Следващата хапка на Пеевски вероятно е ГЕРБ

У нас, ДПС-Доган днес обсъжда оставането си в коалицията. Те са в свободно падане и имат един-единствен правилен ход:  напускане на коалицията, смяна на Чакъров, който очевидно не се справя, с някой младеж и яростна анти-Пеевски опозиция. Всичко това ще направи правителството още по-зависимо от Пеевски, който вече е превзел голяма част от коалицията и вероятно следващата му хапка ще бъде самия ГЕРБ. Борисов трябва да е луд да му даде ГЕРБ- това е единственото, което го пази в момента и е най-големият му актив, но въпросът е вече има ли избор.

Също у нас, Нинова запазила марка на партията си и прави учредителна конференция тези дни. Още един проблем за БСП, които не мисля, че ще преминат бариерата следващия път. Безславен край на 135-годишна партия, но това е резултатът от коалиция с ГЕРБ и Пеевски- големите изяждат малките. БСП е в ситуацията на ДПС- Доган- може да им даде шанс единствено напускане на коалицията и смяна на ръководството с хора, неподвластни на Пеевски, ако изобщо са останали такива, но няма да го направи. Имунните сили напуснаха Партията отдавна.

Затова преминавам към геополитическите новини:

• В Китай, правителството въведе лицензионен режим на износа на редкоземни елементи към САЩ- очевиден знак, че Китай няма да се даде на Тръмп. Тези елементи са жизненоважни за американските бойни самолети, дронове и балистични ракети и поставят Пентагона пред на практика неразрешим проблем- в много от тези минерали Китай държи 90% от ксветовното производство. За тези от вас, които не знаят- редкоземните елементи са група от 17 елемента, включително неодим, итрий, скандий и диспрозий, които трудно се разделят в използваеми форми. Те всъщност изобщо не са рядкост, но са трудни за извличане от земята, а процесът на добиване и рафинирането им в използваема форма носи значителни екологични разходи. На Тръмп тепърва му предстои да разбере какво направи с митата си- макар че съм сигурен, че и двете държави просто мерят сили и в даден момент ще сключат сделка, като Европа ще е извън нея. Ние сме на губещата страна.
• В ЕС, ЕК изработила документ със 7 държави, на които да се направи предложение и да бъде сключен договор за прием на мигранти- Бангладеш, Мароко, Косово, Египет, Колумбия, Индия и Тунис. На мен това ми звучи като парадокс- това са все бедни държави, с множество собствени проблеми, те ще издържат и мигранти? Ще им плащаме, както ЕС плащаше на Турция, а Великобритания- на Руанда? Но тук говорим за милиони африканци, сирийци, афганци- коя държава с акъла си ще ги приеме?
• Също в ЕС, ЕК си постави за цел да приключи с руския газ и петрол до 2027. Русия все още е вторият по големина доставчик на втечнен природен газ в ЕС и държи 17.5% от целия внос на втечнен природен газ през 2024. Газ по Турски поток все още тече към Унгария и Словакия. Чехия, Словакия и Унгария също все още получават петрол от Русия през тръбопровода „Дружба“. ЕК каза, че на 6 май ще обяви план как да се спре изцяло вноса от Русия до 2027, което според мен е пълна глупост и ще навреди повече на нас, отколкото на Русия. Преките приходи от продажби на горива в ЕС са маргинални за бюджета на Кремъл, сега износът е към Китай и Индия. Европа вече е независима от руските изкопаеми горива и няма нужда съвсем да ги спираме. А и не забравяйте- по-малко зависимост от Русия всъщност означава повече зависимост от САЩ. Миналата година 45% от вноса на втечнен природен газ в ЕС идва от САЩ. Искаме ли тази зависимост, като гледаме отношението на Тръмп към Европа? Да си зависим от Тръмп е също толкова опасно, колкото да си зависим от Путин или когото и да е.
• В Русия, премиерът Мишустин одобри Енергийната стратегия на страната до 2050. Според стратегията при настоящите нива на производство петролните запаси на Русия ще стигнат за над 65 години (трети в света по запаси и втори по производство), запасите на газ за 100 години (първи по запаси и втори по производство), а запасите на въглища за повече от 500 години (пети и шести в световен мащаб). Освен глобалните предизвикателства, стратегията подчертава много важни вътрешни такива. Тя отбелязва постепенното изчерпване на висококачествените запаси в традиционни, добре проучени добивни региони с изградена инфраструктура и нарастващ дял на по-сложни запаси. Допълнителни вътрешни ограничения са свързани със санкции и включват ограничен достъп до нови технологии, по-високи транспортни разходи за природен газ и необходимостта от развитие на инфраструктура и модернизиране на заводите за намаляване на производствените разходи. Според целевия сценарий производството на газ се очаква да достигне 853 млрд.куб.м. до 2030 , 965 млрд.куб.м. до 2036 и 1 107 млрд.куб.м. до 2050.
• В Турция, протестите намаляха в сравнение с първоначалния период след задържането на кмета на Истанбул Имамоглу. Все пак опозицията организира седмични събрания всяка сряда в Истанбул, допълнени от периодични протести в цялата страна. Встъпителното събрание се проведе в Самсун, което е исторически значимо място, където основателят на Турция Кемал Ататюрк започва борбата за независимост на страната през 1919. Сегашните прояви на гражданско несъгласие обхващат пълния спектър от елементи на турското общество, включващи прогресивни академични групи и консервативни националистически фракции.
• В Беларус, представители на правителствата на Беларус и Русия преговарят за изграждането на втора ядрена централа в страната. Анализират се две възможни места- още един реактор към АЕЦ „Островец“ или отделна централа в района на Могильов. Лукашенко каза, че новата централа може да доставя електроенергия на украинските региони, анексирани от Русия, в допълнение към битовата употреба. В този контекст идеята за АЕЦ в Могильов е по-вероятна поради близостта си до „новите“ руски територии.
• В Сърбия, председателят на парламента Ана Бърнабич свика специална сесия на парламента за 15 април, за да избере новото правителство, ръководено от Джуро Макут. Номинираният за министър-председател представи списък с министри, който включва само десет нови имена, въпреки че по-ранни изявления предполагаха, че половината от 30-те членове могат да бъдат сменени. Според предложението на Макут министрите на финансите, икономиката, енергетиката, отбраната и външните работи ще запазят постовете си. Самият Макут не е член на политическа партия, но е член на инициативния комитет за формирането на новото движение на Вучич. Други двама безпартийни кандидати за министри, Борис Братина (информация и телекомуникации) и Бела Балинт (наука, технологично развитие и иновации) са също в инициативния комитет. Според публикации в медиите Братина е бил член на екстремисткото движение SNP 1389 и веднъж е изгорил знамето на ЕС. Готови са за братска партия на Възраждане.
• В братска Македония, Левицата, лява опозиционна партия, ще иска вот на недоверие към вътрешния министър Панче Тошковски. Искането е задействано отчасти заради пожара в нощния клуб в Кочани, но и заради лошата цялостна работа на Тошковскии полицията. По-конкретните обвинения са, че полицията не е следила за присъствието на непълнолетни в нощния клуб, което доведе до загуба на живота на 6 непълнолетни сред общо над 60 жертви. Левица е малка партия, която има едва 6 от 120 места в парламента. СДСМ, най-голямата опозиционна партия, може да подкрепи вота, но самата тя също е в криза. Политическото напрежение в Македония е високо след пожара в нощния клуб и няма да изчезне лесно.
• В Полша, правителството ще одобри изменение на Закона за защита на потребителите на енергия, за да гарантира, че планираната промяна на тарифите за електроенергия ще влезе в сила на 1 октомври, а не на 1 юли. В Полша от 2023 има таван на цената на ел.енергия за домакинствата от 500 злоти/мвтч. (240 лв./мвтч.) Както много пъти съм казвал, твърдението на разни жълтопаветници, че само България в ЕС има субсидирани цени на ел.енергия за бита е невярно. Всяка държава го прави по някакъв свой начин.
• В Азербайджан, износът на газ възлиза на 25.1 млрд. куб. м миналата година, от които 12.9 млрд. куб. м са отишли за Европа, а от тях 1 млрд.куб.м. за България. Плановете за увеличаване на износа на газ за Европа до 20 милиарда кубически метра до 2027, обявени през 2022 г. в Меморандум за разбирателство, подписан между Азербайджан и Европа, може да се сблъскат с различни пречки, включително по-ниско от очакваното търсене от страна на ЕС и увеличаване на вътрешното потребление в Азербайджан.
• В Чехия, най-голямата енергийна компания в страната ЧЕЗ подписа споразумение с Казатомпром, казахстанска държавна енергийна компания, за доставка на ураново гориво за чешките атомни електроцентрали. Споразумение трябва да осигури достатъчно уран, за да задоволи 36% от атомната електроцентрала Темелин, която използва технология на Уестингхаус. И си задавам въпроса- сега, когато не можем да купуваме руско ядрено гориво и американските доставчици също може да станат ненадеждни заради Тръмп, някой от нашето министерство на енергетиката вече мисли ли за опцията Казахстан? Съмнявам се, ние не сме много по превантивното мислене.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.