Не е време за омраза!

Последните седмици фийда ми е пълен с омраза, хейт, критикарство към какво ли не, най-вече към нови български сериали, филми, спектакли…

Сякаш в България не върлува най-голямата инфлация в Европа, сякаш не се връщат най-тъмните сили, съсипали държавата…

Сякаш не е управлявана от един руски чорапник, който иска всячески да я откъсне от Европа, слугувайки на р*шистките си кукловоди.

Сякаш ф*шистко-популистки организации не настъпват в строен, организиран, добре планиран ход.

Сериали, кино…На всички им се иска да гледат български филми като в Нетфликс, Амазон, HBO. Нищо, че бюджета с който се прави един тв епизод в България е 1/10 от късометражен анимационен филм във Франция или Канада.

Всеки в тая к*чина, наречена български „фейсбук“, се е превърнал в кинокритик… Разбира от декори, драматургия, музика, работа с актьори, монтаж, звук, история.

Гледах няколко епизода от новите сериали на БНТ. („Ботев“ няма да гледам, заради нихилизма и р*шистката позиция на автора).

И аз имам забележки. Критики. Несъгласия. Никога няма да ги напиша тук. Бих ги казал лично на създателите им, ако ги видя.

Защото знам, колко трудно се създава изкуство в България, на какви лишения са подложени артистите, какъв къртовски труд е да създадеш нещо в тази враждебна, непоносима среда, и да бъдеш на ниво.

Хората, които се занимаваме с изкуство в България сме една малка зала в столичен театър. И ако се млатим с тояги публично тук, за кеф на плебса и жълто-кафявите медии…Нищо няма да остане от нас.

Това е и целта им. Да ни разпарчетосат. Да ни нахъсват един срещу друг, да се мразим.

За да не можем да излезем заедно на площада, и да мятаме камъни към прогнилата им, корумпирана политическа сган.

Едни актьори срещу други.

Едни режисьори срещу други.

Едни сценаристи срещу други.

А в Народния театър продължава да вилнее една вмирисана ДПСарска ск*мрия.

А в президентството, един разложил се, вмирисан военен скункс, отдалечава страната ни от Шенген, Еврото и ни вкарва в орбитата на Путлерор*шизма.

Приятели, опомнете се.

Не е драматургията, кусурите, декорите, това, което ще ни съсипе. Нашият егоцентризъм, дребнавост и себичност ще ни уморят.

Ако имате да кажете нещо хубаво за колегите си – кажете го. Толкова хубаво играят във „Вина“ Телбис, Билалов и Зомбори. Божинов наистина е майстор на разказа, и сценария е увлекателен.

Толкова е хубаво, че е направен сериал за Златният ни век. Че има декори, че Бахаров, Донков, Казакова и онова момче, което играе Баян, играят добре.

Има толкова нови, хубави български филми по кината – Майка, Януари, …

Ако не ви харесва, не гледайте български филми. Но моля ви, не ги посичайте.

Хората на изкуството са чувствителни, крехки хора. Не ги убивайте със злъч и омраза. Не съсипвайте кариерата им, порива им, желанието, хъса.

Просто е.

Но не пишете тук. Съберете се в кръчма и там псувайте колкото си искате срещу тия „некадърници“, артистите. Но не го правете тук.

Не правете така, щото политическите „чобани“ да квичат от радост.

Пишете срещу безобразниците, които съсипват живота ни.

Не срещу тези, които, кой колкото може, се опитват да го направят по-добър.

Не е време за омраза.

От Фейсбук профила на автора.

РЕКЛАМАspot_img