С Кьорава кобила гонят злите сили в Тръстеник

Шест „впряга“ пресъздадоха обичая „Кьорава кобила“ в Тръстеник, община Долна Митрополия. Лошото време и студеният дъжд не уплашиха днес организатори и участници, които, водени от желанието да съхранят традицията, изпълниха ритуала в центъра на града на връх Ивановден, както е незапомнени времена.

„Кьорава кобила“ в Тръстеник започва от полунощ на Ивановден и се изпълнява от няколко „впряга“, които обикалят по домовете на имениците. Сутринта те се събират на централния площад на града, където жури оценява автентичността на участниците.

Председателят на журито и секретар на местното читалище „Неофит Рилски 1872“ Галя Кучева припомни произхода на обичая. „С годините „Кьорава кобила“ оживява ежегодно като ритуал за гонене на злите сили и като благословия за здраве и берекет“, подчерта тя.

Началото на празника бе дадено с молитва, отслужена от отец Бойко и неговия син отец Иван, който отскоро е свещеник в Тръстеник.

След благословиите всеки един от „впряговете“ показа избран момент от ритуала – посрещане на „Кьорава кобила“ в дома на именик, венчавка, раждане на конче.

Най-малките пазители на ритуала в Тръстеник са децата. Два „впряга“ – от местната детска градина и от Основно училище „Евлоги Георгиев“ предизвикаха бурни аплодисменти от събралите се на площада зрители.

Тричленно жури трябваше да оцени всеки един впряг и да отличи тези, които най-точно са спазили автентичността на обичая. Във всеки един от „впряговете“ трябва да има кобила, направена от дървена конструкция и управлявана от двама мъже. Пред нея е водачът. Задължителни персонажи са свещеник, лекар, баба, внуче, магаре, младоженци. Заради стриктното спазване на традицията журито реши да присъди две първи награди за „впряговете“ Ивайла и Иваничка.

С много музика и емоции бе съпътстван днешният празник в Тръстеник, където местните хора искат да запазят автентичността на традициите си и да ги предадат на следващите поколения.

„Кьорава кобила“ се прави от незапомнени времена в Тръстеник и е свързан с легенда, според която стопанинът Иван прогонил своята стара и ослепяла кобила, защото му било жално да я гледа как страда. След време обаче кобилата се върнала пред дома на Иван заедно с малки жребчета и така селището било спасено от разорение, тъй като трябвало да се дават в данък коне към турската хазна. Затова и местните хора смятат, че щом кьорава кобила влезе в дома им, ще се радват на здраве и берекет през годината.