Пушката, която виси на стената, най-накрая трябва да гръмне

Видно е, че Христо Иванов се опитва да качи политическия разговор на по-висок етаж. Там, откъдето се откриват гледка и хоризонт, а може би и перспективи.

Също е видно, че политическият разговор все още предпочита съмнителния уют на влажното, мухлясало мазе, където от бидоните се носи вкиснатата миризма на популизма, на егоцентризма, на инатлъка, на сръднята и на омразата.

Ясно е, че дори и незабавно да излезе на най-чист и свеж въздух, политическият разговор няма да се проветри за едни нощ. Но, първо трябва да излезе.

Има съвсем обективни причини, поради които трябва да се състави правителство. Планът за възстановяване и устойчивост, Еврозоната, Шенген — това са обективните причини.

Също така има и съвсем обективни причини, поради които не може да се състави правителство. „Специфичните“ разбирания на „ГЕРБ“ за това що е то борба с корупцията и що е то съдебна реформа са такава обективна причина. Обективна причина е и ненавистта между хората в тази страна: социалното разделение е достигнало до такива непоносимо високи нива, че е съвсем обективна причина всички ние — мразени и мразещи — да продължаваме упорито да стоим в мазохистичната омая на безвремието.

За добро или зло, дори това политическо безвремие, в което сме изпаднали (или пропаднали), дори и то не може да продължава вечно. Тази пушка, която виси на стената от толкова време, тя най-накрая трябва да гръмне. Защото сме в края на трето действие и ще бъде изключително неприятно, ако бъдем изненадани от падащата пред нашето бъдеще завеса.

Ние повече време нямаме. За съжаление, въртенето на Земята не се забавя, за да изчака нас, българите, да се донаобиждаме, да си се донакрещим и да си доначертаем червените линии. Светът не работи така.

В момента всички ние сме залостени между „трябва“ и „не може“. И трябва да изберем едно от двете — свързаният с милиони рискове напредък или самоубийственото тъпчене на едно място.

Все повече си мисля, че поради редица причини (тежък, дълъг и съмнителен преход, Държавна сигурност, пропуски в историческата памет, слабости в образованието и още куп фактори), към днешна дата част от нас се стремим към някаква абсолютно идеална, утопична и фикционална форма на демокрация. Такава, в която ние винаги сме прави, ние винаги знаем по-добре от другите, ние определяме правилата и дневния ред, а останалите трябва да приемат думите ни така, сякаш излизат от устата на светец.

Трудният за преглъщане факт е, че в генезиса си демокрацията не включва само обявилите се и самопровъзгласилите се, дори не включва само избраните — тя включва всички. Включва инфлуенсърите и анонимните, докоснатите от Бога и забравените от Бога, изправилите гордо глава и забилите поглед в асфалта, умните и красивите, глупавите и грозните, крещящите и тихите, българите, циганите, турците.

Демокрацията включва всички, по един и същи начин.

Затова демокрацията предлага и прави само онези неща, които са добри за всички. Съдебната реформа е добра за всички. Борбата с корупцията е добра за всички. Еврозоната е добра за всички. Шенген е добре за всички. Планът за възстановяване е добър за всички.

Когато се обединим около това, което е добро за всички, може и да стане.

От Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията.

Още по темата

РЕКЛАМАspot_img
РЕКЛАМАspot_img

Избор на редактора