Нов тренд: Завръщането на капри панталоните

Капри панталоните отново влизат с летен размах в модната сцена. Дълги до средата на прасеца или малко под коляното, те години наред бяха смятани за спорен избор, но днес дизайнерите и инфлуенсърите ги представят в нова, освежена светлина. Това, което някога се възприемаше като модно недоразумение от началото на 2000-те, вече е част от колекциите на марки като Miu Miu, Prada и Jacquemus.

Макар за някои да изглеждат като нова тенденция, капри панталоните имат богата история. Те се появяват още през 40-те години, но истинският им разцвет настъпва през 50-те. Тогава икони като Бриджит Бардо ги превръщат в символ на свободолюбивия, небрежен, но все пак женствен стил. Образът ѝ — с капри, балетни обувки и небрежно разпусната коса — остава емблематичен и до днес. Бардо налага идеята, че жената може да бъде елегантна без да бъде официална, което се вписва идеално в духа на капритата.

Причините за това завръщане са няколко. От една страна, носталгията по Y2K естетиката продължава да диктува вкусовете на младите поколения. От друга – капри панталоните съчетават удобството на късите дължини с елегантността на изчистените силуети. Те се комбинират лесно с токчета, маратонки, ризи, къси топове или сака, което ги прави подходящи както за градска разходка, така и за полуформален повод.

Този тип панталон подхожда на различни фигури, стига да се избере правилната кройка. Високата талия, стесняването към глезена и правилната дължина могат да издължат визуално краката и да подчертаят женствеността. Важно е да се избягва дължина, която спира в най-широката част на прасеца, тъй като това може да скъси силуета.

Звезди като Зендая, Белла Хадид и Кая Гербер вече демонстрираха, че капритата могат да изглеждат съвременно, елегантно и дори секси. Това вдъхновява нова вълна от почитателки да преосмислят забравения панталон и да му дадат втори шанс. В крайна сметка, модата е игра на повторения, адаптации и нов контекст. Капри панталоните може и да не са за всеки, но тяхното завръщане със сигурност показва, че стилът не е праволинеен – той обича да се връща там, където не е бил достатъчно разбран.