнем какво може да се направи и какво правят правителствата в другите държави. Нещата са прости и мерките почти еднакви навсякъде: трябва да се увеличи предлагането и в същото време да се понамали търсенето. По всякакъв начин трябва да се облекчат производителите, включително и логистично.

В Европейския съюз до момента раздадоха допълнителни средства на най-бедните (с изключение на България и Унгария), фиксираха цените на електроенергия и природния газ, намалиха някои данъци и в някои държави обложиха свръхпечалбите. Ефектите от тези мерки обаче се бавят и министрите на финансите на Германия и Австрия на последната среща на Екофин заговориха за консолидация на бюджета.

В САЩ програмата на администрацията на президента Байдън предвижда мерки за поощряване на производството като се започне от селското стопанство. Предвижда се и допълнително развитие на пътната, жп, пристанищната инфраструктура. Очаква се и премахване на митата за внос на китайски стоки, въведени от Доналд Тръмп с цел да се увеличи предлагането на стоки с по-ниски цени. Федералното правителство иска да даде пари за детски градини, за да могат родителите да започнат работа. В България също се предвиждат мерки в тази насока: детските градини вече са безплатни, има данъчно облекчение за работещите родители, което се очаква да бъде увеличено.

Друга мярка за намаляване на търсенето е увеличаването на лихвите по кредитите и депозитите. По този начин на хората и фирмите ще им стане по-неизгодно да теглят кредити, отколкото сега, а някои ще се замислят дали да харчат или да държат парите си в банка. Тъй като в България има валутен борд, главна роля играе Европейската централна банка. За разлика от Федералния резерв обаче тя не бърза с тази мярка, въпреки скока в лихвите по италианските държавни ценни книжа. Централните банкери се опасяват, че ако прекалено вдигнат лихвите е възможно това да доведе до рецесия. Някои държави в Европейския съюз извън еврозоната като Полша вече повишиха лихвите.

Оспорвана е друга идея за усмиряване на инфлацията – да се емитират държавни ценни книжа, като по този начин хем се изтеглят свободни пари от пазара, хем се увеличават лихвите, хем привлечените средства могат да бъдат използвани от бюджета за увеличаване на производството. Новият дълг обаче увеличава дефицита, така че тази мярка трябва да бъде съпътствана от други мерки за увеличаване на приходите и реформи в разходната част.

Следващата много важна мярка е консолидацията на бюджета. Иначе казано намаляването на дефицита. Той представлява напечатани пари, взети назаем, които държавата не може да покрие със собствените си приходи. Всеки човек взел назаем знае отговора на въпроса как да върне парите. Първо като намали разходите си и второ, като се опита да увеличи приходите си. Намаляването на разходите на ниво бюджет означава реформи. С тях с по-малко средства се предоставя същата или по-добра услуга.

Увеличението на приходите, да си го кажем честно, означава увеличаване на данъците. Премахването на плоския данък по доходите и вероятно върху печалбата изглежда почти неизбежно с оглед планираните постоянни мерки (най-вече увеличението на пенсиите). Логиката е, че богатите хора и големите фирми харчат повече средства, отколкото останалите и това трябва да бъде ограничено. Подобна мярка се споменава и в редовния годишен преглед на България от мисията на МВФ.

Макар и най-важна в условията на България бюджетната консолидация е непопулярна дейност, която трудно ще бъде направена от правителство в предизборна обстановка или с клатещо се мнозинство.

Друга непопулярна, но необходима мярка за обуздаването на инфлацията е премахването на временните компенсации и облекчения, свързани с пандемията или за намаляване негативния ефект от високите цени на електроенергията и природния газ. Това естествено не може да стане изведнъж, а трябва да е постепенно. Целта е потреблението да намалее и да окаже натиск за намаляването на цените. Това е и препоръка на МВФ. Свързана с това е и необходимостта от засилване на антимонополната дейност.

Вероятно съществуват и други мерки, които биха успокоили цените, за да тръгнат те надолу, но обуздаването на инфлацията става с непопулярни мерки, които едно нестабилно правителство и краткотраен парламент трудно биха осъществили. Преобръщането на обществените очаквания от про- към антиинфлационни е особено важно. То обаче изисква силно високо доверие във властите. Въпреки мерките, които се взимаха от правителството на Жан Виденов през 1996 и началото на 1997 година, инфлацията затихна чак след падането му и назначаването на служебното правителство, начело със Стефан Софиянски.

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини