Днес у нас избират председател на Здравната каса, кандидатът е само един и официално е на ГЕРБ, но подаден от Пеевски. БСП и ИТН се набутаха в неприятната ситуация да защитават и гласуват кандидатите на ГЕРБ за регулатори от „коалиционна култура“. Особено шизофренна ще е ситуацията в БСП-ОЛ при гласуване за омбудсман, когато ще им се наложи да гласуват и за Мая Манолова, и за кандидата на ГЕРБ Велислава Делчева, за която нищо не знам, освен че е съпруга на бившия депутат от ГЕРБ и бивш конституционен съдия Анастас Анастасов, който сега е шеф на дирекция в администрацията на Народното събрание. Целта на Борисов и Пеевски е ясна- искат да затворят „домовата книга“ само с техни хора и няма да допуснат външен човек. Ей такава тъпотия сътвориха ПП-ДБ с промените в Конституцията. Затова минавам към геополитическите новини.
- В Газа загина българин, шофьор към ООН, неизвестно как намерил си работа там. Израел отрича това да е следствие на бомбардировките от израелската армия. Разследването продължава.
- В САЩ, Тръмп говори един час със Зеленски и си поиска ядрената централа Запорижие, най-голямата в Европа, която в момента е под контрол на Русия. Тръмп също така обяви посланика на ЮАР за персона-нон-грата, защото бил „расист” и срещу Тръмп. ЮАР изглежда ще е следващата цел на Тръмп, след Канада, Мексико, Панама и Гренландия.
- В Брюксел, европейските лидери се събират днес, за да бъдат брифирани от Зеленски за разговорите му с Тръмп и да мисли за общата европейска отбрана. Най-голям ястреб е полският премиер Доналд Туск, който поиска от президента на Полша да подпише приетите миналата седмица анти-мигрлантски закони. Според Туск, Русия и Беларус умишлено пропускат мигранти от Билзкия изток на границата с Полша като част от хибридната война. Европа, за съжаление, е напълно неспособна днес да се защитава сама от когото и да е и това няма да се оправи дори с 800 млрд. евро за превъоръжаване.
- В Турция, огромна демонстрация в защита на задържания кмет на Истанбул, въпреки забраната на властите за протести и събирания. Главната прокуратура на Истанбул нареди изземването на строителната търговска компания Imamoglu, частично притежавана от кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, след задържането му по обвинения в корупция и тероризъм. Имамоглу е изправен пред първоначален период от 4 дни задържане, който подлежи на удължаване от прокуратурата, докато продължава разследването за корупция и тероризъм. Евентуалният арест на Имамоглу изглежда вероятен, особено ако обвиненията в тероризъм бъдат формализирани. Тогава министерството на вътрешните работи може да го замени като кмет с назначен от правителството служител. Турската лира стигна до 41 лири за евро и е загубила 13% само от началото на годината до днес. Ердоган очевидно разчита, че САЩ и ЕС ще си затворят очите за това смазване на опозицията, заради стратегическата роля на Турция по отношение на Украйна, Газа и Близкия изток.
- Отново в Брюксел, Европейската комисия ще позволи на всяка държава да прави разходи за отбрана до 1.5% от БВП, които няма да се броят за дефицит и да активират проверка за свръх-дефицит, която иначе се стартира при дефицит над 3% от БВП. Правилото ще важи за периода 2021-2025, на практика позволявайки на редица държави с високи дефицити като Полша и Унгария да избегнат или облекчат процедурата по свръх-дефицит. Полша, например, планира дефицит от 5.5% от БВП за 2025 и разходи за отбрана от 4.7% от БВП.
- В Сърбия, най-силната опозиционна Партия на свободата и справедливостта (SSP) е подала наказателна жалба срещу президента Вучич за използване на звукови оръжия по време на студентския протест на 15 март в Белград. Вицепрезидентът на SSP Мариника Тепич показа документи, доказващи, че вътрешното министерство е закупило седем устройства LRAD 450XL, които са оръжия за психологическо и физическо сплашване на граждани по улиците по време на мирни протести. В последното си интервю за TV Pink президентът Вучич обеща да се оттегли, ако има доказателства, че силите за сигурност са използвали такова оръжие по време на протеста. Вътрешният министър Ивица Дачич твърди, че устройството, което бе заснето на автомобил на жандармерията близо до парламента на 15 март представлява акустично устройство за усилване на гласово съобщение и не е звуково оръжие. Кадри от големите протести на 15 март в Белград показаха необясним звуков инцидент, който накара протестиращите внезапно да се разпръснат в паника в различни посоки. Неправителствени организации съобщиха, че са получили около 500 оплаквания от граждани, които са преживели мощна звукова вълна, която е причинила главоболие, световъртеж, гадене и пристъпи на паника. На мястото на наши депутати бих задал въпрос сварило ли е нашето МВР да купи такова оръжия- да не ни изненадат и нас на някой протест.
- В Чехия, възстановяването на задължителната военна служба в Чехия е нереалистично, каза министърът на отбраната Яна Чернохова по време на дебат в Сената. Докато задължителната военна служба не е в плановете на правителството, задълженията за набор в случай на война за всеки мъж до 60 години остават в сила. Чехия прекрати задължителната военна служба през 2004, оттогава има професионална армия с едва 24 000 военни в момента. Чехия има същите проблеми с недостиг на желаещи за военна кариера като нас.
- В Унгария, правителството предложи проектозакон за стимулиране на майките да се върнат на работа по-рано след раждане. Действащото законодателство предвижда майките да нямат право на обезщетение за отглеждане на дете, ако започнат работа по-рано от 3 месеца след раждане. Предложеният законопроект ще промени тази клауза, като позволи на майките да продължат да получават обезщетение за отглеждане на дете с намален размер от 70%, в случай че се върнат на работа в рамките на този тримесечен период. Отбелязвам, че мерките на правителството за данъчни облекчения успяха постепенно да подобрят участието на жените като работна сила. У нас майчинството с получаване на 100% от заплатата е 383 дни (18 дни преди раждане и 365 дни след това), най-високо е в Румъния със 746 дни и Латвия със 740 дни. На другия полюс са Ирландия с едва 37 дни пълно платено майчинство и Кипър със 72 дни.
- В Република Српска, част от Босна и Херцеговина, ЕС няма да наложи санкции на президента Милорад Додик заради вето на Унгария. Правителството на БиХ счита, че Додик води атака срещу конституционния ред на БиХ и изиска санкции от страна на ЕС. Припомням, че прокурорите издадоха заповеди за арест на президента, премиера и председателя на парламента на Република Српска, след като те отказаха да се отзоват на призовки за разпит в Сараево. Съдът на БиХ нареди едномесечен арест за тримата висши ръководители на Република Српска, но истината е, че на територията на автономната република няма как да бъдат арестувани.
Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.