22.9 C
София
понеделник, 26 септември, 2022

Обществена телевизия ли? Дрън-дрън!

На фона на дебатите в парламента, платените протести пред него (организирани от обичайните заподозрени ДПС, „Възраждане“, ВМРО) и яростната битка на собствениците на територията да не загубят милионните си ресурси, дебатът за избора на нов генерален директор на БНТ остава пак на заден план.

В разгара на протестите през 2020 г., темата за окупираната национална телевизия вървеше в пакет с оставките на Борисов и Гешев, а колоната на протестиращите често минаваше през „Сан Стефано“ 29. Проблемът беше ясно дефиниран, а ние (шепата опраскани от Кошлуков наивници) обикаляхме с надежда, че можем да променим нещо.

Надеждите, поне моите лични, бързо се сринаха и започнах да търся начини за оцеляване, защото очевидно солидния ми опит и умения не бяха достатъчни, за да се наместя в някоя от другите телевизии, особено в спортните канали на „Нова“, които излъчват почти целия баскетбол на света. Имах си клеймо – необразован измамник, който е заемал позиция, неотговаряща на качествата му. Така действаше правителството на пожарникаря от Банкя. Правителство, което за 12 години купи много хора и влияние, и което в момента разиграва циркове в пленарната зала.

Защо го намесвам? Ами много е просто – не само това, но почти всяко българско правителство след 1989 г. смята, че един от основните му приоритети е да обязди националните медии. Това се случва методично, мандат след мандат, и не е нужно да правим исторически справки. Достатъчно е да припомним орязаните бюджети на БНТ след протестите през 2013 г., когато ядосани граждани минаваха пред телевизията, за да ръкопляскат за обективното поведение на журналистите. И допълнителните 20 милиона, с които настоящият генерален директор изчисти голяма част от дълговете на телевизията-майка, след като гарантира следването на правилната линия на партията. Това стана след инсталирането му на поста през 2019 г. в резултат на добре подкованите членки на СЕМ, една от които дори гласува срещу бившето си дългогодишно гадже, на което дължи много.

Процедурата в тази държава е ясна, нещата са описани още от Константин Иречек и Алеко Константинов – провинциален манталитет, андрешковщина, желание да се докопаш до някой пост, за да лапаш. Те винаги са гарантирали мнозинства и са формирали клубове по интереси (които клатят феса).

Това е манталитетът, с който ние се опитваме да се борим. Някой казват, че го правим за децата си, а аз вече се надявам да имам внуци. Животът ми мина по площадите, жена ми все още ми обяснява, че трябва да бъда дипломат, а аз не мога.

Но не аз съм темата на това, просто историята с БНТ за мен е много лична. Обичам това място, там е минала голяма част от съзнателния ми живот и до 2019 г. живях с илюзията, че мисията на живота ми е да помогна на тази телевизия да стане по-добра. Е, не стана, изхвърлиха ме като куче. Но оставих сърцето си там.

Затова ме интересува какво ще стане в поредния конкурс, макар че и той едва ли ще промени нещо. Най-много да бъде сменен генералният директор.

Знаете, че кандидатите в момента са 8 – доайенът и вечен борец за правда, неудобният Сашо Диков; друг, който ще опита да изпее лебедовата си песен и мой дългогодишен колега – Сашо Йовков; и още един човек от спорта – близката ми приятелка Василена Матакева, с която имаме фундаментални различия. Следват:

На първо място сегашният генерален директор – човекът, с когото мнозина мои връстници (включително и аз) се идентифицирахме в началото на 90-те, а след това получихме само разочарования от очевидните му обвързаности.

Всички смятат за фаворит Венелин Петков, който започна кариерата си в БНТ, но се разви в бТВ и познава значително по-добре механизмите на частната телевизия.

Двете дами – юристът с голям опит в БНТ и БНР – Ирина Величкова и Светлана Божилова, които заедно с дългогодишния кореспондент на БНТ в Кърджали Красимир Ангелов изглеждат без шансове.

Ако питате Иво Сиромахов – никой няма нужда от държавните медии, те само харчат парите на данъкоплатците и хранят чиновници с високи заплати, предлагат лоша продукция и ходят в командировки в чужбина. Това е мнение, което се лансира през годините и Иво не е единственият, който го споделя. Напротив – това мнение доведе до загуба на авторитет и доверие.

Защо трябва да има обществена телевизия, как държавната и зависима от управляващите медия да се превърне в наистина обществена, как да се промени финансирането, за да не се превръщат в просяци генералните директори и как да бъде преструктуриран политически зависимият съвет за електронни медии, за да се гарантиран обективен избор на генерален директор и управителен съвет – това са големите въпроси, които години наред не получават отговор. Само тяхното решаване може да доведе до някакви промени, но има ли воля за това?

От опита си през последните години смятам, че не. Политиците престанаха да се интересуват от БНТ в момента, в който започнаха да ги канят в предаванията си. Темата изпадна от дневния ред и единствено Мирослава Петрова си позволи две изречения по нея от трибуната на парламента на 21 юни. Механизмът на политиците е ясен – те са окей с всеки директор и шеф на новините, който им дава трибуна. Не им пука за обществените медии, ако те следват техните интереси. Но интересът на обществото е различен и трябва да бъде осъзнат, иначе нищо няма да се промени.

Заради това и нашата група (Искра Ангелова, Боряна Пунчева, Камелия Дончева, д-р Горан Благоев, Роберт Ковачев, Марио Гаврилов и неактивните в момента по различни причини Мария Стоянова и Боряна Каменова) не се бори да се върне на „топлите“ си места на „Сан Стефано“, нито иска реванш за нервите и съдебните дела, които води. Ние искаме да видим истинска обществена телевизия, с качествен отдел за разследваща журналистика, без политически натиск и с нормално финансиране, което да позволи самочувствие на работещите в нея, които да не идват на работа само за да си вземат заплатата.

Дали множеството синдикати в телевизията-майка ще спрат да се навеждат пред всички ръководства, вместо да бъдат гарант за обществения характер на БНТ също е въпрос на манталитет и важен въпрос, който техните членове и лидери трябва да решат? Според мен всичко това няма как да стане засега, а и не е най-важният проблем на държавата или поне не е осъзнатият проблем на обществото.

Няма да навлизам в дебрите на разрушената Спортна редакция, сега дирекция „Спорт“, което е моето най-голямо страдание, нито ще плача за уволнението на жена ми, която стана косвена жертва на вироглавието ми. Само ще кажа, че е факт, че в БНТ има студия, които носят имената на Хачо Бояджиев и Димитър Цонев, както е факт, че в обозримото бъдеще няма шанс площадът пред нея да бъде наречен Нери Терзиева.

На фона на всички видове кризи, на войната в Украйна, на заплахата да се върнем в лоното на Русия, всичко свързано с телевизията изглежда дребен проблем. Но БНТ, БНР и БТА са институции, от чието развитие зависи и развитието на гражданското общество в България и колкото по-бързо обществото се убеди, че те защитават неговите права, толкова по-скоро ще можем да се чувстваме граждани на нормална европейска държава, а не жители на окупирана територия.

Кой ще бъде допуснат до финалната част на конкурса, кого ще избере СЕМ или дали въобще ще бъде избран нов генерален директор (с оглед личностната конфигурация в регулатора), са въпроси, които ще имат отговор след няколко дни. Но главният въпрос ще остане отворен – ще има ли той (директорът) силата и волята не само да прави козметични промени, да повишава някои заплати и да назначава свои хора на ключови позиции, а да се бори за реални промени, които да върнат БНТ там, където й е мястото?

Моите надежди са много, много крехки.

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини