Фискалният съвет е пълна синекура. Една от тъпотиите на ЕК

В парламента избраха регулаторите, основно кандидати на Пеевски. Чудя се защо Дянков иска да е председател на някакъв напълно безсмислен Фискален съвет, освен да иска да е в играта и някой ден да се натисне за БНБ. Съветът пише 5-6 доклада на година, заплатите са добри, отговорност никаква, пълна синекура, която трябва веднага да се закрие. Една от тъпотиите на ЕК. Затова минавам към геополитическите новини, които са далеч по-важни:

• В САЩ, митата за внос на автомобили в САЩ ще бъдат 25% и ще са допълнение към реципрочните мита от 20%, които САЩ налагат на Европа, Канада, Мексико, Япония, Южна Корея и Китай. Това прави общо 45% мито върху вносните автомобили – твърде много, за да бъде поето от производителите, което означава скок на цените и инфлация. В момента митата за внос на автомобили в САЩ са едва 2.5%. Най-много ще пострада Германия, която изнася автомобили за близо 40 млрд. евро към САЩ. Всяко трето порше и всяко шесто БМВ заминава натам. Тъй като митата ще са и за авточасти, ще ударят на практика всеки производител, дори Тесла, които по принцип произвеждат колите си за американския пазар в Тексас и Калифорния. Все още не е ясно митата ще се отнасят ли и за автомобили от Великобритания.
• Във Великобритания, през 1997 са ви трябвали 3.5 средни годишни заплати, за да си купите средно жилище. През 2024 вече са 7.7 средни годишни заплати. За „коефициент на достъпност“ се счита 5 средни годишни заплати, всичко над това има висока социална цена. В България средната годишна заплата през 2024 е около 27 500 лв. (средно 2300 лв. месечно), следователно за да е социално достъпен един апартамент трябва да е до 138 хил.лв. (70 хил.евро), а с толкова пари в момента в София и големите градове ще си купите само гараж. Но това правителството не го мисли.
• Във Франция, Макрон обяви 2 млрд. евро военна помощ за Украйна. Пакетът ще включва противовъздушна отбрана и противотанкови ракети, както и бронирани машини. На съвместна пресконференция с Макрон, Зеленски обяви, че Украйна ще получи още изтребители Мираж-2000, след като първите пристигнаха през февруари. Миналата седмица Германия одобри 3 млрд. евро военна помощ за Украйна и се очаква да отдели общо 7 млрд. евро тази година.
• В Брюксел, Европейската комисия представи 47 проекта в 13 държави от ЕС за откриване на 24 нови мини за добив на редки метали. Държавите са Франция, Финландия, Германия, Полша, Португалия, Швеция и Испания и др. Повечето мини са за добив на литий, никел, графит, кобалт и манган, всички критични за производството на автомобилни батерии. Има също проекти за магнезий и волфрам в подкрепа на отбранителната индустрия. 47-е проекта изискват 22.5 милиарда евро инвестиции, за да започнат да функционират. Румъния, например, ще получи 616 млн. евро за развитие на 3 проекта- за графит, магнезий и мед и злато. България е вън от това, разбира се.
• В Португалия, държавата може да е в политическа бъркотия, но има бюджетен излишък, за разлика от много други страни от ЕС. За 2024 има излишък от 0.7% от БВП, надхвърляйки дори собствената прогноза на правителството от 0.4% от БВП. Още по-впечатляващ е бързо намаляващият държавен дълг до 94.5% от БВП, а само преди 2 години беше 115% от БВП. Някога в спасителния план на МВФ, Португалия вече уверено стои на краката си. За 2024 икономиката е нараснала с 1.9%, повече от много европейски държави. С което искам да ви кажа, че дори при политически хаос, оставки, предсрочни избори и служебни правителства могат да се правят разумни икономически неща.
• В Европа, започва някаква безумна надпревара за превъоръжаване. Германия планира да изхарчи 500 млрд. евро, ЕК и Урсула обещават 800 млрд. евро, но според мен умните държави ще си спестят това. Италия например дава едва 1.32% от БВП за отбрана и планира да стигне едва 1.6% от БВП през 2027. Испания е същата. Като гледам, че се втурнахме да купуваме противотанкови ракети Джавелин и още и още самолети, ние ще сме от „ястребите“ за превъоръжаване в ЕС, а нямаме икономика за това.
• В Русия, руското министерство на отбраната обвини украинските власти в подкопаване на споразуменията от Рияд, постигнати на 24 март за прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура. Според министерството украинските дронове са се опитали да атакуват наземно оборудване на газово хранилище в Крим и са насочени към съоръжения, принадлежащи на Россети в Брянска и Курска области. Трябва да се отбележи, че няма ясен консенсус относно прекратяването на огъня. Руски официални лица твърдят, че мораториумът върху ударите срещу енергийната инфраструктура е започнал на 18 март, дата, която не е спомената от Украйна или САЩ, които вместо това призоваха за допълнителни мерки. Междувременно Кремъл ясно свърза прекратяването на огъня в Черно море с премахването на санкциите, които косвено засягат руския износ на зърно и торове, докато днес ЕС отхвърли всякакво облекчаване на санкциите. Основният въпрос тук е повторното свързване на Руската земеделска банка към SWIFT, което може да стане само със съгласието на ЕС. Казано с 2 думи, преговорите са до кривата круша.
• В Полша, 74% от поляците са против приемането на еврото според проучване на Warsaw Enterprise Institute, явно за тях това не е „цивилизационен избор“, както викат нашите жълтопаветници. Подкрепата за приемането на еврото е спаднала от 2023, когато бе 35%, а сега е 26%. 63% са убедени, че материалното им положение ще се влоши през първите 3 години след приемането, в сравнение със само 7%, които са на противоположното мнение. Най-големият страх от последиците от приемането на еврото е инфлацията. Около 51% казват, че инфлацията ще се ускори през първите 3 години след приемането на еврото. Други негативни ефекти са твърде голямата зависимост от ЕС (17%), загубата на контрол върху фискалната политика (16%) и загубата на паричен суверенитет (14%).
• В Сърбия, студенти блокираха моста „Бранко“ в Белград, един от основните мостове в столицата, за 3 часа, настоявайки за отчетност и по-добри условия на труд за преподавателите. Към тях се присъединиха и редица граждани. Студентите организираха протеста, за да изразят солидарност с учителите, които стачкуват за по-високи заплати и реформи в образованието. Правителството намали февруарските и мартенските заплати на учителите заради стачката им.
• В Хърватска, правителството отпуска 296 млн. евро за осмия пакет от мерки за подпомагане на гражданите и икономическата конкурентоспособност. Мерките ще бъдат насочени към запазване на непроменени цени на електроенергията за домакинствата, институциите и малкия бизнес, както и подпомагане на пенсиите и предоставяне на месечни надбавки за енергийни разходи на уязвимите групи. Най-големият дял от 140 млн. евро ще бъде разпределен за осигуряване на достъпна ел.енергия. Настоящите мерки се удължават до 30 септември, така че домакинствата и малките и средни предприятия с потребление до 25 мвтч./година да останат без промяна в цените на тока. Други 62.5 млн. евро ще бъдат използвани за осигуряване на еднократно плащане от 50 млн. евро за всички пенсионери и бенефициенти на национални помощи, общо 1.2 млн. получатели. Това, което ме впечатли е 4.5 млн. евро за студентските центрове, за да се предотврати повишаването на цените в студентските столове.
• Отново в Хърватска, предложението за въвеждане на задължително военна служба беше подкрепено в сряда от депутати от управляващото мнозинство, както и от две опозиционни партии. Планираното въвеждане на задължителна военна служба няма да означава премахване и на професионална армия. В момента в хърватската армия липсват около 4 хил. войници и офицери.
• В братска Македония, правителството отмени общо 479 лиценза за строителство и градско планиране след смъртоносния пожар в Кочани. След трагичния инцидент са прегледани около 3100 лиценза, свързани със строителството и градоустройството. Нощният клуб в Кочани, където пожар уби 59 души, е работил с незаконно издаден лиценз от Министерството на икономиката през март 2024 г., въпреки липсата на подходящи мерки за пожарна безопасност. Корупцията убива- обикновено косвено, но понякога и буквално.
• Отново в братска Македония, правителството на Северна Македония ще спре процедурата по освобождаване от длъжност на главния прокурор Люпчо Коцевски. Според премиера Мицкоски процедурата по освобождаването на Коцевски засега трябва да бъде спряна, тъй като обществото в Северна Македония е чувствително след трагичния инцидент в Кочани. Правителството призова министерството на правосъдието да започне процедура за уволнение на Коцевски през февруари, твърдейки, че действията му повдигат съмнения относно неговата безпристрастност и наличие на конфликт на интереси. Коцевски бе избран преди около година за главен прокурор с шестгодишен мандат.
• В Турция, китайският автомобилен производител Chery ще инвестира 1 млрд. долара в провинция Самсун, където компанията възнамерява да създаде съоръжения с годишен производствен капацитет от 200 хил. автомобила. Инвестицията е част от цялостен пакет от чуждестранни инвестиции в Турция, включващ 19 нови проекта на стойност 9.3 милиарда щатски долара в множество сектори, включително отбрана, преработка на минерали с добавена стойност, автомобилостроене от следващо поколение, здравни технологии, слънчева енергия и нефтохимикали. Тези инвестиции ще създадат повече от 20 хил. квалифицирани работни места. Турция привлича инвестиции, ние- не.
• Отново в Турция, общинският съвет на Истанбул избра Нури Аслан от Републиканската народна партия за изпълняващ длъжността кмет със 177 гласа след задържането на кмета Имамоглу. Кандидатът на управляващата Партия на справедливостта и развитието получи 125 гласа. Окончателното решение дойде по време на третия кръг на гласуването, което изискваше само обикновено мнозинство, а не абсолютното мнозинство, необходимо в предишните кръгове. Изборите на практика елиминираха възможността назначен от правителството синдик да поеме контрола върху Истанбул.
• В Полша, министърът на финансите обяви, че цените на електроенергията за бита няма да се променят през 2025. Настоящият закон предвижда таванът на цена за ел.енергия от 500 злоти/мвтч. (233 лв./мвтч.) да остане в сила до края на септември. В същото време върху цената на ел.енергията се слагат такси и ДДС, които общо са дори са по-високи от самата цена и възлизат на 623 злоти/мвтч. (290 лв./мвтч.) Както виждате, почти всяка държава в ЕС пази цените на пазара на битовите абонати, независимо какво ви казват за либерализация.
• В Грузия, изграждането на 51-километровия обходен път на Тбилиси се очаква да струва 520 млн. долара. Пътят ще минава основно по трасето на бившата обходна железница и ще използва нейните 4 тунела (обща дължина 3,6 км) и съществуващ мост. 51-километровата магистрала ще включва изграждането на 48 моста с обща дължина 11.6 километра, както и изграждането на 6 нови тунела с обща дължина 10.7 километра. У нас това щеше да струва три пъти по толкова- просто корупцията точно в този сектор е невероятна.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.