Пеевски управлява прокуратурата, а тя управлява ЦИК

В България, Пеевски управлява прокуратурата, а тя управлява ЦИК, която решава кой да влезе в парламента, с колко мандата и от кои райони. Случващото се с делото пред Конституционния съд е демонстрация, че институциите не работят и са превзети от Пеевски в комплект с Борисов. Връщането им обратно към нормална дейност означава отнемане от тях, което обаче не могат да направят нито сегашнито коалиционни партньори, вече купени, нито седялата в скута опозиция, вече компрометирана и контролирана. Ще трябва да намерим други хора, които да направят това или сме осъдени Пеевски да диктува събитията.

И тъй като случващото се в България е маловажно, докато светът се прекроява, преминавам към геополитическите новини:

• В САЩ, пазарите се срутват, Наздак е паднал с 6% за последната седмица, само вчера с 2.7%, но особено тежко е за акциите на компаниите на Мъск. Вчера Тесла загуби 15% от стойността си, а за последните месеци е над 40%. Това на фона на данни за спад в продажбите и политически мотивирани протести срещу Мъск. Миналата седмица ракета на SpaceX експлодира във Флорида по време на изстрелването, а платформата Х е под сериозна кибератака. Мъск бързо обвини за кибератаката Украйна, а за политическите протести срещу Тесла донорите от Демократическата партия, разбирай Сорос. Тръмп снощи написа, че изцяло подкрепя това, което Мъск прави в правителството и днес ще си купи чисто нова Тесла в знак на подкрепа. Тръмп дойде на власт на вълната да направи Америка отново велика, да върне богатството обратно в нея и наистина десетки инвеститори обещаха милиарди нови инвестиции- само ChatGPT обеща 500 млрд. долара инвестиции, Епъл- над 600 млрд. долара, плюс много други. Но сега вълната се обърна и пазарът счита, че въведените от Тръмп мита нанасят вреда на икономиката и може дори да се стигне до рецесия. Самият Тръмп не изключва временна рецесия, нито финансовият му министър.
• В Германия, сегашният парламент работи до 25 март и бърза да се договори и приеме няколко спешни неща, преди да влезе в действие следващия парламент. Най-важното е реформа на правилото за „дългова спирачка“, записано в немската конституция. Християндемократи и социалдемократи предложиха разходи за отбрана над 1% от БВП да не се броят за дефицит, което е просто тарикатщина- Германия сега харчи 1.5% от БВП за отбрана и те искат да си освободят още 0.5% от БВП за харчене, като си отворят фискално пространство и намалят ДДС за ресторантите. Зелените решиха вчера, че няма да подкрепят, либералите- също. Зелените направиха по-сдържано контрапредложение да не се признават за дефицит разходи за отбрана над 1.5% от БВП. Разговорите продължават довечера.
• В моя обзор, подценявам един важен играч- Китай, който вчера напомни на Русия, че има три сили на масата за претовори, не две. Китай нямаше голяма роля в Студената война, но днес държи много козове. Китай подкрепи Русия, когато западният свят й наложи санкции след нахлуването в Украйна. Двустранните отношения се засилиха. Защо Путин да се отвърне от Китай сега, за да се „прегърне“ с непостоянен американски партньор отвъд океана? Китай е по-надеждният съсед. Сега вървят съвместните военни учения на Иран, Русия и Китай в Оманския залив и те са напомняне, че нищо съществено не се е променило в техните отношения от идването на Тръмп на власт. Това е петата година на този вид учения на стратегическо място, което свързва Индийския океан и Ормузкия проток, през който минава повече от една четвърт от световния търгуван по море нефт. Ако Тръмп наистина иска не просто решаване на конфликта в Украйна, а дългосрочни добри отношения с Русия, това включва и Си Дзинпин на масата.
• В Италия и Испания, увеличаването на разходите за отбрана ще бъде трудно. Миналата година Италия изразходва 1.54% от своя БВП за отбрана, Испания – едва 1.28% от БВП, най-ниското в ЕС. Нито една от тях няма особено амбициозни цели. Италия предвижда да изразходва 1.61% от своя БВП за отбрана до 2027. Испания иска достигнете старата цел от 2% от 2014 чак през 2029 г. Но дори това е спорно, защото лявото крило на управляващите социалдемократи на Санчез и коалиционни партньори и съюзниците се противопоставиха на идеята.
• В Полша, премиерът Туск каза „500 млн. европейци искат помощ от 340 млн. американци да ги пазят от 140 млн. руснаци, които 3 години не могат за се справят с 40 млн. украинци“. Прав е, Европа от 1945 насам е търтей, който се храни от американската военна помощ и защита и никога не осигури собствената си сигурност. Великобритания е „ядрена сила“ със 120 ядрени глави? Моля ви се, Пакистан има 170. Права е Полша да вдига разходите за отбрана на 5% от БВП, да планира военна подготовка на всички мъже и да прави ядрено оръжие. Същото трябва да правим и ние, ако можем.
• В Беларус, Лукашенко назначи Александър Турчин за премиер. Турчин е доскорошен председател на общинския съвет на Минск. Бившият премиер на свой ред е назначен за шеф на централната банка, без опит в банковия сектор. Новият премиер е сравнително млад и е един от няколкото длъжностни лица, които бяха изтъкнати от Лукашенко като потенциални кандидати за президент в бъдеще. Турчин побърза да заяви, че няма да има големи промени в икономическия курс на страната. По същество това означава, че смяната на караула е донякъде формалност и цялостната политическа среда ще остане доминирана от президента.
• В Турция, правителството внесе законодателно предложение в парламента, целящо да повиши празничните бонуси на пенсионерите от 3 хил. лири на 4 хил. лири (196 лв.) по време на празниците Рамазан и Курбан Байрам. Тази корекция засяга приблизително 16.5 млн. пенсионери и води до общи разходи от 33 млрд. лири (1.6 млрд.лв.) У нас по 50 лв. за Великден ще дадат ли?
• В Румъния, лидерът на националистическата партия AUR Симион оспори в Конституционния съд решението на Централното избирателно бюро да анулира кандидатурата за президент на ултранационалиста Калин Джорджеску. Симион твърди, че ЦИБ е действало извън прерогативите си. ЦИБ анулира кандидатурата на Джорджеску с аргумента, че той е причината Конституционният съд да реши повторение на президентските избори през ноември миналата година и би било недопустимо той да може да се кандидатира отново, тъй като Джорджеску е нарушил конституционния ред и се застъпва срещу една от основните характеристики на президент да защитава демокрацията и върховенството на закона. Според мен Конституционинят съд няма да отмени решението на ЦИБ и няма да допусне Джорджеску до изборите. Избирателите- националисти сега остават без кандидат за президент. Лидерите на две националистически партии, AUR и POT, обсъдиха ситуацията с Джорджеску, но не обявиха дали Джорджеску ще се откаже и ще подкрепи някой друг. Напомням, че и Мъск, и държавният секретар на САЩ Рубио се застъпиха силно за Джорджеску. Румъния влиза в сериозен конфликт с новата администрация в САЩ.
• Отново в Полша, премиерът Туск защити своя външен министър Сикорски с думи, които вероятно ще разгневят САЩ, докато бъдещият посланик на САЩ в Полша отправи нови заплахи относно плановете на правителството да облага технологичните компании. Томас Роуз, който бе номиниран за посланик на САЩ в Полша, заплаши Полша в социалната мрежа Х: „Саморазрушителен данък, който само ще навреди на Полша и нейните отношения със САЩ. Президентът Тръмп ще отмъсти. Отменете данъка, за да избегнете последствията!“ Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович каза, че европейският пазар е източник на 40% от приходите на някои американски технологични гиганти, а дигиталните услуги са област, в която САЩ имат голям излишък от 109 милиарда евро (което е почти толкова, колкото излишъкът на стоки на ЕС от 157 милиарда евро със САЩ). През уикенда напрежението между полски и американски политици ескалира, а вероятността от още по-голямо влошаване на отношенията е голяма, тъй като Туск е сред лидерите на ЕС в момента и е силен опонент на сближаването на Тръмп с Путин.
• В Брюксел, страните-членки на ЕС не успяха да постигнат съгласие за рутинното удължаване на санкции срещу Русия, като отложиха решението за сряда. Настоящите санкции изтичат на 15 март. Предишното удължаване беше осигурено, след като Унгария оттегли възраженията си след получаване на всички необходими гаранции за енергийна сигурност от ЕС. След това на 3 март унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че Европейската комисия вече е нарушила два от четирите ангажимента. Предполагам, че основният проблем са многократните атаки срещу Турски поток. Унгария продължава да получава по-голямата част от своя природен газ по дългосрочни договори с Газпром през Турски поток и разклоненията му през България и Сърбия. Според унгарски данни вносът на газ по този маршрут възлиза на 5.6 млрд.куб.м. през 2023, нараствайки до рекордните 7.6 млрд.куб.м. през 2024. Ние от този поток не получаваме и една молекула газ, ама купуваме американския втечнен газ и турски газ, който пак е руски, но с надценка.
• В Русия и Украйна, Русия извърши атака с дронове срещу Одеса, последвана от украинска атака срещу Москва и региона. Две от летищата в Москва бяха затворени, като според руски източници са свалени 69 дрона. Ескалацията идва преди днешните преговори в Саудитска Арабия между САЩ и Украйна. Очаква се Украйна да предложи частично прекратяване на огъня, засягащо действия във въздуха и по море в опит да докаже на Тръмп, че „иска мир“. Междувременно има съобщения, че президентът Зеленски е изпратил извинително писмо до Тръмп във връзка със спора в Белия дом. Като цяло изглежда вероятно, че ако преговорите вървят добре, САЩ ще деблокират военната помощ и споделянето на разузнавателна информация, но напредък по отношение на гаранциите за сигурност за Украйна е малко вероятен. Междувременно позицията на Русия за евентуално прекратяване на огъня остава неясна. Русия е във възход, напредва териториално и няма особена полза от спиране на огъня, но зависи от натиска, който Тръмп ще окаже.
• В Сърбия, протестиращите студенти призоваха снощи за 22-часова блокада на обществената телевизия RTS в Белград в нова ескалация на напрежението в страната. Сградата на обществената телевизия RTV в Нови Сад също беше блокирана. Протестиращите се събраха пред сградата на RTS, след като журналист на RTS нарече студентите „тълпа“ в интервю по-рано вечерта с президента Вучич. Жандармеристи с екипировка за борба с безредиците използваха щитове и палки срещу студентите. Вътрешният министър Ивица Дачич заяви, че протестиращите са нападнали полицаи, но видеоклипове в социалните мрежи показват обратното – полицията атакува и бие студенти и граждани с палки. Един полицай е ранен, а проправителствените медии побързаха да публикуват снимката му заедно с коментара на Вучич за терора на „болшевишките пленумисти“. В интервю за RTS Вучич за пореден път заяви, че няма да има преходно правителство. Той каза, че разговори за кандидата за премиер ще се проведат, след като оставката на премиера Милош Вучевич бъде потвърдена от парламента. Вучич предупреди за потенциално насилие на предстоящия голям митинг в Белград на 15 март.
• В Унгария, правителството ще наложи таван на надценките от средата на март, обяви Орбан. Това изявление дойде малко след неблагоприятните данни за инфлация през февруари, показващи продължаващо ускоряване на инфлацията на храните със силни месечни повишения на цените за редица ключови продукти като хляб, олио и пилешко месо. Правителството обяви триетапен план за ограничаване на инфлацията на храните, включително доброволно намаляване на цените от търговците на дребно като първи етап, ограничения на надценките като следващ етап и регулирани цени като последен етап. Предложенията за доброволно намаляване на цените се оказаха недостатъчни, затова избрахме да сложим таван на надценките, каза Орбан. Ще има 10% таван на надценката за търговците на дребно за 30 основни храни. Таванът ще работи до края на май, когато правителството ще преразгледа ефекта му. У нас правителството нищо не прави и чака протестите и бойкотите да умрат от само себе си.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.