Чака ни деиндустриализация, инфлация и забавен ръст на икономиките

У нас безмислен вот на недоверие, водещ единствено до повече приказки и никакви действия в парламента, затова минавам на геополитическите новини:

• В живота на всеки от нас има „исторически“ моменти, които преобръщат битието ни- дали ще е болест, или проблем на работа, или нещо друго в личния живот. Същото е и в глобален мащаб- такива моменти, които преобръщат света са например атаката на 11 септември, падането на Берлинската стена, идването на Хитлер на власт. Такъв момент, за съжаление, бе и вчера с въвеждането на митата от Тръмп. Светът днес не е същият, държавите се готвят да оценят ефекта от митата и ответните си мерки. Тези мита ще постигнат тясната краткосрочна цел на Тръмп- повишаване на данъчните приходи и връщане на производствата към САЩ, с краткосрочна цена от по-висока инфлация и по-нисък ръст в САЩ и ускорена деиндустриализация в Европа. Най-тежко с мита е ударен Китай- 34%, които идват върху преди това вече обявени мита от 20%, т.е. общо 54%. Европа е с 20% мито, Великобритания с 10%, няколко държави от орбитата на Китай като Виетнам, Тайланд и Индонезия също са силно обложени. Проблемът на Европа е, че за разлика от Китай или примерно Южна Корея и Тайван, нямаме много ресурс да отговорим. Чака ни деиндустриализация, инфлация и забавен ръст на икономиките ни. Това, което ме учуди е 10% мита за Украйна, а САЩ всъщност имат търговски излишък с нея- изнасят стоки за 3.8 млрд. долара, внасят за 0.9 млрд. долара. Засега спасени от глобални мита са Мексико и Канада, като не забравяме, че там има мито за отделни продукти- например за Канада е 20% върху стомана, алуминий и автомобили.
• В САЩ, един въпрос виси във въздуха- ще получи ли Тръмп това, което иска от митата? За най-големите търговски партньори като Китай и Германия това ще бъде огромен шок заради това, което означава за устойчивост на сегашните икономически модели. Политически тези мита ще работят за Тръмп. Има вече големи съобщения от американски и чуждестранни производители, които ще увеличат инвестициите в САЩ. Старите работни места в производството няма да се върнат, но ще бъдат създадени нови. Има риск от рецесия в САЩ, ако Тръмп не прокара данъчната си политика през Конгреса. Републиканците може да загубят междинните избори. Митата ще донесат приходи на правителството, но ще имат негативни последици за икономиката на САЩ в краткосрочен план. Те са огромен данък върху американски потребители. Глобалните последици ще зависят от това как останалата част от света ще реагира на тях. И тъй като не съм чул позиция на българското правителство и не мисля, че има капацитет за такава позиция, ние отново ще се пуснем по течението на европейския отговор.
• В ЕС, чудят се какво да направят с митата на Тръмп. ЕС има търговски излишък от 230 млрд. долара миналата година. ЕС може да обещае да внасят повече американски военни стоки, но това би противоречало на Стратегията на ЕС да стане по-независим от САЩ. Другото е да купуваме повече втечнен газ от САЩ, който е скъп и носи инфлация. ЕС може да реши да намали собствените си тарифи, да премахне квотите и нетарифните бариери. Замисляли сте се, че липсата на ограничение на скоростта на германските магистрали налага непропорционално висок стандарт за безопасност на автомобилите? Ето това е протекционистка мярка, предназначена да защити европейската автомобилна индустрия от внос на автомобили, които струват наполовина по-малко другаде. ЕС има дефицит на услуги със САЩ, който е приблизително наполовина по-малък от излишъка със САЩ от промишлени стоки. Ако съберете двете заедно, ЕС все още има излишък от над 100 млрд. долара годишно. Но ЕС да въведе мита за услуги е трудно, защото те лесно могат да се релокират в държави извън ЕС. Примерно Гугъл или Фейсбук се местят от Ирландия във Великобритания и вече няма как ЕС да наложи мито на техните услуги. Може да блокира услугите им, но тогава ние като ползватели ще сме против, а алтернативен доставчик няма.
• Също в Европа, следващата опасност е Китай да се опита да прехвърли недоставените в САЩ стоки у нас. Вчера Урсула каза, цитирам, „ние ще наблюдаваме внимателно какви косвени ефекти имат тези мита, защото не можем да поемем глобалния свръхкапацитет, нито ще приемем дъмпинг.“ Ето така започват търговските войни. В идеален свят ЕС би се координирал с Китай и други държави за общ отговор срещу САЩ. В нашия свят, ЕС води битка и със САЩ, и с Китай едновременно. Европа вече наложи мита на китайските електромобили и започна разследване за вноса на китайски медицински продукти и вятърни турбини.
• И отново в Европа, зимният сезон свърши и газовите хранилища са пълни на 34%, а преди година по това време бяха на 59%- просто тази зима бе по-студена. По еврорегулации, до ноември хранилищата трябва да са пълни на 90%, което изначава много покупки на газ, което означава отново ръст на цената му, която обичайно лятото спада, но не и това лято. Затова когато Жечо Станков казва „вдигаме капацитета на хранилището в Чирен с 10%, за да има евтин газ“, това всъщност не е вярно. Хранилищата са важни за да имаме изобщо газ, ако има война или друга аварийна ситуация наоколо, а не толкова заради цените.
• В Германия, само Мерцедес и Порше ще платят 3.8 млрд. долара на САЩ за мита през 2025. Представете си всички останали износители. Германия е най-засегнатата европейска държава от митата, а още дори няма правителство. Попринцип след като е спечелила избори, всяка партия има „младоженчески“ период, когато популярността й расте. Не и ХДС в Германия- на изборите преди месец имаха 28%, Алтернатива за Германия- 18%. Днес в социологията ХДС са с 25%, АзГ- с 24%. Причината? Мерц излъга избирателите за икономически реформи и се отказа от тях още дори преди да е съставил правителство. Някога ви бях казал, че Мерц ще е следващият слаб немски канцлер- и върви точно в тази посока.
• В Унгария, Нетаняху пристигна на 4-дневно посещение. Унгария, наред с всички останали европейски държави е член на Международния наказателен съд (МНС), който има издадена заповед за арест на Нетаняху за геноцид в Газа. Орбан обаче каза, че няма да го арестува, дори и да трябва да излезе от МНС. Този въпрос с ареста на Нетаняху разкъсва Европа- Франция и Великобритания обявиха, че ще го арестуват, ако стъпи там. Мерц каза, че „ще намери начин“ да не го арестува. Доналд Туск в Полша се кани да го покани на 80 години от освобождаването на Освиенцим. Някой депутат ще попита ли недоразумението Георг нашата външнополитическа позиция по въпроса каква е? Обзалагам се, че ще се оплете като пате в кълчища и ще дрънка глупости от рода „лоялен член на международната общност сме…“
• В Ирландия, засега въздъхнаха облекчено, защото няма специфично мито за фармацевтични продукти. Ирландия все още има мито от 20% за селскостопански и промишлени продукти, и това я засяга- 90% от износа на ирландско уиски отива в САЩ, а маслото марка Kerrygold, което се продава и у нас, е втората най-популярна марка в САЩ. Но истински важинят сектор е фармацевтиката. През 2023 Ирландия е изнесла стоки за общо 54 млрд. евро, от тях 30 млрд. евро са във фармацевтични продукти, благодарение на американски компании, произвеждащи в Ирландия и изнасящи тези продукти обратно на американския пазар. Ирландия също ще трябва помислете как по-ниските тарифи за Великобритания, 10% в сравнение с 20% за ЕС, може да повлияе на бизнеса им.
• Във Франция, Льо Пен настоява да бъде единственият кандидат за президент на националистите въпреки присъдата. Няма план Б, казва тя, ако план А дори не е е изпробван. Льо Пен използва аргумента, че съдът е нарушил върховенството на закона и че избирателите трябва да се мобилизират и да протестират. Президентските избори не са за партия, а за човек. Льо Пен каза пред Le Parisien, че е изградила специална връзка с французите, особено тези над 25 години. Но според социологически проучвания 57% от французите не са изненадани от присъдата. 90% от избирателите на Льо Пен виждат политически мотив в присъдата. Около 25% от тях дори виждат присъдата като предимство. Около 36% от избирателите във Франция биха гласували за кандидата на националистите за президент, независимо дали ще е Льо Пен или нейното протеже Бардела.
• В Русия, тя не е включена в американския списък с вносни мита от 2 април. Това е до голяма степен очаквано, предвид ниската двустранна търговия и нейната структура, която се състои предимно от руски торове, ядрено гориво и метали от платинената група – всички освободени от санкции. През 2024 търговският оборот между Русия и САЩ възлиза на едва 3.5 млрд. долара, най-ниското ниво от 1992 насам. Русия, Беларус, Куба и Северна Корея не са включени в списъка с мита, тъй като вече са изправени пред високи търговски бариери.
• В Турция, общонационални протести се преобразиха в призиви за бойкот в следствие на ареста на кмета на Истанбул Имамоглу. Опозиционни партии организираха координиран бойкот на потребителите в магазините, призовавайки гражданите да се въздържат от покупки на 2 април. Множество бизнеси, включително кафенета, ресторанти и търговски обекти в Истанбул, обявиха временно затваряне или прекратяване на продажбите в знак на солидарност. Главната прокуратура на Истанбул започна разследване на организаторите на бойкота, като ги обвини в подбуждане на омраза, дискриминация и обществена враждебност. Отбелязвам потенциалното икономическо въздействие на бойкота, като се има предвид, че разходите на домакинствата съставляват близо 60% от БВП на Турция.
• В Румъния, броят на потребителите, изградили покривни соларни инсталации за собствена употреба достигна 204 хиляди, с обща инсталирана мощност от 2 442 мвт. Напомням, че индустриалните соларни паркове в Румъния са с обща инсталирана мощност от 2 321 Мвт., а ядрената им централа Черна вода има мощност от 1 413 Мвт. Броят на потребителите със собствени покривни соларни инсталации се увеличи значително през последните няколко години, от около 44 хиляди в началото на 2023 до 204 хиляди днес. Това е резултат от значителното облекчение на процедурите. Опитайте се да сложите солари на вашия покрив- не ви мърда поне година разправии с общината и енергото.
• В Сърбия, сдружението за защита на потребителите Ефектива призова за едномесечен бойкот през април на търговската верига Макси заради високите цени. От януари насам Ефектива призова няколко магазина за бойкот. В началото те призоваха потребителите да провеждат еднодневни бойкоти, след това петдневни бойкоти на петте най-големи търговски вериги и едноседмични бойкоти на определени вериги. У нас имаше някакви еднодневни бойкоти, но веригите ги удавиха с промоции, а проектозакон за таван на надценките се мога някъде между министерство на земеделието и парламента.

Сега знаете повече за все по-сложния свят около нас, както аз го виждам.