Бацебозукът забравя, че в тази игра дузпите ги бие публиката

Всички, и най-вече бацебозукът, повтарят над път и под път, че страната се нуждае от правителството. Зад тази мантра се крие неистовото желание да се върне доброто старо време и, ако ми бъде позволена футболната аналогия, топката да тупка в средата на терена.

Вярно е, че имаме нужда от правителство. И то вопиюща. Но защо? Защото не сме нито Белгия (година и седем месеца без кабинет) и Нидерландия (9 месеца).

А защо не сме като тях? Защото в ниската земя има-няма правителството, съдебната власт си работи безупречно. И още – добре ешелонираното управление – самоуправляващи се региони и самостоятелни общини правят всичко онова, което в една бацевиризирана (централизирана) власт не е в състояние да извърши без премиер и министри.

И познайте защо сме на това дередже? Ами заради липсата на същите тези реформи – работещо правосъдие и необходимата степен на субсидиарност в управлението, ако мога да се изразя на езика на Брюксел.

Разбира се че този затворен кръг не може да бъде разчупен с днешната комедия при президента Радев, на която ще станем свидетели.

Целта на статуквото беше, и остава да бъде, спечеленото време в края на редовното, пак по футболната аналогия, защото тези дни всички сме на тази вълна.

Само че в тази игра, за разлика от футбола, дузпите накрая ги бие публиката.

Текстът е от фейсбука на автора. Заглавието е на редакцията.