Операция „Паяжина“ променя дефиницията на съвременна война

У нас, Пеевски инсталира новата КЗК, още първият ден им даде задача да подкарат Лукойл „за хората“ и те го направиха на секундата. Това чака всички непослушни, а глобите са убийствени- до 10% от оборота за миналата година. БСП и ИТН дадоха такова оръжие в ръцете на Пеевски, че заслужават да не помиришат парламент никога вече. А някога се борихме с него и с ГЕРБ. Сега ги наричаме „партньори“.

• В Русия, Украйна нанесе наистина силен удар не толкова по въоръжението, колкото по репутацията на Путин. Украинците твърдят, че са унищожили 41 самолета, Ню Йорк Таймс потвърди за 7. Гледах видеа как излитат дроновете, всеки от тях струва по 400 долара и направиха разрушения за 7 млрд. долара. Те са съвсем малки, по не-повече от 50 см дължина и 3-4 килограма, излитаха от едни Камаз-и, натоварени с тези дървени къщи и разположени на 3-4 км от съответните военни летища. После целиха резервоарите на самолетите, затова ги и запалиха. Съгласно договора СТАРТ Русия е длъжна да държи стратегическите си бомбардировачи на открито, затова са лесна цел. Бяха покрили крилата им с някакви автомобилни гуми, което е пародия на защита. Предполагам, Русия ще поиска да се оттегли от СТАРТ. Така или иначе, тази операция променя дефиницията на съвременна война- важни са дроновете, не самолетите. А ние още чакаме втория Ф-16… Нарекоха тази операция „руският Пърл Харбър“. Тя е много далече по мащаб от Пърл Харбър, разбира се, там японците потапят 4 кораба, 4 подводници, 3 крузера, 188 самолета и загиват 2400 военни. Но и знаете последствията- до този момент САЩ са неутрални, влизат на следващия ден на страната на Съюзниците и всичко завършва с Хирошима и Нагазаки. Дано и тук не завършим с украински вариант на Хирошима и Нагазаки.
• В Истанбул, на втория кръг от руско-украинските преговори очаквано нямаше пробив. Двете страни казаха, че ще им отнеме една седмица, за да проучат взаимно предложенията си за евентуално прекратяване на огъня и мирни условия, съдържащи се в меморандумите, които си размениха. Русия отново отхвърли предложението на Украйна за пълно прекратяване на огъня за най-малко 30 дни, предлагайки вместо това прекратяване на огъня за няколко дни в определени райони. От друга страна, двете страни се договориха за нова размяна на пленници, както и за размяна на телата на загинали войници. Украйна предаде на Русия списък с деца, които според нея са били отвлечени от Русия в окупираните райони, но руският преговарящ Владимир Медински го отхвърли като „срамна PR кампания“. Ръководителят на украинската делегация, министърът на отбраната Рустем Умеров, каза на брифинг в Истанбул след преговорите, че Украйна е предложила Путин и Зеленски да се срещнат в периода 20 до 30 юни. Русия веднага отхвърли предложението.
• Отново в Русия, възобновяването на прекия диалог между Русия и Украйна засили обществената ангажираност сред руснаците. Според (сравнително) независимия център Левада (определен като чуждестранен агент в Русия), общественото внимание към конфликта се е увеличило през май 2025 г.: 58% следят отблизо развитието, а 89% обръщат поне малко внимание. Подкрепата за руската армия леко се повиши до 80% и отдавам тази промяна на мащаба на украинските атаки на руска територия миналия месец и как федералните медии описаха ситуацията в района на Курск, когато украинските сили се изтеглиха. В същото време подкрепата за мирните преговори достигна 64%, най-високото регистрирано ниво от началото на войната. 73% вярват, че първопричините за конфликта трябва да бъдат разрешени, преди да бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня, докато само 18% подкрепят незабавно примирие. Запитани за отговорността за провала на мирните усилия руснаците обвиняват преди всичко Украйна и европейските страни (по 36%) и едва 3% цитират Русия, а 14% посочват САЩ.
• Отново в Истанбул, текстът на проекто-меморандума, който Русия вчера предложи на украинските представители на преговорите в Истанбул, бе публикуван. Документът не съдържа нищо ново в сравнение с предишните руски искания от 2022 г. Основното искане е международно признаване на анексирането от Русия на Крим, както и на източните и югоизточните региони Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие. Москва настоява Украйна да изтегли войските си от районите, които иска да анексира, и настоява за неутралитет на Украйна, съкращения на армията, отпадане на чуждестранни доставки на оръжие, даване на руския статут на официален език и премахване на ограниченията за руската църква, разпускане на всички националистически партии, избори в Украйна, забрана на „нацистка пропаганда“, премахване на всички санкции, липса на искове за щети и възстановяване на транзита на газ. Ако Украйна приеме тези условия, тя ще загуби една четвърт от територията си и ще остане с опустошена икономика и малка и зле оборудвана армия на милостта на Москва. Затова тази война ще продължи. Междувременно времето изглежда е на страната на Москва. Нейната армия напредна по-бързо в източната част на Украйна през май, отколкото преди тази година, превземайки няколко села на седмица в районите на Донецк, Суми и Харков. Сега руската армия е опасно близо до североизточния град Суми и заплашва да навлезе в Днепропетровска област западно от Донецка област. Украйна евакуира селата в двете области.
• Във Вашингтон, високопоставена украинска делегация пристигна за разговори, водена от помощника на Зеленски Андрий Йермак. В групата е икономическия министър Юлия Свириденко и представители на Министерството на отбраната и кабинета на Зеленски. Те ще обсъдят подкрепата на САЩ за отбраната на Украйна, повече санкции срещу Русия и споразумението за полезните изкопаеми, което Украйна и САЩ подписаха на 30 април. Йермак обяви, че вчерашните разговори в Истанбул, където Русия „протака прекратяването на огъня и преговорите за спиране на войната“, ще бъде на дневен ред. Помощникът по сигурността на Путин и бивш президент на Русия Дмитрий Медведев призна в публикация в Telegram днес, че преговорите в Истанбул и проектът на меморандум, предложен от Русия там, „не са за мир, изграден върху компромис“, а „за осигуряване на нашата бърза победа“.
• В Полша, националистът и крайнодесен Навроцки спечели неочаквано, всички проучвания даваха лек превес от 1-1.5% на либерала Тшасковски. Разбира се, най-важното в една социология е маржът на допустимата грешка, и той винаги надвишаваше разликата между двамата. Удар срещу правителството на Туск, което губи популярност именно защото не може да изпълни обещаното, а не може донякъде заради досегашния президент. На 11 юни Туск иска вот на доверие и ще го получи, но коалиционните му партньори ще му извиват ръцете. Предполагам, ще завие надясно с цел да отнеме гласове на крайнодесните- което ще е грешка, защото ще загуби левите и центристите. Непонятното е как Тшасковски загуби най-младите, които довчера подкрепяха Туск, а сега минаха на другата страна. Много висока активност, 71%. Поляците в чужбина подкрепиха Тшасковски, но това не му стигна- малките градове и селата избраха Навроцки. Двамата имат горе-долу еднаква политика към Украйна и срещу Русия, но различна към Европа. Орбан си намери съюзник.
• В Унгария, членовете на социалистическата партия избраха Клара Добрев за нов председател на партията на онлайн гласуване, проведено между 28 май и 1 юни. Добрев бе избрана с над 99% от гласовете и беше единствен кандидат за поста. Участието в изборите бе 65,6% от партийните членове. Добрев е лидер на фракцията на унгарските социалисти в Европейския парламент и е бивша съпруга на основателя и предишен лидер на партията Ференц Дюрчани. Дюрчани обяви, че се оттегля от политическия живот в началото на май, а Добрев едновременно обяви, че се развежда с Дюрчани. Предполагам се е готвела да поеме ръководството на партията и нейното отделяне от Дюрчани има за цел да предотврати подозренията, че Дюрчани ще продължи да управлява делата на партията зад завесите. Припомням, че Дюрчани си остава силно противоречив политик след изтеклата реч от мандата му като премиер през 2006 г., когато призна, че е излъгал избирателите. Оттогава никога не си възвърна популярността и мисля, че той е една от основните причини за неефективността на опозицията да се противопостави на управляващата партия Фидес Орбан. Клара Добрев е с майка българка и между другото, говорил съм с нея лично, българският й е доста добър.
• В Чехия, партньори в правителството ще поискат допълнително разследване на биткойн аферата, подбудена от министъра на правосъдието в оставка Павел Блажек. Припомням, че миналата седмица се появи информация, че Блажек е приел биткойн дарение от 1 милиард чешки крони (около 40 милиона евро) на министерството на правосъдието от осъден наркодилър. Има спекулации, че като е разрешило дарението, министерството на правосъдието ефективно е премахнало всички ограничения за достъп до биткойн, което би позволило на наркодилъра да го използва. Като се има предвид, че произходът на биткойна е неясен, това може да е операция за пране на пари. Някои местни медии твърдят, че общата стойност на биткойните, държани от наркодилъра, е била около 12 милиарда CZK (480 милиона евро). Във всеки случай STAN ще иска биткойнът, държан от министерството на правосъдието, да бъде ограничен, докато не бъде проверен произходът му.
• В Гърция, притесненията относно цените на електроенергията продължават с началото на летния сезон. Комбинацията от ниска водноелектрическа наличност, нарастващо лятно търсене поради жегата и застаряваща енергийна инфраструктура създава несигурна ситуация преди юли и август. Водноелектрическото производство, което обикновено помага за стабилизиране на цените, се очаква да предложи малка подкрепа тази година. Въпреки сравнително хладната зима, недостатъчният снеговалеж и пролетните валежи оставиха резервоарите недостатъчно напълнени.
• Отново в Чехия, министерството на отбраната удължи лизинга на 12 изтребителя JAS-39 Gripen до 2035. Настоящият лизинг изтича през 2027, но тъй като изтребителите F-35, които чешките военновъздушни сили са поръчали, няма да бъдат произведени дотогава, беше взето решение договорът да бъде отложен до 2035. Общата цена е 6,01 милиарда шведски крони (около 670 милиона евро), като годишните разходи намаляват с 25% спрямо настоящия договор. В момента чешките ВВС използват 14 Грипен-а, но броят им ще бъде намален на 12, за да се намалят разходите. Цената на поръчката за 24 изтребителя F-35 е 150 милиарда чешки крони (6 милиарда евро), като общите разходи се очаква да достигнат 322 милиарда чешки крони (12,9 милиарда евро). Очаква се първите F-35 да започнат да пристигат през 2031.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.