• В България, протестът на Възраждане е по-малък от чистачките около парламента. Лошото е, че вандалщината на тези протести прави приемливи онези, които защитават еврозоната, само заради това, че изглеждат по-нормални. Губи се същината на въпроса за ползите и вредите от влизане в еврозоната сега, когато не сме готови, не изпълняваме условията и влизаме в еврозоната в момент, когато тя е под силен натиск за разпад. Не изпълняваме критерия за инфлация, а дори с някакво измислено закръгляне да го изпълним за януари, за февруари няма да е така. Дефицитът ни на начислена основа със сигурност е над 3%, след като на касова е 3% и правителството има неплатени фактури за над 4.5 млрд.лв. МФ ми твърдят, че били намалили неплатените фактури на 200-300 млн.лв., но това е пак шашмалогия с числата, която само Кирил Ананиев може да сътвори, а дори и то стига да минем над 3%. Бюджетът ни е с измислени приходи и всички го казват. Ръстът на икономиката е слаб, инфлацията е ниска, а и двете значат по-ниски приходи. Политическата ни ситуация не е стабилна. Няма нито една причина да ни приемат, освен ако не си затворят очите с три пласта лепенки, два бинта отгоре, шапка и тъмни очила. Което като нищо ще направят.
• Също в България, президентът Радев стратегически правилно се залепи за Тръмп и срещу Европа по отношение на Украйна. Колкото и глупости да приказва Тръмп, а той приказва много такива, за едно е прав- не можеш да спечелиш война с ядрена сила, освен ако не искаш да рискуваш да разрушиш света. Трябва да се преговаря за по-добри условия за мир, не за спечелване на война. Тръмп в момента е в силната позиция, Европа- в слаба.
• Също в България, Любомир Дацов от Фискалния съвет твърди, че вдигането на осигуровките догодина ще стимулира въвеждане на изкуствен интелект от работодателите, за да компенсират скъпите служители.Според мен, хубаво е изкуственият интелект първо да замени Фискалния съвет, в който в момента са 4-има пенсионери и Дацов, получава сериозни заплати, а за 2024 е произвел 9 доклада, които ChatGPT ще произведе за 9 минути. Ако България има нужда от нещо в момента е някой с резачка, който да ореже безбройните безсмислени комиси, агенции, министерства и пр. бюрокрация. За да разберете проблема- през 2025 разходите за персонал на държавния сектор нарастват с цели 26% спрямо 2024, и то в година на инфлация от 2.4%. През 2019 разходите за персонал са били 8% от БВП, през 2025 са вече 10.6%. Бюрокрацията се подува от преяждане.
• В Германия, министърът на отбраната Писториус иска бюджет от 100 млрд. евро, около два пъти повече от сегашния. Това би било 2.5% от БВП, което и Великобритания планира. Ако САЩ наистина се отделят от европейската сигурност напълно, ще трябва да харчат много повече от 2.5%, но това е реалистична цел за разходите за отбрана за средносрочен план при липса на допълнителни изненади. У нас за 2025 бюджетът за отбрана е 2.09%.
• Във Великобритания, Стармър иска да вдигне разходите за отбрана от 2.3% на 2.5% от ВП и да намари международната помощ от 0.5% от БВП на 0.3% от БВП. Каза, че целта му е разходите да стигнат 3.5% през 2030-е, т.е. никога, казано на политически език. Така или иначе, и ние трябва да планираме по-високи разходи за отбрана, ще ни натиснат.
• В Гърция, в петък е втората годишнина от влаковата катастрофа в Темпе, където влак, пълен със студенти, се сблъска челно с товарен влак и загинаха 57 души. Очакват се масови протести, като 6 от 10 гърци смятат да участват. Начинът, по който реагираха управляващите, влоши рязко обстановката. Министри от правителството не само се карат с опозицията, но и критикуваха близките на жертвите. Дебатът е токсичен и поляризиран и протестите като нищо могат да станат насилствени. Понякога политиците трябва да знаят да си затварят устата. В последно проучване управляващата Нова демокрация пада с още 4%, но все още е най-голямата партия с 24.5%, Пасок е на второ място с 12.5%. Най-големите печеливши са крайнодесните Гръцко решение с 8.7% и крайнолевите Курс за свобода с 8.2%.
• В Румъния, националистическата опозиционна партия Алианс за обединение на румънците (AUR), внесе вот на недоверие към правителството. Националистите имат нужда от поне 11 депутати от управляващите партии, за да прокарат вота, което очевидно е обречено. За гласуване на вот на недоверие към правителството трябва да гласуват поне половината от депутатите, т.е. 233.
• Също в Румъния, министерство на енергетиката започна разследване на няколко доставчици на газ за извличане на повече газ от планираното от румънските газови хранилища, администрирани от Depogaz. 31 търговци на газ са извличали с 58.2% повече газ от планираното от хранилищата през ноември, по време на по-студено време. По-нататъшното разследване трябва да покаже дали газът е бил изнесен или е използван за покриване на вътрешно потребление. Разследването започна, когато Depogaz информира енергийното министерство, че коефициентът на запълване на резервоарите може да спадне бързо до 25% през последната част на февруари. Въпреки това министърът на енергетиката Бурдуя увери, че Румъния ще има достатъчно газ, за да покрие потреблението и ще започне да зарежда хранилищата през март. Общият капацитет за съхранение на природен газ в Румъния е 3.17 млрд. куб.м., което покрива около ¼ от годишното потребление на газ.
• В Украйна, Световната банка, ЕК, ООН и украинското правителство увеличиха общата си оценка на разходи за бъдещата реконструкция и възстановяване на Украйна до 524 млрд. долара за период от 10 години. Предната оценка бе 486 млрд. долара отпреди година и 411 млрд. долара отпреди 2 години. 524 млрд. долара е около 2.8 пъти номиналния БВП на Украйна за 2024. Повечето от щетите са нанесени от Русия през първата половина на 2022, когато фронтовите линии често се местеха и Украйна нямаши добра противовъздушна отбрана. Най-засегнатите сектори са жилищният сектор, транспорт, търговия, промишленост, образование и енергетика. 13% от общия жилищен фонд на Украйна е повреден или унищожен, докато в енергийния сектор повредените и унищожени активи са нараснали със 70% за една година.
• Също в Украйна, според проучване 43% от бежанците планират да се върнат в Украйна от чужбина след края на войната. Това е спад от 52% в сравнение с подобно проучване през януари 2024. Само 20% от анкетираните са сигурни, че ще се върнат. 5.5 млн. украински граждани са в чужбина поради войната. Това включва около 1.3 млн. бежанци, живеещи в Русия и Беларус. 4.2 милиона украински граждани са със статут на временна закрила в ЕС.
• В Унгария, новите мерки за данъчни облекчения ще струват 330 млрд. форинта (1.6 млрд.лв.) през 2026, според правителството. По-голямата част ще дойде от доживотното освобождаване от данък върху доходите за майки с 3 деца, което трябва да влезе в сила от 1 октомври 2025. Годишните разходи по това перо са 200 млрд. форинта, при 200-250 000 бенефициенти. Освобождаването постепенно ще бъде разширено и за майки с две деца, като първият етап засяга майки под 40-годишна възраст от началото на 2026. Освен това бюджетът ще загуби 10 млрд. форинта през 2026 г. поради освобождаването от данък върху доходите на определени семейни помощи. У нас в демографската политика няма и 1 лев повече за 2025 спрямо 2024.
• В братска Македония, държавният бюджет за 2025 предвижда намаляване на дефицита до 4% от БВП от 4.4% от БВП през 2024. Приходите се очаква да се увеличат със 17.4% на годишна база. Разходите ще се увеличат с 15.1% в сравнение с миналата година. Държавният бюджет за 2025 г. се основава на прогноза за ръст на БВП от 3.7% и средна годишна прогноза за инфлация от 2.2%. Нашият ръст ще е по-нисък, 2.8% от БВП, инфлацията ни ще е 2.4%, обаче приходите хвърчат с цели 25%, а само на ДДС- с 33.7%- чудо невидяно. Теменужкини работи.
• В Русия, руският държавен петролен гигант Роснефт изпревари ЕксонМобайл, издигайки се до 4 място в класацията на 100-те най-големи петролни и газови компании в света през 2024. Други руски петролни и газови компании в топ 100 са Газпром (7-ми наред с венецуелската PDVSA), Лукойл (13-ти), Сургутнефтегаз (30-ти), Новатек (32-ри), Татнефт (52-ри) и Русснефт (85-ти). Роснефт е най-големият производител на петрол в Русия и има близо 40% от общия добив на страната.
• В Турция, главната прокуратура на Истанбул започна официално производство по отношение на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, като изпрати официално искане до Ректората на Истанбулския университет с искане за анулиране на дипломата му за бакалавър. Прокурорите разследват Имамоглу за предполагаема фалшива диплома с твърдения, че междуинституционални трансфери от неакредитирани международни учебни заведения към турски държавни университети са били недопустими през съответния период от време. В отговор на тези обвинения Имамоглу разпространи документация на дипломата си, твърдейки, че това е политическа атака срещу него.
Сега знаете повече за България и света около нас, както аз ги виждам.