Терзиев не умее, позволи на ГЕРБ да му превземат СОС

У нас, шофьорите минават от протест към безсрочен протест към стачка, но и трите са чист политически рекет на икономическото мнозинство в СОС, което освен ГЕРБ и ВМРО за жалост включва и БСП. Терзиев е неадекватен като кмет- всеки аматьор знае, че първата работа на кмета е да си осигури общинския съвет, и всички инструменти са в него. Терзиев не умее, позволи на ГЕРБ да му превземат СОС, оттук нататък ще има само проблеми. Взе едно добро решение- никакви преговори с шофьори, докато не тръгнат на работа, и го наруши първия ден сутринта.

По света, интересни избори, затова минавам направо на геополитическите новини.

• В Русия, днес е съдбоносният разговор между Путин и Тръмп. Истината е, че само те могат да спрат войната в Украйна, Европа и Украйна сме безгласни букви и само пречим. Путин заплаши, че ще вземе още две области, според мен за да накара Тръмп да се съгласи на сегашните 4 области плюс Крим. Тръмп няма особени козове в ръката си- Путин не се плаши от санкции, нито от това да продължи войната до пълно изтощение на Украйна и Европа. От друга страна, Путин като че ли не се интересува от останалата част на Украйна, освен от Одеса.
• В Украйна, Зеленски се оплака вчера на среща с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и държавния секретар Мако Рубио в Рим, че Москва е предложила „нереалистични“ условия за прекратяване на огъня. Зеленски изпратил и писмо до Тръмп с „нови предложения относно сътрудничеството в отбранително-промишлената и търговската сфера“. Русия на преговорите в Истанбул на 16 май отхвърли украинското предложение за прекратяване на огъня за 30 дни. Междувременно Русия засили атаките си, насочени към украински населени центрове с рекорден брой дронове за един ден – 273. Сухопътните войски на Русия продължават да настъпват от изток към Днепропетровска област и Запорожие, както и на север в рамките на Донецка област към основните опорни точки на Украйна там – градовете Константиновка, Славянск и Краматорск. Междувременно украински експерти предупреждават, че Украйна губи войната с дронове с Русия.
• В Румъния, убедителта победа на независимия кмет на Букурещ Никушор Дан. Там и двамата кандидати бяха анти-естаблишмънт, единият крайнодесен, другият независим центрист. Ако Симион беше спечелил, Орбан и Путин щяха да имат още един съюзник, щеше да сложи Калин Джорджеску за премиер (в Румъния премиерът се посочва от президента, не парламента) и Румъния щеше да се плъзне по пързалката извън ЕС. Умерените сили се уплашиха и излязоха да гласуват. Както се очакваше, висок вот означаваше повече гласове за умерения Дан, защото радикалите на Симион нямат толкова периферия.
• В Полша, обратното. Кметът на Варшава Тшасковски, представител на управляващата партия на Туск, който поне от година е фаворит във всички социологии, получи очакваните 30%. Изненадващо добър е резултатът на втория, историкът Навроцки, подкрепен от Право и Справедливост, само с около 1.8% назад от Тшасковски. Още по-изненадващо е представянето на 2 крайнодесни кандидати, единият с близо 16%, другият, откровен анти-семит, с над 6%. Не всички, но голяма част от техните гласове ще отидат към Навроцки и според мен той има по-голям шанс да мобилизира избиратели и да спечели. Може да му попречи единствено един имотен скандал- Навроцки преди години поел ангажимент към възрастен човек да го гледа срещу апартамента му, после го дал в старчески дом, оттам казали, че лошо го е гледал и т.н. В опит да се измъкне, обеща да дари апартамента на фондация. Избирателите на Навроцки са като тези на Тръмп- нищо не ги интересува, но периферията я интересува. Все пак Навроцки, някога директор на Музея на Втората Световна Война във Варшава, е считан за умерен и центрист. В цяла Европа политическата тенденция е далеч от класическото ляво-дясно разделение и към центристи, които се борят с популистки партии и политици. Във Франция това е Макрон, Полша има центристка коалиция, Мелони е такава в Италия.
• В Португалия, вчера предсрочните избори излъчиха ясен победител, напрегната надпревара за второто място и без очевидно мнозинство. Демократическият Алианс, воден от Луис Монтенегро, спечели с 32.7% от гласовете и 89 места, т.е. с 9 повече, отколкото през 2024, но все още далеч за мнозинството от 116 места. В напрегната надпревара между твърдо дясната Чега и социалистите, снощи изглеждаше така, сякаш Чега ще завършат втори, но тази сутрин, след като всички гласове бяха преброени, Чега завършиха трети с 22.56% от гласовете и 58 депутати, с 8 места повече от последния път. Социалистите заемат второ място с 23.38% от гласовете и 58 депутати, губейки 20 места в сравнение с миналата година. Монтенегро е в капан и на практика няма с кого да направи коалиция.
• Във Франция, Бруно Ретейо бе почти неизвестен публично, когато стана вътрешен министър в коалиционния кабинет на Мишел Барние от партията на Републиканците. Вчера той бе избран за лидер на партията със 75% от гласовете на членовете. Лоран Уокие, който бе смятан за естествен кандидат до не много отдавна, получи само 25%. Победата на Ретейо е добра новина и за правителството на Байру, защото сега голистите ще останат в правителството. Ретейо получава шанс да обнови голистката десница на Франция. Напомням, че през 2027 ще има президентски избори. Марин льо Пен е извън надпреварата, Макрон няма право на трети мандат. След шума и много кървави битки между Льо Пен или Джордан Бардела вдясно и битките на Макрон и потенциалните му наследници в центъра, наблюдавайте Ретейо- може да е следващият френски президент.
• В САЩ, Муудис намалиха кредитния рейтинг на САЩ, но анализът им е това, което трябва да ни тревожи повече. Муудис написаха пише, че без фискална реформа САЩ се насочват от бюджетен дефицит от 6.4% през 2024 до 9% през 2035 г. Ако това се случи, ще има глобална дългова криза. Според прогнозите на Муудис външният дълг на САЩ от ще нарасне от около 130% от БВП в момента до 134% от БВП. Нобеловите лауреати Рогоф и Райнхарт имат теория, че съществува праг на дълга, над който страните страдат от нисък растеж и той е 90% от БВП. Финансовият министър на САЩ Скот Бесент отхвърли понижението на Муудис с коментар, че БВП на САЩ ще расте по-бързо от дълга. Тръмп в типичния си стил атакува Муудис, наричайки намаляването на рейтинга „политически акт“.
• В Словакия, правителството се стреми към постепенно намаляване на дефицита на консолидирания държавен бюджет до 3% от БВП, което обаче трябва да се случи през 2028, година по-късно от първоначално планираното, поради неблагоприятни геополитически фактори, се казва в годишния доклад на финансовото министерство. Според доклада тази година дефицитът ще бъде 4.9% от БВП, през 2026- 4.1% от БВП. Тези ли ще ни държат сметка за фискална дисциплина и ще ни приемат в еврозоната?
• В Сърбия, Душан Баятович, изпълнителен директор на Сърбиягаз изрази надежда, че новото споразумение за доставка на газ с Русия ще бъде финализирано до 31 май, датата на изтичане на настоящия договор. Продължителността на договора ще бъде най-малко 3 години, като годишният капацитет за доставки ще бъде увеличен до 2.5 млрд.куб.м. Цените на газа за домакинствата няма да се повишат, но ще има нови цени за индустрията. Русия доставя около 85% от нуждите на Сърбия от газ, което е ключова причина Белград да се въздържи да се присъедини към западните санкции срещу Москва. Междувременно правителството назначи бившия вицепремиер и проруски политик Александър Вулин за председател на Надзорния съвет на Сърбиягаз. Вулин е бивш шеф на сръбския ДАНС (там се нарича БИА), дългогодишен съюзник на Вучич и е под санкции от правителството на САЩ от 2023. Тук нашите шефове на ДАНС ги пращат в 7-а глуха в Комисията по досиетата, вместо да ползваме специфичните им знания.
• В братска Македония, правителството подписа споразумение за стратегическо партньорство с Великобритания, което включва инвестиционна рамка от 5 млрд. лири (6 млрд. евро). Според споразумението Великобритания ще отпусне финансиране за изграждането на високоскоростна железопътна линия между Табановце, граничен пункт със Сърбия и южния град Гевгелия, близо до границата с Гърция. Други проекти включват завършването на клиничната болница в Щип, реконструкцията на болницата в Тетово и изграждането на болница в Кичево. ЖП линия към България пак няма, разбира се.
• Отново в Румъния, държавата рискува да загуби 10 млрд. евро финансиране от Плана за възстановяване, след като не успя да постигне споразумение с ЕК миналата седмица. Правителствен екип от експерти отиде в Брюксел миналата седмица за предоговаряне на Плана, удължаване на крайните срокове и пренасочване на финансиране от забавени проекти към други проекти. ЕК не се съгласи с предложенията на румънските власти и вероятно иска преговорите да бъдат подновени с новия кабинет след вчерашните президентски избори. Чакам да видя Томислав Дончев какъв успех ще постигне в предоговарянето на нашия План.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.