Чета и слушам напоследък сред продемократичните, проукраински хора “набъбващ” лекичко оптимизъм за действията на Тръмп за Украйна и срещу Путин.
В този пробиващ над повърхността оптимизъм ми се привиждат елементи на пожелателното мислене…
Аз не съм оптимист в тази насока.
Тръмп самият няма представа как ще изпълни своето каубойско обещание да спре бързо Войната. Той няма достатъчно инструменти за влияние на Путин.
Тръмп вече не е най-лудият и без задръжки човек на високите политически върхове. Путин онзи ден показа, че той е най-лудият и най-опасният. Никое мнение на Тръмп не е последното, никое заявление негово няма да бъде в съгласие със следващото му заявление.
Вероятни са всякакви сценарии в главата на Тръмп – и проукраински, и антиукраински и такива, в които Украйна я няма. Но не всички тези сценарии според мен са и възможни. Най-вече защото ние мислим за Тръмп като за политик с някаква степен на нормалност, а той не е такъв! И още в първите месеци на президентстването му не е нереалистично да се очаква тежка криза на американската политическа система.
Все пак Тръмп макар и да спечели, то бе главно защото Байдън (Харис не че не я броя, тя също беше неизбираема като „Байдън в пола“) загуби – загуби преди всичко сред демократичните (а не републиканските) избиратели.
Но Тръмп е злобен реваншист, личните му пристрастия са над политическите реалности. Тръмп е заплаха за нормалното функциониране на американската политическа система и аз очаквам жестоки трусове в САЩ в това отношение.
С две думи – в моята глава няма място за оптимизъм по отношение на позицията на Тръмп за Украйна.
От Фейсбук профила на автора