18.5 C
София
събота, 1 октомври, 2022

Тръгна ли европейският влак от Скопие?

Като чета и слушам, всеки втори анализатор по темата за старта на преговорния процес на Северна Македония за членство в ЕС използва образа на „европейският влак, тръгнал от Скопие за Брюксел“.

Няма лошо, и на мен ми харесва, та ще взема да го сложа в заглавие. Толкова се увлякоха мои колеги да превъртат влака като символ на дългото пътуване през територията на Европа към нейната политическа столица Брюксел, че един даже се изхвърли, че пътят на въпросната композиция щял да минава „виа София“. Нямало друг път!

Човекът може би е имал предвид дипломатическата страна на въпроса, но пък това мен ме докара до смях, защото пряка железопътна връзка между нашите две столици все още няма. Няма и няма! От момента, когато на 12 октомври 1994 г., вторник, бе направена първата копка за жп линията от Скопие към София, само броя дните, когато най-после първият влак от столицата на Северна Македония ще потегли към българската столица и по някое време ще влезе триумфално в Централна гара София. Така, както обещаваше тогавашният премиер на Република Македония, социалдемократът Бранко Цървенковски, че щом се прави първата копка, няма да мине и година и влакът… и така нататък до края на вица. Няма да броя колко време мина от онзи октомврийски, защото рискувам за пореден път спазъм да свие сърцето ми.

Сега чета за някакви 200 милиона евро, които били договорени като част от финансовата рамка за линията, ама да видим. Самият премиер Димитър Ковачевски, на когото патос не му липсва, заяви, че с тези пари би могла да бъде завършена ЖП линията към България, което – най-после!, щяло да утвърди кръстопътната роля на Северна Македония между основните европейски пътно-транспортни коридори. Че тази роля можехте да утвърждавате през всяка една от изминалите тридесет години на суверенитет и независимост на сегашната ви държава, защо не го направихте? Почвахте, спирахте, замразявахте почти готови обекти, въпреки че експерти ясно ви казваха, че ще загубите повече от консервацията, отколкото да завършите започнатото. Но това е дълга история, която някой път отделно можем да разкажем. История на елементарната човешка глупост, примесена с корупция в достатъчно големи размери, на липса на политическа воля да се излезе от коловоза на югославизма, който уж вече не съществувал.

Но да се върнем към нашата история. Образът на потеглилия европейски влак от Скопие за Брюксел очевидно харесва и на доста хора в самата Северна Македония. Може би и най-вече защото и президентът на Сърбия Александър Вучич го препоръча в специално интервю за една частна телевизия от Скопие. Местните и техният политически елит трябвало да приемат предложенията на френско председателство, защото с него, както образно се изрази Вучич, те щели да се качат на европейския влак. И това било добре защото – я, вижте примера на Сърбия!, когато започне процесът на евроинтеграция, е далеч по-добре да си качен на него, отколкото да продължиш да стоиш на гарата в Скопие в очакване на друга композиция, която може никога да не дойде.

Въпросното интервю на сръбския президент, случайно или не, това е закономерен въпрос, бе излъчено точно когато по улиците и площадите на столицата на Северна Македония бушуваха протестите тъкмо против предложението на френското председателство. Думите на Вучич внесоха известно успокоение сред протестиращите, явно и организаторите си дадоха сметка, че щом от Белград нещо се слага на масата, то не е лошо да се опита.

Макар че и този път сръбският президент бе достатъчно обтекаем в изказа си, доказвайки за пореден път умелото си използване на инструмента, който можем да наречем „и така, и вака“. От една страна, препоръката му чрез образа на влака бе по принцип, но така, че ако някога някой от Брюксел го обвини, че не подкрепя разширението на Европейския съюз към Западните Балкани, той да има готов отговор, че не е така. Ето, нали тъкмо в този важен момент на исторически избор за политическия елит и за гражданите на Северна Македония ги окуражих да поемат верния път и да вземат важното решение, не е ли така?

От друга страна Вучич има основание да не иска да ентусиазира чак толкова гражданите на Северна Македония в техния стремеж да започнат по-бързо преговори, защото истински се опасява, че съседите от юг могат да го изпреварят по пътя към пълноправното членство. Със своята позиция да не подкрепя санкциите на Европа срещу Русия Вучич основателно се страхува, че преговорният процес на страната му с ЕС буксува. И това е видно, въпреки подкрепата, която изборите в началото на април отново му дадоха лично на него и на неговата Сръбска прогресивна партия. Какво, че преди време след едно негово посещение в Париж и среща там с Емануел Макрон Вучич се беше похвалил, че нито една друга страна кандидат от Западните Балкани няма да изпревари Сърбия за пълноправно членство в европейското семейство. Макрон му бил казал и обещал това. Но това беше в една друга геополитическа ситуация, когато Белград и лично Вучич не бяха изправени пред цивилизационния избор дали са за или против санкциите срещу Москва. Агресията на Русия срещу Украйна промени всичко, но и постави на изпитание двустранната (да не кажа двулична) политика на Александър Вучич на изпитание.

Протестите в Скопие спихнаха постепенно, някак си естествено, последните изригвания бяха не отвън пред сградата на парламента, както преди, а вътре, в пленарната зала. И то когато там гостуваше председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, дошла специално да се обърне към депутатите с молба да не отхвърлят шанса, който ЕС им дава за старт на преговорите чрез предложението на Париж. Вместо яйцата, бутилките и другите предмети, които предишните дни протестиращите хвърляха срещу сградата на Събранието, този път вътре в пленарната зала срещу гостенката от Брюксел опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ и „Левица“ издигна гора от плакати с надписа „НЕ“. Оратори от същата част на парламента късаха листове с предложението, а една дори „връчи“ на фон дер Лайен и своя екземпляр. И всичко това стана пред очите на целия дипломатически корпус в Скопие, чийто представители бяха вътре.

Събитията след това са вече известни – парламентът с 68 гласа от 120 подкрепи предложението на френското председателство, кабинетът на Димитър Ковачевски го препрати в Брюксел, после в София министрите на външните работи на двете държави подписаха двустранния протокол като част от преговорната рамка, а във вторник, 19 юли, официално и тържествено в Брюксел бе проведена първата междуправителствена конференция между Северна Македония и Европейския съюз. Същият ден след обяд започна и скрийнингът от страна на ЕК, който, според най-оптимистичните прогнози, ще трае поне година, година и половина. И България, и Северна Македония чрез своите министерства на външните работи публикуваха декларации, всяка със своето отношение по така наречения македонски език. В българската позиция няма нищо ново, както и в тази на Скопие. За доста хора в Скопие остава учудването, че македонският език според Конституцията на страната е тази норма, която се ползва само на територията на сегашната Република Северна Македония. Това веднага предизвика вълнения край Вардар, защото подобна формула означава, че се слага край на досегашната претенция на Скопие за разпостранението и ползването на македонския език в части от Гърция и в България. У нас се има предвид Пиринският край. От друга страна, едностранната декларация на България очевидно няма да спре останалите държави членки на ЕС да приемат македонския език, така, както са постъпили с езиците на всички новоприети страни. В този смисъл може би ще се окажат прави онези лингвисти, които в този сериозен компромис виждат по-скоро опит на българската дипломация да защити себе си някога, когато някой би се опитал да я обвини в национално предателство. Не че няма доста хора и сега с подобно обвинение в ръка.

Каквото и да говорим оттук-нататък още много подводни камъни ще излязат на повърхността. Но първият тест, струва ми се, ще бъде дали в Скопие ще осигурят промяна на конституцията и в нея да бъдат включени българите от Северна Македония като част от българския народ. Кога ще стане това и ще се случи ли изобщо, ще се опитам да разкажа следващата седмица.

Сега нека да оставим европейският влак да надуе свирката на гарата в Скопие и да потегли към Европа. По липса на пряка железопатна линия към София ще тръгне на север, през Белград, и оттам към Брюксел. Да учудва някого това?

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини