22.7 C
София
петък, 30 септември, 2022

На избори с биткойни – кой бит, кой койн

В Аджиасан маала изборите вървяха странно тихо. Нямаше думба-лумба, потни кръшни кючекини не въртяха страстни гьобеци, никъде не миришеше на кебапчета. Баровците и патроните се бяха събрали „При амуджата“ в кадифеното сепаре, пийваха тъничко и замезваха, чакаха кротко хората си от секционните комисии. Сабри ага (бай Ставри) не носеше оръфаното си дипломатическото куфарче. Навремето то беше черно, сега вече посивяло и олющено. Сабри ага не се разделяше с него при избори. Колчем седнеше с някого на маса, го погалваше от време на време и казваше на сътрапезника си – така, както го гледаш това куфарче, от него са три къщи, седем коли, десет внука ми е изучило. Колко пари са минали през него – от тука до Сан Франциско път ще постеля, казваше Сабри ага. От всички градове най-много обичаше Сан Франциско, такъв му бил прякорът като малък, казваше. Измисляше си, но пък младите го гледаха с ококорени очи, хващаше дикиш.

Куфарчето този път го нямаше, но с него беше големият му внук Винченцо, хакерът на махалата, истински компютърен гений. Къде е вълшебното куфарче, Сабри ага – питаха го патроните. Всеки от тях отговаряше за по десет къщи, бяха онбашии.  Имаше и бюлюкбашии, които осигуряваха гласовете от много големите семейства и от къщите, където имаше регистрирани семейства от провинцията, които гласуваха по два пъти – на място и тука. Имаше и отличници, които обикаляха като гламави по секциите в няколко града и навсякъде се записваха като новопристигнали и нерегистрирани. На шофьорите им се полагаха пари за бензин срещу касова бележка от бензиностанцията. Изборният ден беше дълъг и напрегнат, но при желязна организация, каквато бай Сабри гарантираше, преминаваше изрядно, като песен. Всичко беше купено – от преносвачите на секции и бюлетини до членовете на комисиите. Особено внимание се обръщаше на застъпниците. Бай Ставри ги беше застъпил стабилно с по една стотачка и те дремеха доволно през цялото време, и нямаха търпение да мине изборният ден да изпият парите. Най-голям беше разходът за секционните комисии, особено за председателя и секретаря. Но както казваше бай Ставри, това, което не става с малко пари, става с малко повече.

Сабри ага – извади го от унеса онбашията Сарафчо – мога да гарантирам, че при мене празно няма. 52 парчета имам, 52 гласа ще са.

Ще видим, ще видим, гальовно го сгълча бай Ставри – и откъде си научил тая купешка дума гарантирам, голяма работа си. Сарафчо беше от най-добрите му онбашии, поне 10 избори му е изкарал.

Много вотове бяха минали през куфарчето на бай Ставри. Само веднъж за малко да се провали – с машинното  гласуване. Не можа да кандърдиса старите цигани да идат, ни пари, ни ракия, ни млади булки, които обещаваше свършиха работа. Отидоха двама-трима, сбъркаха, вдигнаха лют скандал. Провали се работата като цяло. Бай Стилиян налетя да бие секреткарката на комисията, която, след като той натисна за седми път грешното копче, му изкрещя – как може да си толкова тъп! Изнерви се Анелия, щото пари беше взела. Половината де, другата половина след броенето. Мишо пък дойде малко пиян. Бай Ставри му даде едно патронче водка за кураж, щото той се опъваше яко, страх го било. Изпи го, вкъщи също беше дръпнал малко, и му дойде халът. Засили се Мишо към секцията, но се спъна на прага и падна вътре по лице. Завоня на джибри от шльокавицата, дето пи вкъщи. Вдигнаха го и го довлякаха до машината, но той, пиян, помисли че е ротативка и затърси ръчката. Айшето-Анелия показвА, показвА, накрая се отказА. Мише излезе ухилен и се кандилкаше доволен.

Та провали се машинното, но накрая унищожиха половината квитанции от машините, други ги надраскаха, уж местните са се объркали и гласували като с хартия, та донадиха резултата. На бай Ставри му се размина резилът. А беше хамен-хамен. И гореше. Язък за толкоз труд през годините.

Пристигнаха още онбашии, доволни, личеше им. БСП-то и ГЕРБ бяха върнали хартиената бюлетина и нещата вървяха по мед и масло. Като чу тази новина, бай Ставри беше в кръчмата „При амуджата“ . Докара благата вест братовото му хлапе Стефчо, баща му го пратил. Сабри ага, вика лонгуринът, тате ме праща да ти кажа, че връщат хартиените бюлетини! Ашколсун, на чичо кьопека! – показа 23-те си зъба бай Ставри и през усмивката пита – какво ще пиеш Стефчо, швепс или кола? С водка, чичо, ухили се и Стефчо. Марш оттука, натири го бай Ставри, кога стана калайджия, кога ти почерня задникът! Баща ти да ти дава водка, от мене имаш един голям шамар.

Завърши изборният ден. Слънцето залязваше зад Бунарджика. „При Амуджата“ се задръсти от онбашии, бюлюкбашии и патрони. Чакаха първите резултати и щеше да започне разплащането. В Аджиасан маала отдавна доволно се беше разположил в Кадифеното сепаре социализмът. Тук важеше девизата Всекиму според труда. Комунизмът още не беше дошъл. Всекиму според способностите беше много рисково в маалата.

Всички гледаха към Сабри ага. Чакаха преброяването в секциите. Някои вече подплашено видяха, че го няма куфарчето, но помислиха, че е от мерки за безопасност. Копоите на Рашков дебнеха навсякъде.

Събраха се всички и бай Ставри даде знака, който всички чакаха. Но не дойде куфарчето, а внукът му Винченцо с голям лаптоп. И седна до дядо си. Групата изборджии се спогледаха, потъркаха очи, побутваха се и ръгаха един друг – не сънуваха. Куфарче нямаше.

Бай Ставри извади малък касетофон от джоба си, включи го и засили волюмето на мах. Мощният глас на Бойко Борисов закънтя в кръчмата: „В момента се предлагат колосални суми да не влязат депутати на гласуване! Да претърпи някой авария, да се спъне, да падне, да си ожули носа – само да не влезе в зала! И тези хора, в момента, знайно и незнайно откъде, вадят огромни пари, корумпират депутати и купуват! Плащат им в биткойни!”.

Касетофонът спря. Настъпи грозно мълчание, някой се оригна шумно от първата редица.

Митко, бюлюкбашията, се направи на катаджия – и кво прайм ся? Не чухте ли какво каза бат Бойко – плащат в биткойни – каза им бай Ставри. И Големият патрон нареди така – на всички в биткойни. Много било просто – правите си биткойн портфейли в телефоните, нали всичките са айфони? И си отваряте сметка. Там Винченцо ще ви я напълни. Както и за колкото сме се разбрали. Че и валутата си избирате, кеф ти евро, кеф ти долар, кеф ти лев. Така Рашков ще ми хване дедовия, каза Големия патрон. Разбрахте ли – биткойн портфейл. Утре вечер тука „При Амуджата“, ще ги пълним.

Един по един изборджиите се разотидоха. Малко със свити сърца. Онбашията Мирослав се прибра и Стефка, жена му, го затисна моментално – дай парите. Пет деца чакаха за кинти, всичките разпределени. За маратонки, за дънки, за блузки. Беше ги уредила адидаски, с намаление. Мирослав повдигна рамене и запелтечи. Ами таковата, нова схема, с биткойни. Кво е тва биткойна, кротко попита Стефка. Ами таковата, валута, ама в компютъра, биткойна й викат. Булката не вдигна скандал, не се разкрещя, че й децата вече се ококошиниха. Наври си таковата в биткойна тогава, каза тя тихичко.

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини