17.1 C
София
петък, 30 септември, 2022

Професор ИВО ХРИСТОВ: Няма левица, БСП е само една абревиатура

Иво Христов е български юрист и социолог, професор в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски“. Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание. В 44-ия парламент бе народен представител от БСП и стана много популярен с репликата, че 80% от българите са дебили. Преди последните избори обаче обяви, че повече няма да се кандидатира за депутат, а пред ekspresso призна, че тази му дейност изобщо не му липсва. И още: обясни как влизаме в италиански сценарии от избори, как големите сили не искат Албания и Северна Македония в ЕС и защо българският народ няма шанс да порасне. А за дебилите? Вижте сами:

 

– Професор Христов, какъв е вашият коментар за политическата криза, за падането на правителството?

– Това е хроника на една предизвестена смърт. Беше ясно още преди една година, така че въпросът не беше дали, а кога. И в каква точно форма ще се изрази. Когато съберете несъвместимото – орел, рак и щука, резултатът ще бъде този. „Продължаваме промяната“ дойде като проект събран набързо и очевидно с два типа задачи – външни геополитически, които то изпълни криво-ляво – пълно смразяване на отношенията ни с Русия, прекратяване на руските доставки на газ, казусът с Македония, който очевидно беше решен за сметка на българския национален интерес, и разбира се, няколко други задачи във вътрешен план – опитаха се да елиминират старата върхушка, която паразитираше върху икономически и финансови потоци, създадени от вече 30 години и да ги изместят, което им струваше свалянето от власт.

Влизаме в италиански сценарий – правителствата ще траят по година време.

Ще има ли ново правителство в рамките на този мандат или отиваме на избори?
– Анализаторът не е врачка, няма кълбо и няма за задача да дава решения на населението, което в значителна степен си е виновно за жалкото състояние, в което се намира. А по същество – не, правителство няма да има, ще има опити и движения да бъде съставено такова, но не мисля, че основните играчи искат да съставят правителство. Нито ПП, нито ГЕРБ имат желание и знаят, че нямат и ресурси да съставят каквото и да било работещо правителство. Така че се отива на избори – вероятно ще бъдат през септември или в началото на октомври най-късно.

– Резултатът няма ли да бъде аналогичен с настоящия?

– Не, няма. Ще  има размяна на местата, ако разбира се не влязат някои катаклизми, някои внезапни черни лебеди. Ще се възпроизведе ситуацията – ГЕРБ ще бъде първа политическа сила, ПП ще заложи на риториката за мафия, битката между доброто и злото, силите на светлината и силите на мрака, ще мобилизира умнокрасивитета на София и на още един-два града максимум. ПП ще изсмуче окончателно ресурса на „Да, България“, които предполагам ще се припишат в техните листи, за да могат да оцелеят. Така горе-долу,  ще се формира евроатлантическо и антируско мнозинство, което трябва да управлява България, тъй като тя е заплашена да бъде изядена от руската мечка.

– Къде е ролята на левицата в тази политическа схема?

– На кое? Няма такава роля. Отдавна няма левица, за съжаление. Имаме една абривиатура, която е иззела нишата за леви идеи в една относително лява страна по своя натюрел, по своята социална демография и менталност. БСП продължава своето уверено слизане надолу по историческата стълбица на небитието.

– Защо?

– По една много проста причина – не представлява интересите на реалния електорат, за разлика от други партии. И рано или късно БСП ще си плати за това. Всъщност, тя си плаща вече. А ситуитивните опити за колаборация с различни като сегашното правителство  управленски гарнитури, които носят изгоди за нейния елит и за партизаните от средно ниво, разбирайте назначавани по различни държавни и общински структури, ще донесе краткосрочни ефекти, но дългосрочно – ще им изяде главата.

– Конфликтът между Радев – Нинова е все по-интензивен. До какво ще доведе?

– Разликата е в това, че президентът има петгодишен мандат, а БСП ако я кара така, за първи път ще бъде изправена пред сериозната опасност да стане треторазрядна политическа сила. В момента е второразрядна. Дипломатично се изразявам.

– Проблемът в политическия пейзаж не се ли засилва от личностния стремеж на лидерите им?

– Бойко Борисов е заслужил артист на републиката. Тия театрални етюди да ги предлага на друга публика, не толкова обръгнала, както казваше баба ми. Българските политически партии са изкуствени проекти. Това са етикети – българското ляво, дясно, център, нямат съдържание. Това са корпорации в най-добрия случай. Това са клиентели и клики, които имат една основна цел – докопване до държавната софра. Така е било преди 9-ти септември, за съжаление, така е и сега. Българското общество не е дорасло до реална политика, защото политическите партии са елемент от реалния политически живот. А такъв има там, където има политически организации, които представляват структурирани социално-групови интереси. Нито едното, нито другото го има в България, затова ще има такъв водевил.

– Според проучване на „Галъп“ близо 60% от запитаните смятат, че френското предложение не защитава българските интереси. Какъв е Вашият прочит?

– Българският елит като цяло клекна за пореден път. Разбира се, това е опаковано от приказки, че ЕС щял да гарантира българския национален интерес. Животът ме е учил, че личният интерес се гарантира от самия себе си. Или националните интереси се гарантират от нейните национални елити. Те за пореден път показаха, че сме престанали да бъдем страна със собствен гръбнак.

Ясно ми и е друго -имаше нещо инфантилно в българската позиция да се опитаме чрез рекета по отношение на нещото, известно като Северна Македония, да елиминираме един злощастен трагичен исторически факт -България загуби три войни за Македония през ХХ век – Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна война. Ако тогава си бяхме свършили работата сега нямаше да го има този казус. Не можеш с приказки да заличиш резултатите от едно военно поражение, светът се състои от резултати, не от приказки.

– Вие сте един от първите, които прогнозирахте, че ветото ще падне. Какви бяха мотивите?

– Беше ясно, че това правителство ще го играе камикадзе, имаме и един отиващ си парламент – заметоха следите на отговорността и по този начин пито-платено, всички си отдъхнаха с облекчение. И така нареченият европейски фактор, и така нареченият български фактор – трябваше македонският картоф някак си да бъде хвърлен. Сега го хвърлиха на злощастните северномакедонци и на техния сърбомански елит и общо взето, ако те се опитат да откажат, разбира се ще бъдат виновни те. Ясно е, че македонският проект е изграден изцяло върху антибългарска основа и искахме от тях да престанат да бъдат това, което са. Ами – не може! Това става пак чрез война. И тъй като и това не може да се случи, естествено ние се опитахме с думи да отменим геополитически реалности, които са се случили в рамките на ХХ век.

– Какви са тези реалности на ХХ век?

– Те са следните: реално една българска страна, каквато беше Македония, в момента е една антибългарска страна. Тя не може да бъде отделена от България освен ако там не преформатирате съзнанието на хората, което става с мощните ресурси и на историческия мит. Пред очите ни част от българската нация само за 100 години беше превърната в антибългария. Резултатите са тези, които виждаме. Или се примиряваме с факта, или съответно не се примиряваме и се опитваме по някакъв начин да го променим. Не можем да го променим, тъй като Македония и България са жалки образования в периферията на Западния свят. Каквото ни кажат от Брюксел, това ще направим.

– Какви са амбициите на големите- Франция, Германия?

– Франция, Холандия и някои други държави използваха българското вето като извинение, да не кажа нещо друго, те не желаят квазидържавни образования да бъдат в ЕС. Който и без това едва се крепи по шевовете, образно казано. Поради тази причина те, разбира се, не можеха да го кажат официално, че не искат нито Албания, нито нещото, което се е структурирало като държава около Вардара, но тук има много мощен американски натиск и всички знаем за какво става дума – тъй като ЕС отдавна не е самостоятелен геополитически фактор. И след като Албания и Македония, които като държави са нищо, но от военно-стратегическа гледна точка са важни поради факта, че се намират там, където се намират, следователно беше повдигнат въпросът. Те в следващите 20 години няма да бъдат в ЕС, но самата процедура играе ролята на дресировка на субекта, който кандидатства за ЕС – ще им спираме помощите, ще им увеличаваме помощите, както се дресира куче, така се дресира и кандидат-член. Някои, които не желаят да бъдат третирани като кучета, просто отказаха да играят тази унизителна игра – имам предвид Турция, която играе тази унизителна игра от 1961 г.

– Значи големите не искат Албания и Македония в ЕС?
– Големите не искат или имат сериозни резерви, не толкова дори към Северна Македония, тя е пренебрежимо малък фактор, те имат проблем с Албания и албанската мафия, но тя си е вече там от 20 години.

– Защо Еди Рама е толкова настъпателен към България?

– Еди Рама се държи така, защото много добре знае, че албанците са фактор, а българите не са. Еди Рама много добре знае, че албанският фактор е избран за стратегически съюзник на САЩ в тази част на света. Албанците бяха използвани като острието на Америка за разрушаване на Югославия и за установяване на американско господство в региона. Албанците са млад народ, който тепърва изживява всичките митологии, които българите са изживявали през 19 век – за Възраждане, за единство. Това е народ, който се намира в демографски и исторически възход. Албания и прилежащите й територии, визирам не само Косово, но и Западна, и вече за съжаление централна Македония, Черна Гора, във всичките тези случаи говорим за народ от 6-7 млн., който с тези темпове на икономически подем ще играе съществена роля в този век на Балканите. За чия сметка – то е ясно.

Преди 30 години лидерът на албанците в Македония, тогавашната още бивша Югославска република, беше предложил на българския фактор, както казва той „да се разберем с вас по отношение на Македония, за да минава границата по Вардара“. Ако не се разберем – тя ще минава по Кюстендил. Горе-долу сме в тази фаза.

– Излиза, че ние, тук, на Балканите, май никога няма да седнем на една маса. Така ли е?

– Как ще седнем като Балканите са пешки. На шахматната дъска не може да седнеш, тя е дъска, върху нея местят фигурите, тя няма участие в играта. Освен това Балканите са твърде важни като място, за да бъдат оставени, както казахте вие, да си решават проблемите по между си криво-ляво. Те винаги са били заложници на външните геополитически противоречия, които са обективно заложени на това късче земя. От друга страна за тази цел се използват и местните национализми, ожесточеност, а и откровена глупост на народите и на техните елити.

На този фон погледът като че ли не е много насочен към Сърбия. Защо?

– Напротив, насочен е, тъй като в момента се извършва стратегическо обграждане на Сърбия и затова от военно-стратегическа гледна точка беше важно Албания и Македония да влезнат в евроатлантическата кошара – видяхте, че Лавров не можа да влезе в Сърбия, в стратегическия си съюзник, а руски самолети не могат да излетят оттам. Това са много умни и премерени стъпки в една далечна игра за избиване на последния руски съюзник на Балканите.
Сърбия има заявени амбиции към ЕС, тя участва в предпресъединителни програми, но не го правят на всяка цена. Не забравяйте, че сърбите и сръбския елит нямат нищо общо с българския.

– А Украйна и Молдова – като кандидатки за ЕС, прибързано ли е?

– Това е чисто политически жест, който няма никаква политическа и практическа стойност. Не се знае когато би трябвало да започнат преговори дали ще има ЕС.

– Преди години изпуснахте реплика, заради която търпяхте много критики от политическите ви опоненти…

– Да, да за 80 % дебилно население… Какво за него?

– Сега бихте ли го казали отново…

– Щях да го направя по-решително. Тогава бях новобранец.

– Т.е. не съжалявате, така ли?

– Как да съжалявам, като то е очевидно!

– А процентът? Има ли вероятност да се увеличил?

– Това си е проблем на процента, не мой. Всъщност и тогава не беше. Все едно да се ядосваш на огледалото, че ви показва такива каквито сте. Вижте цялостното ни политическо поведение – преди една година щяхме да сваляме мафията, никога повече ГЕРБ, но тази есен ще има коалиционно правителство с подкрепата на ГЕРБ.

– Все пак политиката е пряко отражение на бита на хората…

– Така наречените хора са свикнали да им се разказва мантрата за лошите политици и добрия народ. Т.е те винаги са в бяло, все някой друг им е виновен. Това е част от инфантилизма. Както има непораснали хора, така има и непораснали народи.

– Българският има ли шанс да порасне?

– Не.

– Защо сте толкова скептичен?
– Защото знам. Това е въпрос на познание, не на желание. Разликата между научния подход и политическо-пропагандния подход е, че единият преследва обективната истина, а другият пет пари не дава за истината. А когато изпуснах тази така наречена реплика все още не бях разбрал, че съм в политическа роля, а не в тази на учен. Т.е. че не трябва да казвам истината.

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини