17.9 C
София
събота, 1 октомври, 2022

Руски газ за $21 млрд. е купила Европа за първите 100 дни на войната

Войната в Украйна осветли десетилетната енергийна зависимост на Европа от Русия.  Скъсването на тази подчиненост няма да е лесна задача  за лидерите на Стария континент, особено в условията на все по-вероятната глобална рецесия, вихрещата се инфлация и рисковете от намаляване на доходите на европейските граждани. На Русия се падат 41% от целия внос на природен газ в ЕС, а някои страни са почти изцяло зависими от руския газ. В цифри това са приходи от над 21 млрд. долара за Кремъл само за първите 100 дни от началото на войната в Украйна. За същия период страните от ЕС формират общо и 61% от руските приходи от износ на фосилни горива – суров петрол, нефтени продукти, въглища и газ. Най-големите консуматори на тези суровини остават Германия, Италия и Холандия – членки и на ЕС, и на НАТО, като само Китай ги изпреварва.

Големият въпрос е как да се прекъсне енергийната зависимост? В търсене на отговор лидерите на 27-те държавни членки на ЕС се събраха в края на миналата седмица на двудневна работна среща в Брюксел, за да обсъдят план и мерки за плавно приземяване при скъсването на въжетата на енергийния руски парашут, на който са закачени държавите от Общността. Сега голямата въпросителна е ще има ли меко падане или европейските икономики ще се борят с все повече проблеми, свързани с енергийните доставки, които се очертава да се задълбочат през зимните месеци.

Засега обаче общо решение изглежда все още няма. Европейските лидери са на различни мнения в търсенето на общо решение за газовите доставки. Италианският премиер Марио Драги предложи намаляване на цените на газа в целия ЕС, но не успя да получи подкрепата на колегите си. Досега само Белгия и Гърция са изразили подкрепа за проекта, докато Испания и Португалия вече са установили временно ограничение от 40 евро за мегават в целия Иберийски полуостров.

„Надяваме се на най-доброто и се подготвяме за най-лошото. Работим по общ европейски план и ще го представим през юли“, каза председателят на ЕК Урсула Фон Дер Лайен. Тя увери, че няма да има връщане към евтините изкопаеми горива, визирайки въглищата, но в същото време редица европейски държави, включително Германия подготвят за пускане спрените си ТЕЦ-ове на въглища.

А междувременно статистиката остава все така стряскаща – Москва е продала на държави по света енергийни суровини – суров петрол, нефтопродукти, газ и въглища, на стойност 97,7 млрд. долара през първите 100 дни от войната. Това са средно 977 млн. долара на ден, показват  данните на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух  (CREA). Πocoчeните суми са  пoчти двa пъти пo-гoлеми oт минaлaтa гoдинa, ĸoгaтo цeнитe нa гaзa атакуваха исторически ценови рекорди.

Глобалният енергиен пазар преживя няколко циклични шока през последните няколко години. Постепенният спад в инвестициите за търсене и добив на нефт и газ по веригата, последван от съкращения на производството, предизвикани от пандемията, доведе до спад в предлагането, докато същевременно човечеството консумира повече и повече енергия заради увеличаващото се потребление в глобален план.  Войната в Украйна изостри допълнително ситуацията и доведе до пазарен шок, особено в Европа.

Русия е третият по големина производител и вторият по големина износител на суров петрол в света. През първите 100  дни след началото на войната в Украйна, износът на на тази суровина съставлява 48 млрд. долара или приблизително половината от общите приходи от експорт.

Всъщност Китай е сред малкото печеливши в тази ситуация, тъй като използва санкциите и започна да купува руски петрол на по-ниски цени, отколкото досега Путин продаваше на Европа. Китай изпревари Германия като най-голям вносител, закупувайки близо 2 млн. барела руски петрол на ден с отстъпка през май т.г. – с 55% повече спрямо година по-рано. По същия начин Русия изпревари Саудитска Арабия като най-големият доставчик на петрол за Китай. Най-голямото увеличение на износа дойде от Индия, която изкупува 18% от целия експорт на руски петрол през 100-дневния период. Значително количество от петрола, който отива в Индия, се реекспортира като рафинирани продукти за САЩ и Европа, които се опитват да станат независими от руската суровина.

В отговор на войната в Украйна няколко държави предприеха строги санкции  срещу Русия. САЩ и Швеция забраниха изцяло вноса на руски изкопаеми горива, като в резултат на това месечните обеми са намалели съответно със 100% и 99% през май спрямо началото на инвазията. А в световен мащаб месечният обем на вноса на изкопаеми горива от Русия е намалял с 15% през май, което е индикация за негативните политически настроения около страната. Също така си струва да се отбележи, че няколко европейски страни, включително някои от най-големите вносители за 100-дневния период, намалиха вноса на руските изкопаеми горива. Освен колективното решение на ЕС да излизане от зависимостта, някои страни също отказаха да използват схемата, посочена от Москва –  за разплащане в рубли. Намаляването на вноса вероятно ще продължи. Полша, България, Финландия, Дания и „Шел“ бяха първите, които отказаха да разплащат в рубли, в резултат на което спряха да получават доставки от „Газпром“.

Сега на ход са лидерите на 27-те държави-членки на ЕС, които трябва да намерят най-доброто решение за заместване на газовите доставки то Русия за предстоящия зимен период. А междувременно предстои Европа да се откаже и от руския суров петрол във връзка с изпълнението на шестия пакет от санкции срещу Москва. Петролното ембарго е частично поради изключенията, които бяха дадени на Унгария, Чехия и Словакия, които ще продължат да купуват руски петрол, доставен по тръбопровода “Дружба“. България внася около 0,1 млн. барела на ден чрез  рафинерията на „Лукойл“. От началото на войната до 31 май на пристанище Бургас са пристигнали 15 танкера за над 880 млн. евро. Европейският съюз е внесъл общо 2,3 млн. барела на ден през 2021 г. от Русия, което се равнява на около 24% от общия внос. Италия и Холандия са сред най-големите вносители с 1,6 млн. барела суров петрол на ден по морски път. Останалите, около 0,72 млн. барела на ден, се получават по тръбопровода „Дружба” до Германия, Полша, Чехия, Унгария и Словакия. Чехия, Унгария и Словакия, като внасят заедно около 0,3 млн. барела на ден през газопровода „Дружба” и заедно с България получават около 17% от руския петрол, доставян в Европейския съюз. На Европа обаче ще са необходими между шест до осем месеца, за да скъса и с тази зависимост.

Държава Обща стойност на  фосилни горива от Русия в $ млрд.

(24.02 – 4.06)

% от общия износ
Китай $13.2 млрд. 13.5%
Германия $12.7 млрд. 12.9%
Италия $ 8.2  млрд. 8.4%
Нидерландия $ 8.2 млрд. 8.4%
Турция $ 7.0 млрд. 7.2%
Полша $4.6 млрд. 4.7%
Франция $4.5 млрд. 4.6%
Индия $3.6 млрд. 3.7%
Други $35.7 млрд. 36.5%
Total $97.7 млрд. 100%

 

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини