Българска следа в убийството на хърватски журналист

Разкриха българска следа при убийството на известния хърватски журналист Иво Пуканич, съобщава „Крик“, цитиран от БГНЕС.

Иво Пуканич беше ликвидиран от балканската мафия през 2008 г. На 23 октомври той бе взривен пред централата на загребския вестник „Национал“ – много популярно издание, прочуто със сензационните си статии за политически и бизнес скандали.

Престъплението е щателно планирано. Малко по-късно шестимата убийци бяха разкрити. Човекът организирал това зловещо престъпление е Слободан Джурович, известен в ъндърграунд средите с прякора Кардинал. Всички бяха осъдени, а Кардинала получи 23 години затвор.

15 години след убийството на Пуканич остават неразкрити неговите поръчители. Всички опити да се стигне до тях са неуспешни. Сръбската прокуратура дори обвини известния престъпник Сретен Йоцич, известен като Йоца Амстердам, но той беше оправдан.

Една следа обаче може да хвърли повече светлина. Оказва се, че три седмици преди покушението, Джурович е получил около 780 000 евро по личната си сметка в Черногорската търговска банка от тайната офшорна компания „General Pioneer“ от Британските Вирджински острови.

Черногорската администрация за борба с прането на пари регистрира тази транзакция като подозрителна, защото няма основание за нея. Хърватската и сръбската прокуратура допускат, че парите са част от обещаната награда за убийството на хърватския журналист.

Журналистическо разследване, водено от Международния консорциум за разследваща журналистика (ICIJ) и Paper Trail Media, все пак успява да установи кой е истинският собственик на офшорната фирма. Това е българският бизнесмен Огнян Бозаров, става ясно от документи, изтекли от агенцията „MeritServus” от Кипър, която създава офшорки.

Кой е Огнян Бозаров?

Огнян Бозаров е на 73 години в момента и има забележителна биография.

Още през 1983 г. той е обвинен в Америка, защото е изнасял от тази страна в България технология за производство на компютърни дискове, въпреки че износът й тогава е бил забранен. Бозаров е арестуван в началото на 90-те години в Сан Франциско, а фактът, че българското посолство в Америка е наело адвокати, за да му помогнат, показва колко важен е той. В крайна сметка обвинението беше отхвърлено и делото дори не стигна до съд.

Журналистът Христо Христов, който отдавна разследва българските тайни служби, твърди в книгата си, че Бозаров години наред е работил за българското разузнаване по време на режима на комунистическия диктатор Тодор Живков.

Христов пише и за секретния проект „Нева“, който българската служба уж е започнала с руското КГБ през 1987 г., чиято цел е да се построи завод за производство на компютърни дискове в Русия. Бозаров, както пише в книгата, е бил един от ръководните кадри на този проект, като е бил шеф на фирма, създадена от тайните служби. Когато фабриката най-накрая е построена в средата на 90-те години, продуктите и технологията, с която разполагат, вече са остарели.

Тази нова следа не е доказателство, че Бозаров стои зад убийството на журналиста, но разкрива връзките му с осъдения за ликвидацията Слободан Джурович и факта, че неговата компания е платила пари на Джурович, което прокурорите наричат част от „наградата за убийство“.

Бозаров заявява, че никога не се е срещал с Иво Пуканич, нито е знаел нещо за него или работата му и със сигурност не е организирал убийството му. Бозаров твърди, че всички плащания към Джурович са били част от законна бизнес сделка.

Документите, които адвокатите на българина предоставиха на разследващите журналисти, обаче не обясняват много нелогични неща около самото плащане, съобщава „Крик“.

Бозаров посочва още, че прокуратурата не се е свързала с него във връзка с разследване. В телефонен разговор с журналисти той призна, че се е срещал със Сретен Йоцич, но каза, че никога не е имал работа с него.

Нови доказателства, които се появиха в международно разследване на журналисти, могат да съживят този вече позабравен случай. В това вярва и Берислав Йелинич, един от най-близките сътрудници на Пуканич и настоящ редактор на „Национал“.

Четете още

Избор на редактора