Уиски вместо тренировки. Как Тал стана световен по бърз шах, а Георгиев разплака Каспаров

Двойното уиски помогна на магьосника от Рига да победи всички фаворити за титлата в първото световно първенство по бърз шах. Сега това излежда абсолютна фантастика.

Преди Нова година в Алма Ата се проведе световният шампионат по бърз шах – рапид и блиц. На казахска земя световният шампион в класическия шах Магнус Карлсен си върна двете „малки корони“ доведе до красивото число 10 победите си на световни шампионати по бърз шах.

Но първият турнир се проведе по време на жестокото съперничество между Анатолий Карпов и Гари Каспаров (сега включен в руския списъка на физическите лица чуждестранни шпиони).

Само че тогава те даже не достигат до полуфинала. А шампион става друг велик гросмайстор от тогавашния СССР – Михаил Тал. Осмият световен шампион по класически шах не пропуска между партиите да изпие чаша уиски и въпреки това побеждава всички. Какви времена!

Блицът отдавна е популярен сред шахматистите. Даже е известна партия от началото на XX век, когато шампионът Хосе-Раул Капабланка печели срещу своя предшественик Емануил Ласкер.

Първият съветски световен шампион Михаил Ботвинник се отнася критично към бързия шах, но Давид Бронщайн, Михаил Тал, Тигран Петросян и другите шахматни легенди на СССР го обожават. Естествено, в блица много силни са и Карпов и Каспаров.

Блиц гастролите на Михаил Тал обаче предизвикват фурор в целия Съветски съюз! Магьосникът от Рига играе с любители с контрола една минута срещу пет и успява да матира всичките си съперници! В парковете и във огромните фоайета на хотелите се нареждат огромни опашки, очакващи правото си да играят с него, великия шампион.

В СССР започват да се провеждат неофициални първенства на страната по бърз шах – блиц. Победителят получава винаги стилен самовар. В турнирите участват признати авторитети: Бронщайн, Тал, Васюков. Най-голямата заплаха за тях били т. нар. „народни герои“ – нвеизвестни, но много добри любители, слаби в класическия, но невероятни майстори на бързия шах.

Особено често огорчава грандовете геният на блица от Ленинград Хенрих Чепукайтис. Известно е, че веднъж жената на Петросян, властната Рона Яковлевна му забранява да играе с него от страх за авторитета на шампиона.

Първият неофициален световен шампионат по блиц се провежда през 1970 в Херцог-Нови (сега Черна гора). Печели го с бляскава игра бъдещият световен шампион, американецът Роберт Фишер.

В турнира обаче не участват действащият световен шампион Борис Спаски и много от водещите шахматисти в света. До първото официално световно първенство трябва да минат почти двайсет години. Класическият шах не си отстъпва трона.

Но накрая това се случва през 1988 в Сен Джон, веднага след мачовете на претендите в Канада. Организаторите не успяват да съберат поради тази причина всички силни шахматисти. Оказва влияние и отдалечеността, както и бюрократичните проблеми за съветските шахматисти с визите. Въпреки това съставът на участниците е съвсем сериозен – Михаил Тал, Рафаел Ваганян, Артур Юсупов, Валерий Салов, Ян Елвест, Александър Чернин (всички от СССР), Джонатан Спилман (Англия), Кевин Спрагет (Канада), Ясер Сейраван, Максим Длуги (двамата от САЩ), Кирил Георгиев (България) и други. Легитимност на шампионата придава присъствието на  непримиримите съперници Гари Каспаров и Анатолий Карпов, които всички очакват да видят на финала. Но нещата не вървят по сценарий.

Стартират 32 участници, които играят по нокаут системата – победа от четири партии. Сензациите започват още в първия рунд: Чернин (днес треньор на Фабиано Каруана) изхвърля от турнира Карпов!

На четвъртфинала отпада и Каспаров. Навярно, ако не броим загубения мач за титлата с Владимир Крамник в 2000 година, това е най-черният ден в кариерата на 13-ия световен шампион. Той прави пат (!) с голия цар на Кирил Георгиев с царица и топ, като не вижда мат след два хода! Георгиев побеждава с 3:1 и продължава нататък.

Каспаров добре запомня това обидно поражение и печели после абсолютно винаги срещу Кирил Георгиев, където го срещне.

На полуфинала Георгиев среща Ваганян в един скандален и драматичен мач, в хода на който възниква спорът превключвал ли си е съветският гросмайстор часовника след един неправилен ход?

За негово щастие се появява видео, на което е заснета ситуацията. Вижда се ясно, че Ваганян само докосва неволно часовника, но не натиска бутона. Благодарение на видеото арменецът достига до финала. Трябва да се отбележи, че ако това се бе случило в СССР, където видеа няма, боят е бил неизбежен. Ваганян печели с тай-брек – 4,5:3,5.

В другия полуфинал Тал излиза срещу Чернин. В Сен Джон рижкият вълшебник е вече минал 50-те години и  има огромни проблеми със здравето (Тал умира през 1992). По време на турнира обаче е в стихията си. Разгромява намиращия се в световната челна десетка Артур Юсупов с 3:0 и после няколко агресивни и талантливи младока.

В какво се крие тайната на добрата игра на Тал? В интервю след турнира той признава, че там е тръгнал малко по наклонената проскост – палел цигара от цигара, а подготовката му за мача с Чернин била едно двойно уиски!

Коментаторите се бъзикали преди финала дали старичкият и подпийнал Тал въобще ще може да се довлече до шахматната дъска, дали ще улучва фигурите, когато вече остават секунди за ход.

Те припомнят как през 1988 година на един важен турнир, на почивката след поредния тур, Михаил Тал се напил и заспал на масата. После го отнесли на ръце в стаята му Спаски и Корчной. На другата сутрин обаче Тал бил преобразен и помел всички поред.

Шотландското уиски изправя на крака Тал и преди финала.  Изпива още едно и буквално отнася Ваганян – 3,5:0,5.

Тал не се интересува от пари, въпреки че наградният фоинд за времето си е твърде приличен – $ 75 хиляди, като половината от тях са за победителя. За света това е добра сума, а за СССР направо огромна! Но Тал ги дава…в Спорткомитета на СССР (нещо като Министерство на спорта), които му ги обменят в по държавен курс в рубли и му дават ваучери за магазините „Берёзка“ (като нашите Кореком).

Трябва да се има предвид, че тогава вече върви перестройката, и Тал е можел да обмени валутата си на черно на мнокократно по-висок курс. Но това е бил Михаил Тал – парите не го вълнуват, до последния си ден той се интересува единствено от играта.

Канадците планират следващата година нов турнир, с още по-добри условия. Но шахматната федерация на СССР отказва съветско участие. Там расъждават така: Каспаров и Карпов отпаднаха, ами ако не беше победил Тал, а чужденец? Пази боже американец! Точно тогава в САЩ емигрира голямата съветска надежда Гата Камски.

И след тежки преговори проектът Канада-1989 пропада. Следващият световен шампионат по блиц е чак през 2006 година.

Защо? Това е вече съвсем друга история.

РЕКЛАМАspot_img