4.3 C
София
неделя, 27 ноември, 2022

На 16 октомври, край Бунархисар

Детето на снимката е брат на моята баба Бойка, която няма как да помня, починала е млада. Не я помнеше дори нейната дъщеря – майка ми.

Момчето се казва Йордан Иванов Хвърлев, а портретчето – единствената му запазена снимка – е фрагмент от фотография на многолюдно семейство от град Елена, правена около 1895 г. Не знам нищо за краткия му живот.

Точно преди 110 години редник Хвърлев воюва в Тракия, в състава на 12-а рота от 20-и пехотен Добруджански полк. Убит е край българския град Бунархисар на 16-и (по нов стил 29-и) октомври 1912-а, иначе казано в 12-ия ден от Балканската освободителна война и в самото начало на победната Люлебургаско-Бунархисарска настъпателна операция на българските войски.

В 6-дневната операция нашите сили губят 2536 убити и 17 000 ранени, а според други данни 20 162 убити и ранени (общо). Както излиза, всеки пети от участвалите 108 000 наши войници и командири.

Това са най-кървавите сражения, най-скъпо платената българска победа от цялата война.

***

В рода ми отдавна се разказваше, че „единият брат загинал във войните”. Но подробности – макар и да са малко, не знаеше никой от по-възрастните. Научих ги едва аз, не много отдавна.

Този успех не е мой. Дължа го на Държавна агенция “Архиви”, която е дигитализирала и пуснала в интернет азбучен списък на всички загинали български военнослужещи в Балканските войни от 1912-1913. А общият списък, както и за Първата световна е съставен в Отделение “Военни музеи, паметници и гробове” при Министерството на войната още през 1936 г.

Благодарение на агенцията и проекта й „Войните на България” в интернет ( http://archives.bg/wars/ ) има и списъци на загиналите в двете световни войни. Те са добре организирани и всеки, който се интересува за някой от своите предци, може да намери сведения без каквито и да било административни усложнения.

Списъкът за двете Балкански войни е от 1907 страници, с по 25 имена на страница – значи около 47 650 души. (Според данните, които се намират в Уикепедия и изобщо чрез Гугъл, жертвите са значително повече; не знам как се получава разминаването.)

На „неговия” лист Йордан Хвърлев е 20-и сред 25-те имена. Отбелязано е, че е именно убит, а не да речем умрял от рани. Погребан бил в Бунархисар. На този лист са вписани още трима убити в същия район и на същия ден -16 октомври.

Правих опити да разбера къде точно е воювала 12-а рота в онези дни. Оказа се трудна работа, въпреки че отдавна са издадени много подробни истории на цялата война, едва ли не час по час.

***

През 2012 г., под заглавие „Сага за Балканската война” Издателство „Изток-Запад” пусна много интересния и вълнуващ военен дневник на шуменския свещеник Иван Дочев. На 16 октомври 1912 г., вторник, край Бунархисар той пише:

“…Срещаме сума кола с ранени наши войници. Сражението е било ужасно. Турците се укрепили хубаво. Станала била суматоха от наша страна и затова войниците ни са биле изложени на крушуми и шрапнели… Нам ни става тъжно, че даваме толкова жертви.”

За 18 октомври Дочев свидетелства, пишейки в с. Могили: „… До вечерта събирахме умрели. В центъра [на полесражението] събрахме около 200 души. Тук турските шрапнели най-много са играли”.

Ето и леко съкратен откъс от това, което той е записал следващия ден в с. Караач:

„Още сутринта тръгнахме с кола, с каруци, с носилки по полесражението да събираме умрели наши войници. Дойде на помощ пионерна дружина за изкопаване гробове. Гробовете са 6, големи, да съберат всички войници от частите. Желанието на генерала ни било да се приберат всички убити войници на едно място, да се разделят по полкове и погребат… След време паметта на тия български герои ще се увековечи с паметници. Събирането ставаше до късно вечерта. Каква картина! Един ударен в чело, друг в гърди, трети – в корем, пети – разкъсан от шрапнел или граната. Всички тия убити стоят на полето непогребани цели 6 дена. Колко майки, деца и жени ще се разплачат! Колко майка България ще загуби свои синове, работници и герои. Но свобода винаги с жертви се изкупува… България си изпълни дълга към свойте братя макседонци и одринци.”

Какво да каже днес човек? Дали ще е днес, на 16 октомври, или в който и да било друг ден:

Вечна слава! Дълбок поклон пред героите, загинали за единението на целия български народ в една свободна държава!

(Като илюстрация добавям и част от дописки в „Дневни новини” от 22 и 23 октомври 1912 година.)

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини