Хубав ли е филмът „Гунди“ или съветски

Гледах филма за Георги Аспарухов „Гунди – Легенда за любовта“.

Някъде към 15-ата минута на лентата, Гунди, при един бесен рок, се контузи и излезе. От там до края във филма за любовта между беден футболист от крайния квартал и заможна девойка от центъра на София игра момък, който много приличаше физически на легендарния Георги Аспарухов.

Футболната част няма да я коментирам, защото съм левскар, луд по Гунди и съм гледал мача 7:2. Приемам версията като добронамерена, но не и майсторски пресъздадена. Образът на футболната легенда не се изгражда с коментаторски клишета. Това не беше Гунди, а колаж от вестникарски изрезки и монтажи.

Любовта вървеше леко, като боза с лимонови резенки. Младите се ожениха и  тогава се любиха. Момчето стана най-известният българин. После се намеси Държавна сигурност. Гунди й отказа, и стана катастрофата.

Житейска, буквална и филмова. Три в едно. Край на филма.

Красив и глуповато наивен филм.

Просълзих се обаче на два пъти. Първо когато тя му отказа секс преди сватбата. И втория път, когато Гунди се завърна триумфално в „Левски“, вкара хет трик на „Славия“, но след мача в дъжда събираше празните бутилки заедно с любимия си пазач на „Герена“.

Футболният образ не ми бе достатъчен, но и любовта не можа да ме трогне. Дойде ми много съветска. А имаше един истински сюжет, една красива история за красива говорителка, от която нито филма, нито консултантката му, щяха да загубят.

Държавна сигурност във филма пък искрено ме развесели. Ако трябва да се направя на кинокритик като Анита Димитрова ще кажа, че авторите по средата на филма, след сватбата, са изпуснали тотално любовния сюжет и са вкарали драмата ДС да го настърви.

Но напразно. Гонитбата за подписа беше толкова абсурдна, че се събудиха още живите безполезни изкопаеми от ДС и ревнаха защо им вземат Гунди.

Гнусно, да. Но те си намериха повод. На западния пазар темата ДС още се котира. Сигурно това е била целта на авторите. Иначе по-старите знаем, че през 1969 „Левски“ и „Спартак“ се обединиха и Отборът на народа стана Отборът на властта, също като ЦСКА. И всички от „сините“, включително и Гунди, се разписваха всеки месец за заплатите си във ведомостта на МВР.

Епохата – същата, но разминаване с 20 години.

Любовта същата, но съветска.

Думите същите, но вече клишета. „Хубав ли е филмът или съветски“, пита закачливо Лита Гунди. Такава закачка в 50-те години е била твърде опасна, за да се каже на глас.

Все пак „Гунди“ е хубав филм. Много по-хубав от „Ботев“ и на светлинни години от „Левски“. Защото авторите са спазили поне част от нужната рецепта, когато посягаш да правиш филм за легенда. Пристъпва се с уважение и с много пари. В този филм това безспорно го имаше. За разлика от гореспоменатите полюции.

Но хубав ли е филма „Гунди“ или съветски? Много хубав за нов български филм.