22.7 C
София
петък, 30 септември, 2022

Украински боец от окопа: 2% нормални руснаци, събудете се! Вие спите, нашите деца умират

Това не е интервю. Няма въпроси. Има само отговори. По-скоро е монолог. Но отговаря на много въпроси, които бихме задали.

Той е украински боец. В окопа, на фронта. Защитава родината си от варварско нашествие. Дори не казва името си, но има прическа на запорожки казак. Сещате се – като ония от картината на Репин, дето пишат писмо до султана и се скъсват от смях. Този млад казак не се смее. В почивката между два обстрела просто закрепва телефона си между буците пръст на отсрещната стена в окопа и казва думи, които Путин не би искал да чуят неговите орки и зомбита. А те трябва да ги чуят. Както и българските путинофили. Плюс Радев, Нинова и тяхната абсурдна кохорта, която не дава оръжие на защитаващия се, за да нямало повече жертви (!най-абсурдният абдурд, който може да се измисли!).

Най-вече това трябва да бъде чуто и прочетено от малкото адекватни руснаци, към които, уви, другарката Митрофанова не принадлежи. 

Надяваме се все на някого нещо да му светне в главата, когато чуе или прочете това. Или да не се надяваме много-много, а?

Нищо, струва си поне да опитаме.

Предупреждение! В автоинтервюто няма нито една ругатня. Нито една бля*, с каквито са изпъстрени разговорите на руските окупатори с майките, бащите, жените им. Няма нито една закана. Има само добронамерени, честни, умни, човешки думи. И цитати от руски класици. Как го е постигнал анонимният украински боец сред дъжда от снаряди и ракети, не ни е известно.

Обръщам се към хората от Русия и Беларус. Не към всички. А към тези, у които е останал здрав разум. Които осъзнават, че случващото се е трагедия.

Няма да ви обвинявам в нищо. Искам само да поговорим сериозно с вас. Не за това кой е виновен, а за това какво да се прави оттук нататък. Струва ми се, че много от вас не осъзнават колко могат да направят.

Дори ако в Русия и Беларус са останали само 2% адекватни хора, това прави 3 500 000 човека. Значи повече от руската и беларуската армии, взети заедно. Та вие сте голяма сила – адекватни, разумни хора, които разбират какво се случва.

Обръщам се към вас от окопа на тази война. Вие помните ли кога за последно сте били в окоп?

Аз съм украинец от Краматорск, Донецка област. Моят прадядо Иван Хаустов е загинал на територията на Русия, защитавайки я от фашистките окупатори. Вторият ми прадядо Сергей Вишебаба е загинал, освобождавайки Беларус. Погребан е в братска могила край Светлогорск, където бил последният му бой. В кървавата битка с немците загинали 2000 наши – руснаци, украинци, беларуси. Тази братска могила се намира на няколко километра от полигона в Беларус, от който днес руски ракети летят към Украйна.

Ако днес нашите прадеди станат от братската могила край Светлогорск, какво ли биха казали? Какво биха казали моите собствени прадядовци, ако разберат, че от Беларус руснаци обстрелват Украйна? Прадедите ни мълчат. Вече 126 дни.

За това време 340 украински деца загинаха от руско-беларуски ракети. Още 640 са ранени.

На 11-годишната Яна от родния ми град ракетата по гарата в Краматорск откъсна двата крака. Час по-рано моята майка успяла да се качи на влака и заминала на запад, изпреварила руската ракета. На мама й провървя. На Яна – не. Тя повече няма да ходи на собствените си крака. В какво се бе провинила Яна? В какво беше виновна 3-месечната Кира от Одеса? При нея долетя ракета и я уби. Майка й Валерия също. А 18-месечният Кирил от Мариупол?…

Чувате ли? Назовавам рускоезични градове. Кирил от Мариупол също загина, когато руската армия окупира града. В какво бяха виновни тези деца?

Вие сами знаете – в нищо.

А какво означава това? Че всеки ден от вашето бавене и бездействие струва два или три детски живота. Всеки Божи ден ангелите отнасят две или три наши деца от тази земя. Всеки! Божи! Ден!

Ако това беше война на армии, повярвайте ми, аз нямаше да записвам това видео. Ние сме готови да се бием ето тук – в окопите, армия срещу армия, лице в лице! Но от ваша територия обстрелват мирни градове. Всеки. Божи. Ден.

Вчера обстреляха Кременчуг – търговския център. Колко деца и възрастни загинаха там, засега не е известно. И аз засега не знам техните имена.

Но знам, че толкова жертви падат всеки ден и мисля, че ви е време да се събудите. И да спрете да повтаряте, че нищо не можете да направите. Начините да повлияете са много. Вижте историята: Махатма Ганди се бори с голи ръце срещу въоръжен и силен съперник. И победи. Нелсън Мандела се бори срещу въоръжен и силен противник. И победи.

Сега около вас действат терористични организации, които правят голяма грешка, а заради тях вашите народи ще страдат десетилетия, ако не и столетия. Време ви е да действате. По-малко да говорите и повече да правите.

Какво можете да направите? Методите на Ганди и Мандела са много прости.

Първо: несътрудничество. Пълен отказ от сътрудничество с органите на властта, която вие не поддържате. Ако сте на държавна служба – напуснете. Не си вземайте грях на душата.

Второ: не плащайте данъци. Вашите пари отиват за убийството на невинни деца. Това са кървави пари. Работете на черно, не позволявайте да ви вменят отговорност за убийства.

Трето: протестирайте. Излезте най-сетне на митинги – с плакати, единично, масово.

И четвърто: забъркайте си коктейл. Ако протестите и митингите ви нямат ефект, за смелите е този четвърти път. Ако дойде призовка от армията за вас, или за сина ви, или за съседа ви, налейте в една бутилка каквото трябва и я запушете с призовката. После почерпете с този коктейл сградата на военната комисия.

Вижда ви се страшно ли? Да, може да ви арестуват и даже да ви вкарат в затвора. Ако бях на ваше място, щях да попитам съвестта си: колко струва моята свобода? Струва ли моята свобода живота на невинни деца? Защо животът на едно дете да струва по-малко, отколкото моята свобода и комфорт?

Лев Толстой във „Възкресение“ пише: „Настанаха такива времена в Русия, че единственото място на честния човек е в затвора“. Ето, такива са сега времената в Русия и Беларус. Не се страхувайте! Даже да не успеете да спрете войната, поне ще снемете отговорността от собствената си съвест. Ако (и когато) властта се смени, ще ви реабилитират. Най-малкото – ще останете пред себе си честен човек, който не си замълча. Както казва Горки: в живота винаги има място за подвиг.

Ако само три и половина милиона души, мислещи с главите си, могат да почувстват със сърцата си болката, която изпитват майките в Украйна!…

Два милиона наши деца вече са зад граница, бягащи от руските ракети. Но не всички могат да избягат. Помнете: всеки ваш ден, в който се колебаете и бездействате, струва два или три детски живота.

Стига сте отлагали! Излезте и протестирайте днес! Говорете на сънародниците си. Дори да не ви чуят, поне ще си останете човек.

Сигурен съм, че това видео скоро [руснаците] ще го свалят от моя акаунт, ще ме блокират. Затова, ако сте съгласни, че трябва да се действа… Колко още ще го отлагате? Колко още деца трябва да умрат, за да се събудите и да започнете да действате?

Превеждащият този монолог признава, че много пъти по време на превода прекъсва работата си, защото му се размазваха клавишите по клавиатурата на лаптопа. Налагаше се да ги избърше, за да продължи. Оказа се, че проблемът не е в клавишите. 

А който разбира руски език, може да види и чуе това украинско момче ТУК. За хора с проблеми със слуха има и субтитри – на руски.

spot_img

Още по темата

spot_img

Последни новини