12.9 C
София
понеделник, 26 септември, 2022

Правителството падна. Какво от това?

Правителството падна. Какво следва от това? Дали ще се разпусне парламентът и ще отидем на нови избори или премиерът Кирил Петков ще успее да събере мнозинство, за да приеме поне актуализацията на бюджета? Но нека се абстрахираме от политическите пререкания, обвинения, оправдания и откровени лъжи. Нека погледнем нещата отстрани: какво следва за икономиката на страната и съответно за всички нас.

В един бюджет освен задължителните разходи, които не могат да бъдат избегнати или променени (примерно лихвите по дълга или в някаква степен средствата за пенсии и социални плащания) има и някакъв свободен ресурс, който правителството чрез закона за бюджета насочва към сектори важни за него. И по това преценяваме дали е ляво или дясно. Лявото правителство обикновено увеличава данъците и насочва средствата към социални плащания и придобивки. Десните правителства намаляват разходите и насочват останалия им ресурс към сфери, които биха подпомогнали развитието на бизнеса и по този начин търси увеличаване на заетостта и доходите.

През 12-те години, през които ни управляваше ГЕРБ бюджетната политика се заключаваше в следното: никаква промяна в данъчната тежест, на практика замразени пенсии, поетапно увеличаване на минималната заплата и огромни средства от нашия и европейския бюджет за строителство и ремонт на пътища и магистрали. С няколко изключения – строителството на “Балкански поток” и покупката на самолетите Ф-16. Които обаче отново са в графата капитални вложения. Държавният дълг беше запазен на значително ниските нива, наследени от тройната коалиция. Бюджетният дефицит се движеше около маастрихтския критерий от 3% от БВП. Инфлацията беше едноцифрена, а лихвите постепенно се приближаваха до тези в еврозоната. Въпреки всичко това обаче растежът на икономиката не беше особено висок, а доходите продължават да са под средните за Европейския съюз. Това накара мнозина да се усъмнят във водената политика още повече, че парите за капиталните вложения изтичаха към едни и същи фирми по не особено прозрачни процедури, пораждащи съмнения за корупция.

След това дойде кризата с Ковид-19. ГЕРБ паднаха от власт. Пандемията затихна и цените на енергентите тръгнаха нагоре, а оттам и инфлацията, която не може вечно да бъде задържана с компенсации и добавки. Освен това в началото на Ковид кризата правителствата на богатите държави пръскаха пари, което също спомогна за покачването на инфлацията. Войната в Украйна, която отряза един от големите доставчици на нефт и газ от пазарите. Намалено предлагане – по-високи цени.

Междувременно в България на власт се смениха две служебни правителства и се стигна до четворната коалиция, начело с Продължаваме промяната. Новият стар министър на финансите Асен Василев имаше по-друга представа за бюджетната политика. “С десни мерки лява политика” беше един от основните лозунги на ПП. Лявата политика я видяхме. Десните мерки обаче … масовите данъци си останаха същите (не бяха намалени), преразпределението на средства през бюджета също остана непроменено. Държавната администрация запази работните си места, въпреки обявените намерения за съкращения. Реформи в разходната част, които да я намалят също нямаше.

В помощ на финансовия министър дойде инфлацията и най-вече увеличените цени на енергийните суровини – газ и петрол. По-високи цени – по-голям оборот – повече приходи от косвените данъци ДДС и акциз. С тази “мазнинка” и с известна динамика в управлението на държавния дълг Василев се опита да изпълни редица социални обещания, дадени от ПП и БСП. Леви обещания. Пенсиите бяха актуализирани. Правителството дава компенсации за цените на тока на бизнеса и на населението. Като допълнителен буфер или “мазнинка” се използваха капиталовите разходи, които по една или друга причина бяха задържани. За петте месеца от годината са похарчени около една десета от предвидените за годината.

С подготвената актуализация въпросната политика би трябвало да продължи: пенсиите отново се актуализират при това на два пъти. Намаляват се и редица данъци върху потреблението на основни стоки и енергийни суровини. Увеличава се облекчението за деца на работещите родители.

Тук и дойде сблъсъкът с ИТН и по-точно с министъра на регионалното развитие Гроздан Караджов, който продължаваше да настоява за провеждане на една политика, която повече приличаше на тази на ГЕРБ. Нека оставим настрана подбудите за подобно поведение и да се надяваме, че един ден ще стане ясно. Въпросът е чисто, базирано на икономическата теория дали подобна политика е полезна за България в този момент?

От една страна, дори и да нямаше съмнения в зависимост, корупция и др. подобна политика няма как да бъде поддържана от ПП, защото до този момент техните действия бяха насочени в друга посока – не към капиталовите вложения, а към социалната политика и намаляването на последиците от инфлацията. Да не забравяме, че разполагаемият ресурс е ограничен.

От друга страна изсипването на значителни средства (поискани са близо 4 млрд. лева) в един, единствен отрасъл на икономиката едва ли би спомогнало за намаляването на инфлацията или поне не толкова бързо. Подобни “вложения” се правят, когато икономиката е достигнала дъното, за да я отблъсне оттам. Да не говорим, че отклоняването на средствата за пенсии към няколко строителни фирми би предизвикало негативен отглас в обществото и социално напрежение, което всяко разумно правителство в подобна ситуация би трябвало да избягва.

Дали политиката на финансовия министър Асен Василев ще успее, ако изобщо се стигне до актуализиране на бюджета, ще видим по-нататък. Заложеното в проекта за буди известни съмнения: дали Министерството на финансите се е презастраховало с по-ниски приходи или прогнозата им е сбъркана и се разчита единствено на парите от Плана за възстановяване? От една страна е трудно да се възприеме, че при годишна инфлация близо 12 процента, увеличението на приходите от ДДС ще бъде някъде под 5%. Ефектът от въведените изменения в косвените данъци е далеч под 1%. От друга страна заложените инфлация, ръст на БВП и цена на петрола според повечето специалисти са нереалистични.

По-важно е другото: дали предложените мерки ще успокоят ръста на цените. Отговорът по-скоро е не. Дори и самите управляващи постепенно признаха, че това не са антиинфлационни, а компенсаторни мерки, които компенсират намаляването на покупателната способност на хората. От друга страна увеличаването на доходите не способства за намаляването на инфлацията (а точно обратното) и като практика то никога не може да догони ръста на цените. Централната банка в условията на валутен борд не може да въздейства върху ръста на цените. Основната роля е на правителството. “За Бога братя, не купувайте!” казваше преди 30 години един министър-председател. Основното е да се намали потреблението или търсенето. Ако нямаше валутен борд, централната банка щеше да увеличи основните лихви, левът щеше да се обезцени, съответно доходите да паднат, но износът да се увеличи и така полека-лека икономиката да тръгне нагоре и цените да се стабилизират. Сега остава да се надяваме ЕЦБ и другите централни банки да увеличат лихвените проценти, за да повлекат и нашите търговски банки да направят същото. Автоматичната корекция на механизма валутен борд е да намалеят валутните резерви, тъй като левът е значително надценен и автоматично БНБ да изтегли от обръщение левове.

Съществува и трета възможност – да не се прави нищо. В своя статия икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов застъпва тази теза. Ако правителството падне и се стигне до нови избори, този вариант е сигурен. Според Богданов вече се забелязват признаци на оживление в българската икономика и по-специално в износа и ако оставим нещата така то постепенно цените ще се стабилизират. Увеличеният износ обаче означава по-малко приходи в бюджета, тъй като износителите си възстановяват платения до този момент ДДС. Това означава, че бюджетът ще разполага с по-малко средства за обезпечаване на предвидените в него разходи: пенсии, общини, заплати.

 

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини