Говоря с приятел от Бургас.
Питам го – защо стана така? Кой разсърди природата?
Ами кой, отговаря ми Митко, българската алчност и келеперджилъкът, които нямат равни на себе си.
И понеже двамата с него обичаме къмпингите наоколо , казвам му – гледам по снимки страшно строителство има там, аз ги помня голи места с по няколко бунгала. Къде отива кафявото на пикото и акото на толкова народ там?
Митко мълчи.
После отронва – в морето…
Аз добавям – и в цялата държава. Кафявата България…
И в този момент се сещам за богаташите в полите на Витоша, за техните резиденции и… външни тоалетни, сещам се и за един друг приятел, който преди време ми показваше накацалите по самия бряг на язовир Искър шикозни вили на големци, да, това е същият язовир, чиято вода софиянци пият и на същия въпрос, къде отива кафявото, приятелят ми каза простичко, дори учудвайки се на въпроса ми – ами, къде, вътре, в язовира.
Колко е просто, нали? Вътре…
Сега всички се юрнаха – кой е виновен, кой ни причини това, кой уби хората?
Ами, кой?
Ние, самите ние, които купуваме дипломи, титли, награди, мачове, шофьорски книжки, телевизии, влияние, министерски постове, топли служби, че и здраве, че и любов, че и… усмивки дори…
Да не говорим за мъжка дума, за предизборни обещания, за чест и достойнство, за капчица поне срам…
Страната, в която всичко се купува.
Онзи ден съвсем млад човек ми каза – вие, старото поколение, сте наивници, днес целта оправдава средствата, важното е да постигнеш това, което искаш, а как и с какво, това е подробност, другото е мизерия…
Млад, красив, с няколко дипломи, казват бил много успешен в кариерата си…
Нищо не му казах.
Стана ми студено.А в Париж тези дни е страшна жега, към 36 градуса…
Морето… Ех, морето, знаете ли я тази песен по текст на друг мой приятел – поета Иван Ненков. Милото, родно море “ на юг от Бургас…“
Какво ли не е видяло то, какво ли не е изтърпяло…
Но и при него има степен на поносимост, нали?
И в един момент… избухва.
И залива всички и всичко в… кафяво…
Но на кого ли му пука?
„Това тук е България“.
И изглежда кафявото е любим цвят на много, много нашенци…
От Фейсбук профила на автора