Любима София, толкова мръсна и безумно красива!

Моя любима София! Ти си прекрасна! Толкова мръсна и грозна, и в същото време безумно красива в своята аристократичност!

Обичам  всяка крачка от теб – от „Ситняково“ до Попа. Всички вечни пияници, които целогодишно ръсят чар на ъгъла на „Гео Милев“ и „Коперник“, дразнещата цигуларка на „Витошка“, сенките на „Мърфи“, Женския, който прилича на битак в Пакистан, дори мухите са същите. Паветата на „Иван Асен“, подлеза на Плиска, който беше първият ми лъскав мол. Зала „Универсиада“, който беше вторият.

Кино „Изток“, кино „Влайкова“. Лилиите и недоразвитите жаби в Борисовата. „Баш бар“, който вече не съществува, но е жив в спомените ми. Лекият джаз на Арт клуба, където Георги Христов и Данчо Караджов обичат да си пият чая през  есента. Полиграфическиян и хладния му мрамор, до който прекарах 10 години от живота си.

Бабичките в кв. „Левски“. Продавачките в „Слатина“.

Интелигентните хулигани в „Редута“. Църквата на Редута.

Обичам и мразя надменността ти.

Хората на пейките зад „Златния елен“ в „Гео Милев“.

Всяко парче пица, всеки спомен, всеки отровен дюнер. Обичам те с всяко вдишване на белия си дроб, нищо, че последните години носиш само прахови частици, рак и астми.

Поетите в „Заимов“, площад „Журналист“, Паметника Левски, до който винаги ми се плаче. Мостът на влюбените, всяка изпушена цигара с приятели до неработещите фонтани. Дори плъховете, приличащи на ГМО котки около НДК ти обичам.

Легендите за чудовища в Дружбенското езеро. Калпазаните в „Люлин“.

Левскарите на „Герена“.

Чувството за края на света в „Надежда“.

Високото на „Младост“.

Честит празник!

Дано случиш на кмет!

От Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията