Парламентът задължи МС да промени ПВУ за въглищните централи

Парламентът задължи Министерския съвет (МС) да промени Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в част енергетика. Със 187 гласа „за“, 2 „против“ и 9 „въздържал се“ депутатите приеха общо решение, синхронизирано в енергийната комисия в парламента. Политическите сили в Народното събрание се обединиха в защита на въглищните централи.

В началото на дебата председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) съобщи, че вчера и тази сутрин народните представители от енергийната комисия са успели да се обединят около общ текст на решение. Затова отпаднаха за разглеждане двата проекта, предложени от „Възраждане“ и от ГЕРБ-СДС, съответно за изцяло нов план и за промени в съществуващия План за възстановяване и устойчивост.

С приетото решение парламентът задължава МС в срок до 31 март 2023 г. да предприеме всички необходими действия, въз основа на промяна в обективните обстоятелства, невъзможността на България да изпълни поетия ангажимент и с цел постигане на приоритетите на плана REPowerEU да отправи обосновано искане до Комисията, като направи предложение за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост и да постигне съгласие и предварителна положителна оценка от ЕК за неговото изменение в няколко раздела. Целта е от плана да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., взимайки изходните нива от 2019 година. МС следва да предприеме такива действия, с които да гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация в съответствие с общоевропейските цели, като се осигури работата на централите за въглища без ограничение поне до 2038 година.

Текстът от решението за промяна на Плана беше приет единодушно със 185 гласа „за“. Текстът за въглищните централи подкрепиха 180 народни представители от всички политически сили и трима се въздържаха. Преди окончателното гласуване на решението беше дадена почивка и депутати отидоха на протеста на синдикатите в защита на енергийната сигурност на страната.

Приетото решение предвижда инвестицията в национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ да се преработи в грантова схема за батерии за физически лица с интензитет на помощта 50%. Освен това 50% от сумата за развитие на използването на геотермална енергия в България да се пренасочи за енергийна ефективност в сграден фонд – за многофамилни жилищни сгради, а останалата сума да се преформулира като грантова схема за физически и юридически лица с интензитет на помощта 50%. В тази връзка Делян Добрев обясни, че с решението не се променят целите за инвестиране в батерии и геотермална енергия, но е сменен подходът.

Парламентът възлага още на МС да осигури пренасочване на всички спестени средства при изпълнение на проекти от НПВУ към проект за подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд. Решението предвижда да отпадне и заложената в плана реформа, свързана с отделянето на собствеността на двата оператора („Булгартрансгаз“ ЕАД и ЕСО ЕАД) от корпоративната структура на Българския енергиен холдинг.

От „Продължаваме Промяната“ (ПП) се въздържаха при гласуването на текстовете за санирането и за двата енергийни оператора. Това предизвика реакция от председателя на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова. Тя коментира, че е разчитала, че партията на промяната е станала партия на покаянието. Хората са отвън, защото сте взимали грешни решения на тъмно, без обществено обсъждане, без анализ и с риск за българската енергетика, икономика и над 20 хиляди работни места, допълни тя.

Съпредседателят на ПП и бивш премиер Кирил Петков й отговори, че времето за политически реклами е свършило. Той отбеляза, че са се съгласили, предвид новите обстоятелства и войната в Украйна, правителството да опита да предоговори ангажимента за 40% намаление на емисиите. Не бихме се съгласили в момента да подкрепяме схеми за саниране, фокусирали сме само за запазване на работните места в „Мариците“, посочи Петков. Според него с новите обстоятелства и регионалния подход може и да имаме шанс. Знаем как се случват преговорите в Брюксел, затова е добре в тях да влезем не сами, каза Петков. Въглищните централи са важни не само за българската енергийна система, но и за целия регион, посочи той. Според него единственият начин да успеем да направим предоговаряне е като България влезе регионално в тази дискусия и покани колегите си от Румъния, Гърция и Западните Балкани за общи действия.

Рамадан Аталай (ДПС) посочи ролята на Искра Михайлова („Възраждане“) за постигането на общо решение, внесено от всички политически формации, с цел отлагане на задълженията по плана, свързани с енергетиката. Той отбеляза и упорития труд на синдикатите за въглищните региони.

Искра Михайлова („Възраждане“) коментира, че ще завършат Народното събрание с добър финал и ще дадат възможност на служебното правителство да работи по тази тема. Тя посочи, че от „Възраждане“ са направили компромис в името на запазването на въглищните централи и са се отказали от текста за отпадане на либерализацията на пазара на електроенергия на дребно, тъй като около него нямало консенсус.

Драгомир Стойнев от „БСП за България“ изрази задоволство за постигнатия консенсус и отбеляза, че показват как се защитава националния интерес.

Атанас Славов („Демократична България“) посочи, че въпросът за бъдещето на въглищните централи е въпрос и на национална, и на енергийна сигурност и не можем с лека ръка да се откажем от този национален ресурс.

Георги Самандов от „Български възход“ поздрави всички с решението и със символа, който „кичи“ сградата на парламента, а именно „Съединението прави силата“.

Още по темата

РЕКЛАМАspot_img
РЕКЛАМАspot_img

Избор на редактора