Отиде си Кралицата на модата Вивиан Уестууд

На 81-годишна възраст почина легендарната модна дизайнерка Вивиан Уестууд. Новината беше оповестена на официалния ѝ профил в Instagram.

Уестууд е починала в дома си в Клапман, Южен Лондон, заобиколена от най-близките си. В съобщението в „Туитър“ се казва, че тя си е отишла „в мир и в обкръжението „на своето семейство в Южен Лондон.

Уестууд си извоюва слава с бунтарски дух, пънк и ню уейв стил през 70-те години. След това десетилетия наред тя продължи да облича едни от най-известните модели и имена в шоубизнеса.

Андреас Кронталер, нейният съпруг и творчески партньор, заяви: Ще продължа с Вивиан в сърцето си. „Работихме до последно и тя ми даде множество неща, с които да продължим напред“.

Тя се облече като тогавашния министър-председател Маргарет Тачър за корица на списание през 1989 г. и подкара бял танк близо до дома в провинцията на по-късния британски лидер Дейвид Камерън, за да протестира срещу фракинга.

Бунтарката бе обявена за дама през 1992 г. от кралица Елизабет, която я награди с Ордена на Британската империя. Но, винаги желаеща да шокира, Уестууд се появи в Бъкингамския дворец без бельо – факт, който тя доказа на фотографите с разкриващо завъртане на полата си.

„Единствената причина, поради която съм в модата, е да унищожа думата „конформизъм“, каза Уестууд в биографията си от 2014 г. „Нищо не ми е интересно, освен ако не съдържа този елемент.“

Веднага разпознаваема с оранжевата си или бяла коса, Уестууд за първи път си създаде име в пънк модата, обличайки Sex Pistols – рок групата, която определила този жанр. Заедно с мениджъра на Sex Pistols, Малкълм Макларън, тя се противопостави на хипи тенденциите на времето, за да продава дрехи, вдъхновени от рокендрола.

Любимите артикули включват черни тениски без ръкави, шипове, ципове, безопасни игли или избелени пилешки кости.

„Преди мен и Малкълм не е имало пънк“, казва Уестууд в биографията. „И другото нещо, което трябва да знаете и за пънка: беше пълен взрив.“

Родена като Вивиан Изабел Суайър на 8 април 1941 г. в английския град Глосъп в Мидландс, Уестууд израства във времето на купони за дажби по време и след Втората световна война.

„Дрехите ми имат история. Имат идентичност. Имат характер и предназначение“, казваше Уестууд. „Ето защо те стават класики. Защото продължават да разказват история. Те все още я разказват.“