Липсата на държава най-ясно се отразява при най-слабите

У нас, нищо важно, освен поредните ужаси в домовете за възрастни. Разбира се, това е от десетилетия, и всички сме виновни. Липсата на държава най-ясно се отразява при най-слабите. Затова минавам към геоновините.

• В САЩ, ако някой случайно чете „Големия, красив законопроект“ на Тръмп, заради който се скара с Мъск, ще установи, че администрацията на Тръмп е промъкнала неща, които не са за бюджетен закон. Също като у нас, където в бюджетния закон вкарват всякакви лобистки промени в други закони, защото трудно се забелязват. В САЩ в случая това е 10-годишен мораториум върху регулирането на Изкуствен интелект от страна на държавите. Причината, твърдят защитниците на мораториума е, че САЩ не искат да имат Регламент в стила на ЕС, който убива изначално AI. Има 1000 регулаторни предложения за AI, издадени в САЩ само тази година. Ако това продължи, САЩ ще свършат с развитието на AI, много подобно на случилото се в ЕС. Нали знаете защо никога няма да има силен изкуствен интелект в ЕС? Защото той трябва да се захранва с данни, включително много лични данни, а ние имаме GDPR и всякакви други глупости.
• В Русия, външният министър Лавров заяви в понеделник, че Москва вече не очаква САЩ да отговорят на предложението на президента Путин за мораториум върху разполагането на ракети със среден и малък обсег. Лавров уточни, че САЩ не са показали интерес да възобновят контрола върху ракетите след оттеглянето си от Договора за РСМД през 2019 г. Говорителят на Путин, Песков, днес също подчерта, че Русия си запазва правото да реагира при необходимост, особено в светлината на провокации на НАТО близо до руските граници.
• Във Франция, страната е най-големият купувач на руски втечнен газ, и твърдят, че биха предпочели диверсификация пред пълно прекратяване на потока газ от русия и зависимост от американски газ. TotalEnergies, нефтен и газов гигант и една от най-големите компании във Франция, има договор с Новатек, който важи до 2032 г. Френското правителство е притеснено, че забрана на ниво ЕС може да доведе фирмата до правни проблеми. Дългосрочните договори за втечнен газ са норма и не е лесно да ги спреш. Total например подписа 27-годишен договор с Катар преди около година и половина. Испания също има договор за закупуване на руски втечнен газ, който важи до 2042. Французите също така все още притежават и 20% от находището в Ямал в Сибир, 80% са на Новатек. Отвързването от руска енергия може да е също толкова сложно, колкото нашето отвързване от Боташ.
• В Полша, вотът на доверие в правителството е утре. Туск го ппредизвика сам след загубата на президентските избори. Около 39% от поляците вярват, че ръководената от Гражданската коалиция (KO) управляваща коалиция ще оцелее до следващите избори през есента на 2027 г., докато 32% смятат, че няма да го направи. 28% нямат мнение. Като цяло изглежда, че повечето гласоподаватели на коалицията вярват, че коалицията ще оцелее. Истината е, че управляващата коалиция няма друг избор, освен да се обедини след загубата на коалиционния кандидат Рафал Тшасковски на балотажа на президентските избори на 1 юни, тъй като ако се разпадне сега и предизвика предсрочни избори, ще ги загуби.
• Отново в Полша, министерство на финансите предложи да се повиши минималната заплата с 3% до 4806 злоти на месец през 2026, което е 1873 лв. Полша има доста по-висок стардарт от нас, което личи и по минималната заплата, но не счита себе си за готова да „седне на масата“ на еврото. Ние само се лъжем, че сме готови.
• В Босна, полицията на Република Српска арестува днес Милан Миличевич, кмет на Теслич и лидер на основната опозиционна партия СДС, заедно с още двама души по подозрение в търговия с влияние и приемане на подкупи. В отговор СДС заяви, че ще използва всички демократични и граждански протестни средства, за да се противопостави на откритото обявяване на война на опозицията в РС и да обвини режима в злоупотреба с институциите на РС и полицията. Додик не си поплюва- властите в Сараево искат да арестуват него, той арестува опозицията си в Република Српска.
• В Италия, референдумът на 8-9 юни не успя да достигне необходимата избирателна активност от 50%, като официалните данни сочат, че по-малко от всеки трима италианци е гласувал, като вече са отчетени 92,5% от 61 хиляди секции. Техническото естество на четири от петте въпроса (които се стремят да отменят определени разпоредби от Закона за заетостта от 2017 г.) и мотивацията на дясноцентристките партии и избирателите да саботират избирателната активност допринесоха за предвидимия резултат. Референдумът беше организиран от Италианската обща конфедерация на труда (CGIL) и подкрепен от повечето опозиционни партии. Над 80% от италианците, които гласуваха, подкрепиха четирите предложения за отмяна на различни благоприятни за бизнеса аспекти на Закона за заетостта от 2017 г. Петият въпрос, който би улеснил получаването на италианско гражданство, получи подкрепа от 61,5%, като 38,5% се противопоставят на намаляването на периода на пребиваване от 10 на 5 години.
• В Словения, министърът на отбраната Борут Сайович омаловажи значението на решенията от понеделник на младшата коалиционна партия Левица да предложи референдум относно плана на правителството за увеличаване на разходите за отбрана. Левица мотивира предложението си с липсата на широка обществена дискусия по темата, фискалната цена на плана и предпочитанията си за по-високи социални разходи.
• В Испания, съдия от Върховния съд обвини главния прокурор Ортис в изтичане на лична кореспонденция, уличаваща партньора на кмета на Мадрид. Ръководителят на мадридската прокуратура също е част от обвинителния акт. Решението предполага, че прокурорите са действали по „инструкции, получени от правителството“, но не съдържа изрични доказателства за това твърдение. Освен ако не подаде оставка или едно от двете му възможни обжалвания не бъде успешно (което изглежда малко вероятно), Ортис ще бъде първият главен прокурор, който ще бъде съден и може да получи затвор до 4 години. Обвинението е, че главният прокурор е дал на медиите имейл от юридическия екип на партньора на кмета на Мадрид, в който последният признава данъчна измама в размер на 350 хиляди евро. Кога у нас ще видим гл. прокурор на съд?
• В Румъния, правителството обмисля въвеждане на данък върху всяка банкова транзакция от 1 до 3 леи, или 0.40- 1 лев. Поддръжниците на данъка казват, че това ще има незначително въздействие върху вносителите, като същевременно ще има значително, приблизително 50 милиарда леи (2,6% от БВП), положително фискално въздействие върху бюджета. Опонентите твърдят, че ще увеличи използване на пари в брой. Но това е идея, която на мястото на финансово министерство и аз бих обмислил. Разбира се, Теменужка не е силна в мисленето.
• В Гърция, правителството стартира пакет от инициативи, за да увеличи предлагането на жилища и да се справи с жилищната криза в големи градове като Атина и Солун. Първо, освобождават се около 25 000 недостатъчно използвани имота, държани от кредиторите, които в момента са блокирани поради зониране или правни проблеми и второ, насърчава се концепцията за „социално съображение“, което позволява на частни строителни предприемачи да строят жилища върху обществена земя в замяна на предлагане на част от нея за социално ползване. Правителството подготвя първия публично-частен търг за жилищно строителство, насочен към 1000 от 6500 държавни имоти, притежавани от Public Properties Company (ETAD). Частни предприемачи ще строят жилища върху тези имоти, от които 30% трябва да бъдат разпределени за обществено ползване, а 70% могат да бъдат продадени с търговска цел. У нас никой не мисли за поносими жилища, а това е сериозна част от демографската политика.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.