Тръмп за 45 дни обърна целия ред на американската външна политика

У нас стана такава „заваруха“ (каша) и така се омазаха всички, че изходът като че ли е цялостно касиране на изборите и нови избори. От което никой не печели, освен нови играчи. Големите губещи ще са БСП и ИТН, които ще се борят да влязат в следващия парламент.

Затова стига с нашите глупости и ето днешните геополитически новини:

• В САЩ, Тръмп за 45 дни обърна целия ред на американската външна политика, поставен от Хари Труман след Втората световна война. Ето само няколко от немислимите неща, които направи: 1. Нарече Зеленски диктатор, но отказа да нарече Путин така; 2. Гласува в ООН заедно с Иран и Северна Корея против резолюция, определяща Русия като агресор; 3. Разпусна куп агенции и прекрати куп международни програми; 4. Поиска територията на съюзника си Канада и постоянно нарича Джъстин Трюдо „губернатор“, а не премиер; 5. Предложи да купи Гренландия, без да се интересува от мнението на Дания и 6. Въведе мита на Канада, Мексико, Европа, Китай и всеки, за когото мисли, че „смуче като пиявица“ от САЩ. Както каза Джо Най, политолог и някогашен декан на учебното заведение, в което и аз учих, „Тръмп се държи като шофьор на автобус, обсебед да следи за пътници без билет, забравяйки, че САЩ сами поискаха да са шофьор на този автобус“.
• В Русия, Путин има трудна задача да отговори на предложението за 30-дневно прекратяване на огъня. Тръмп ясно показва, че няма да приеме „не“ за отговор и Путин трябва да внимава да остане на една вълна с него. Предполагам, отговорът му няма да е твърдо „не“, а по-скоро нещо от сорта на „може би“, с куп условия. Най-вероятното условие е Украйна да не получава оръжия през този един месец, по-тежки условия биха били съгласие за демилитаризация на Украйна и невлизане в НАТО. Проблемът на Тръмп е, че ако приеме първото условие, Украйна няма да може да се превъоръжи, докато Русия може да го прави и след месец ще е още по-силна. Русия е във възход на бойното поле и няма никакъв интерес да дава глътка въздух на Украйна.
• В Украйна, украинските войски се изтеглят от Курск. Не знаем дали това е било едно от условията на Тръмп за предложение за 30 дни прекратяване на огъня, или е било на Путин, или е просто резултат на военните действия. Русия превзе обратно Суджа, най-големият град, държан досега от украинците. Те се изтеглиха от Суджа, най-вероятно опасявайки се да не бъде прекъснат единственият път към Украйна и да останат в обкръжение. Путин се появи вчера в Курск във военна униформа и каза, че „към украинците на наша територия ще се отнасяме като към терористи“.
• В Германия, днес през Бундестага трябва да минат предложенията на християндемократи и социалдемократи за 2 неща: извънбюджетен фонд от 500 млрд. евро за 10 години и разходи за отбрана над 1% от БВП да не се броят за дефицит. Трябват им 2/3 мнозинство, което значи, че им трябват гласовете на Зелените. Ако пропуснат да го направят до 25 март, идва новият парламент, а там вече ще им трябват и Зелените, и Левицата и става още по-сложно. Зелените засега са против- искат разходи до 1.5% от БВП да се броят за дефицит и да се опишат точно зелените политики, залегнали във фонда от 500 млрд. евро.
• В Ирландия, ирландският премиер се срещна във Вашингтон с Тръмп преди националния празник Св. Патрик. Той е първият европейски лидер, срещнал Тръмп след злополучната среща на Зеленски, и срещата мина неочаквано добре. Ирландия има огромен търговски излишък от промишлени стоки със САЩ от 78 млрд. долара годишно, най-вече химически и фармацевтични продукти, които предимно американски компании внасят от ЕС през Ирландия. Но има и голям търговски дефицит от услуги, над 140 млрд.долара годишно, най-вече от технологичните американски компании, базирани в Дъблин. Тръмп има сериозна задача как да не влезе в тежък конфликт с Ирландия- ще бъде зле за американсикя бизнес, но и ще повлияе на гласовете на милиони американци от ирландски произход.
• В Полша, правителството вероятно няма да удължи тавана на цените на електроенергията за бита след края на третото тримесечие, когато изтича. В момента таван на цени за бита е 623 злоти/мвтч. (290 лв./мвтч.), като стойности над тази се покриват от правителството. Преди това член на борда на централната банка заяви, че отпадането на тавана ще доведе до 13% ръст на цените за бита и ще повиши инфлацията с 0.7%.
• В Хърватска, финнасово министерство вече прави анализ за ефекта на американските мита върху хърватската икономика. Преките въздействия засягат стоките, които Хърватия изнася за Съединените щати, предимно фармацевтични продукти и продукти на отбранителната промишленост. Непреките въздействия са цялостното влияние на митата върху европейската икономика и как това би засегнало хърватския промишлен сектор. Не съм чул нашето министерство на финансите да готви такъв анализ, а би трябвало.
• В Чехия, чешките въоръжени сили трябва да увеличат личния си състав с 60%, ако искат да могат да изпълняват цели за отбрана и възпиране, каза команддирът на чешкия генерален щаб. Текущата численост на армията е 27 826 души, както и 4266 в активен резерв. Реалният военен персонал, извън помощния персонал, в момента е около 24 000 души и руснаците ще ги превземат само с духовия оркестър. Припомням, че правителството реши да започне да увеличава разходите за отбрана с 0.2% от БВП всяка година, докато достигне ниво на разходите от 3% от БВП през 2030.
• Също в Полша, премиерът Туск каза, че въпреки че Министерството на цифровите въпроси ще работи върху законопроект за прилагане на цифров данък върху големите технологични компании, окончателното решение за прилагането му не е взето. Правителството планира да наложи данъка като начин за набиране на средства за инвестиции в полския технологичен сектор, но това предизвика гневни заплахи от бъдещия посланик на САЩ в Полша, че САЩ ще ударят Полша с мита, ако въведат такъв данък. Като цяло изглежда, че цифровият данък ще зависи от по-широките търговски и данъчни преговори между САЩ и ЕС и дали САЩ могат да влязат с големи инвестиции в Полша.
• В Унгария, правителството ще разшири данъчните облекчения за майки под 30 години от януари 2026, обяви премиерът Орбан. Първоначално данъчните облекчения бяха въведени през 2023, но освобождаването от данъци бе само до нивото на средната работна заплата, а сега ще е пълно. Бюджетният разход възлиза на 40 милиарда форинта (195 млн.лв.) годишно. Мярката следва целта на правителството да гарантира, че семейства с деца няма да бъдат по-зле финансово от семействата без деца, според Орбан. Ето такъв закон да приемат нашите депутати и да се разпускат с чиста съвест- поне нещо смислено ще остане след тях.
• В братска Македония, правителството започва реконструкцията на граничния пункт с Гърция Маркова Нова, намиращ се в община Ресен близо до Преспанското езеро в югозападната част на Македония. Пунктът не функционира повече от 50 години и се очаква да заработи през 2027. Пунктът е част от трансграничен проект на стойност 14 милиона евро между Македония, Гърция и Албания за развитието на района на Преспанското езеро. Не съм бил в тази част на Македония, но изглежда примамващо.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам