А ако изборната бариера беше 10%

Изборите от 2 октомври не решиха задачата. Първата и втората сили просто си размениха местата, а събирането на мнозинство в Народното събрание изглежда също толкова невъзможно, колкото беше и преди изборите.

Може и да се стигне до някаква формула, която да позволи съставянето на правителство. Но е по-вероятно да не се.

Лошото е, че дори и след 4 месеца да има нови избори, резултатът няма да се различава съществено.

Но изход винаги има.

Просто основните партии в това Народно събрание да се разберат за кратковременен кабинет –  не повече от половин година и през това време, освен да приемат бюджета, да променят изборните правила.

Най-простото решение е да се вдигне драстично прагът за влизане в парламента – например на 10%.

Бариерата от 4% е мислена за друго време и тогава тя беше около 200 000 – и повече – гласа. Днес е около 110 000.

Но ако прагът е 10%, при резултатите от 2 октомври сега в Народното събрание щеше да има 4 партии и съставянето на мнозинство ще значително по-лесно. БСП, ДБ и Стефан Янев ще са извън парламента, а техните 57 мандата ще се преразпределят между четирите, които са минали бариерата.

При това положение ГЕРБ ще има около 90 мандата, ДПС – 45 и мнозинството е нарисувано. ПП е ясна опозиция, „Възраждане“ е срещу всички и политическата система работи като в повечето европейски страни.

Разбира се, има и други възможности, но промяна на изборните правила изглежда абсолютно необходима, ако не искаме да ходим на избори по два пъти в годината.

Кусурите на това решение са основно два – големи групи от избирателите ще се окажат непредставени в Народното събрание и почти сигурно ДПС ще бъде произведено във вечен балансьор, а българската политика няма добри спомени от времената, в които движението беше в тази роля.

Но ще има и ползи – много трудно, много скъпо и рисковано ще бъде създаването на инженерни продукти, които минават бариерата и след това са предимно брокери. Ще се поизчисти и политиката от разни субекти, които участват на принципа – малко слава и евентуално да минем единия процент, особено ако изборният кодекс бъде пипнат и в тази част.

Но главното е едно.

Да бъде постигнато съгласие, че тези изборни правила вече не работят и са необходими нови.

Макар че като гледам озлоблението, не съм оптимист.