Кой ще ръководи Иран, ако убият Хаменей?

У нас, нищо съществено, затова направо към геополитическите новини.

• В САЩ, с решението си да удари ключови ядрени обекти на Иран Тръмп промени завинаги външната политика на САЩ. Американците и Иран имат трудна комуникация, но никога не бяха имали пряка конфронтация. Сега зависи от Хаменей, върховният лидер на Иран, каква ще бъде следващата фаза на този конфликт. Дългосрочната перспектива обаче е катастрофа. Военната операция на САЩ може да е тактически успех за Израел, но това не означава стратегическа победа срещу Иран. Нетаняху най-накрая успя да включи САЩ пряко в собствените си войни. Във военно отношение успехът не е толкова грандиозен, колкото твърди Тръмп. Три ключови ядрени обекта са унищожени, но Иран е успял да премести 400 кг уран преди ударите. Най-глупавото е опит да се смени режима. Практиката показва, че това води или до военна диктатура, която е още по-националистическа, или до гражданска война, разпад на държавата и радикален ислямизъм. Примери- колкото искате и навсякъде. Пример за демокрация в региона след американска намеса? Ни един.
• В Иран, сценариите в средносрочен план? Западът се надява Иран просто да преглътне удара и да се върне на масата за преговори. Пълна заблуда. От гледна точка на Иран, тези атаки са нарушение на това, което те смятат за свое право. Ако не реагира, режимът ще изглежда слаб във вътрешен план. В най-добрия сценарий Иран би избрал да атакува американска база в отговор, като предупреди САЩ предварително. По този начин могат да твърдят, че са отмъстили, без да загубят дипломатическия канал със САЩ. В най-лошия сценарий Хаменей може да избере да ескалира конфликта. Хаменей е изправен пред екзистенциална заплаха от Израел и Мосад, която действа в Иран, за да подклажда смяна на режима. И режимът може да реши да поеме пътя на самоубийствена мисия. Може да използва останалите си ракетни запаси и да активира проксита като хутите и Хизбула. Може да затвори Ормузкия пролив. Това ще изведе и Китай на геополитическата сцена като голям получател на петрол от Иран. Нетаняху иска да убие Хаменей. Израел никога преди не е свалял държавен глава, така че това е непозната територия и за тях. Основният въпрос е кой ще ръководи страната, ако убият Хаменей. Президентът Масуд Пезешкиян? Военните? Без организиран преход хаосът и нестабилността могат да бъдат огромни и ще се появят всякакви местни въоръжени и неконтролируеми милиции. Вече го видяхме в Ирак и Либия. В тази каша Европа я няма никъде и никой не я брои за жива- нито оръжие имаме, нито пари, нито влияние. А Вигенин вчера вика „да се придържаме към обща европейска позиция“. Нашите полигици са 100 %-ови мекотели, това е в ДНК-то им и ще се придържаме и към най-глупавата позиция, стига да идва от Урсула.
• В Персийския залив, войната променя икономиката. Голдман Сакс написа, че ако транспортът през Ормузкия проток се намали наполовина само за месец, цената на петрола ще стигнат до 110 долара на барел от сегашните 75 долара на барел за месец и после ще слезе до 95 долара на барел. Близо 20% от световните доставки на петрол минават през този пролив, както и 20% от втечнения газ- на практика целия газ, идващ от Катар. Това май е единственият шанс договорът с Боташ да се окаже печеливш бизнес за нас- ако иранците затворят протока и цените скочат.
• В Русия, Техеран играе дълга игра, за което му трябва и ще търси международна подкрепа. Затова външният министър на Иран пристига в Москва днес. Западните експерти подценяват връзките, изградени между Китай, Русия, Иран и Северна Корея. Тези страни нямат блок и гаранции за сигурност в стил НАТО. Те не се интересуват от регулации в стил ЕС. Това, което ги обединява, е дългосрочна стратегическа цел- да станат независими от САЩ и други западни либерални демокрации. Те няма да създадат отбранителен съюз или единен пазар, но вече създадоха съвместна система за плащане. И като нищо следващата стъпка на интеграцията им би било ядрено сътрудничество. Не забравяйте- Иран е един от основните доставчици на дронове за Русия, Северна Корея пък изпрати войници в Украйна. Връзките там са силни.
• В Холандия, предсрочни избори на 29 октомври и Израел се превръща в основна тема. В края на миналата седмица лявоцентристкият алианс, воден от Франс Тимерманс, реши да подкрепи оръжейно ембарго срещу Израел заради действията му в Газа. Това вбеси всяка друга партия в центъра-дясно и вдясно на политическия спектър. Войната с Иран обаче променя всичко- ембарго срещу Израел би включило спиране на доставката на части за системата за противовъздушна отбрана на страната Железен Купол, което би означавало повече жертви в Израел, а левите със сигурност не могат да си позволят това. Ще видим как ще се развие това, но отношението към Израел започва да става ключова разлика между леви и десни партии в Европа. В България, все още не, но предстои.
• В Украйна, страната ще трябва да внесе 4,6 млрд. куб.м. газ за съхранение хранилища тази година. Досега са сключени договори за 2,9 млрд. куб.м. газ. Газовите запаси на Украйна са най-ниските в историята на страната. Украйна е осигурила помощ от ЕБВР и Норвегия за внос на газ. Миналия месец Националната комисия за енергийно регулиране одобри процедури за внос на 1 млрд. куб. м газ годишно по Трансбалканския газопровод от Гърция през прословутия „вертикален коридор“, който ние строим. Междувременно Русия миналата седмица възобнови ударите по енергийните съоръжения на Украйна. Русия се насочи не само към електроцентралите, но и към газовите хранилища на Нафтогаз близо до границата с Полша и съоръженията за производство на газ в Североизточна Украйна. При ракетна атака миналия февруари Нафтогаз загуби почти 50% от обема на производството на газ. Украйна обикновено произвежда 19-20 млрд.куб.м. газ годишно. Тя спря да внася газ от Русия през 2015.
• В Испания, страната си осигури изключение от ново споразумение на НАТО, което изисква от съюзниците да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035. Сделката, финализирана точно преди срещата на върха на НАТО в Хага, идва след седмици на преговори, в които Испания се очерта като основен противник на увеличението. Генералният секретар на НАТО Рюте формализира споразумението в писмо до премиера Санчес в неделя. Има смисъл и ние да поискаме изключение, 5% от БВП е ужасно тежко натоварване, сега сме на 2.09%. При сегашното ни БВП, това са още 6 млрд.лв. годишно военни разходи допълнително- а представете си колко други неща можем да направим с тях. България няма толкова силна икономика или демография, за да си позволи да дава 5% от БВП за отбрана. Разбира се, никой от нашите политици не смее да произнесе на глас това.

Сега знаете повече за предизвикателствата около нас, както аз ги виждам.