Прокуратурата отказа да разследва църквата за шпионаж

Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство за шпионство в БПЦ заради информация, че се набират кандидати за безплатно духовно обучение в Русия.

Сигнал за това подаде депутатът от „Продължаваме промяната- Демократична България“ Кристина Петкова. Тя се позовава на публикация в сайта Faktor.bg, че има акция по набиране на желаещи български младежи да учат безплатно богословие в Русия.

В публикацията е цитирано писмо до патриарх Даниил от Волколамския митрополит Антоний, шеф на отдела за външни връзки на Московската патриаршия. В писмото се казва, че руската църква е подобрила условията за обучение на чуждестранни студенти – те получават безплатно образование, пребиваване, храна и транспорт, а отделно и месечна стипендия от 16 000 рубли.

Въпросното предложение е било разгледано на заседание на Светия Синод през май и след него патриарх Даниил е изпратил писма до митрополитите в страната, за да започнат да набират кандидати за обучение в Русия.

Кристина Петкова също разказа във фейсбук за случая.

В сигнала си тя пише, че са налице съмнения за „координирана дейност (от страна на БПЦ и Руската православна църква), целяща стратегическо влияние върху младите хора в България, желаещи в бъдеще да станат духовници, извън установените образователни и религиозни канали в страната“.

След анализ на данните от фактическа и правна страна прокурорът от Софийската градска прокуратура е стигнал до извода, че в конкретния случай липсват каквито и да е данни за извършено престъпление от общ характер, в частност за престъплението поставяне в услуга на чужда държава или чужда организация по смисъла на Наказателния кодекс.

Според държавното обвинение сигналът на Кристина Петкова съдържа предположения и то абстрактни за евентуално бъдещо поведение на трети лица – български граждани, които биха заминали да учат в духовни учебни заведения в чужбина.

Изпращането от страна на Негово Светейшество Патриарх Даниил на уведомяващо писмо до митрополитите „за възможността за кандидатстване на студенти от България в духовните учебни заведения на Руската православна църква в трите направления – бакалавър, магистър и доктор по богословие“, не е поведение, съдържащо данни за осъществено престъпление от общ характер, се посочва в постановлението на прокуратурата.

И допълват, че в доктрината ясно е обосновано, че за да е налице престъпление, не е достатъчно определено лице да има намерение да служи на чужда държава, а е необходимо изявление, уговорка, вид реално поведение от представител на чужда държава или организация, че приема и се съгласява с това, установява наблюдаващият прокурор.

Съгласно Конституцията на България вероизповеданията са свободни и отделени от държавата, а изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи, както и свободата на мисълта, са ненакърними. Основният закон прогласява, че държавата следва да съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи, допълват от СГП.

Конституционният съд посочва в едно от решенията си, че държавата чрез своите органи и институции, не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции. Те се регулират чрез устави и други вътрешноорганизационни правила, напомнят от държавното обвинение.

Изтъква се още, че ненамесата на държавата във вътрешните дела на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление, следва и от редица международни задължения, включително от Международния пакт за граждански и политически права на ООН.