Българският ров

–

Не исках нищо да пиша през иначе красивия месец март. Защото този „филм“ съм го гледал. Зная сценария, зная и „героите“ – и едните, и другите, и третите…

Зная им номерата, зная и как ще се развият нещата. И сега, и после.

Зная реакцията на партизаните – и на едните, и на другите, и на третите…

В момента става това, което ставаше у нас непосредствено след идването на уж демокрацията.

Същото.

Тогава ни удавиха общия възторг от вкусването на новия въздух и ни разделиха с едни „черепи“, с едни „дантели“, с едни „хубави дни на българската демокрация“, с едни „гладни стачки“, посяха Омразата и изкопаха Рова. После, след злото, артистите от едната и другата страна си напълниха гушите, остъргаха до червено, оглозгаха до кокал байчето-народ, държаха го в изкуствена кома, аз я наричам „контролирана мизерия“.

След 30 години пак става същото.

След поредното избухване на народния яд.

Същият филм. И сценарий. И актьори.

Вижте само най-скорошните скандали.

Същите като тези, които изброих по-отгоре.

До изборите ще има още..

Пак от същия калибър.

Разделението.

Омразата.

„Солта“ на бг-демокрацията.

Нейната вечна, но все движеща сила.

А защо казвам, че зная какво ще стане? Защото помня. Помня в детайли преживяното през тези 34 вече години. И защото зная, че Омразата може да роди само нещо, което е мъртво.

Щели да правят правителство?

Кой, как…

Че „конструкторите“ две години се сдавяха безмилостно, развяваха си бельото взаимно. България пари от взаимна ненавист, как сега същите люде ще сторят общо дело. И то не в своя полза, а в полза на… байчето?

Хайде бе! Я ме погледнете…

Всъщност защо написах тези думи?

Ами прочетох току-що цитат от пресата и не се стърпях. Защото поне на мен ми идва в повече вече тази наглост, това правене на балък на цял народ от шепата тарикати, самонаречени „елит“. То бива, бива, ама… Докога?

Ето и цитата:

„Максималната пенсия се е вдигнала с 2700 лева за 12 години

Най-бедните пенсионери, тези които получават минимална пенсия, са получили увеличение от 326 лева за 12 години. Това показват данните на НОИ.“

2700 срещу 326 лева.

Разлика от близо десетина пъти!!!

Така ли правят в нормалните държави? Там първо определят един стандарт-минимум на най-бедните, немощните, болните, вземат от по-богатите, а после поглеждат към другите.

А у нас?

Пропаст.

Два свята, никога несрещащи се.

И едните са хора, и другите също. И едните са се родили и ще умрат. И другите – също.Но помежду им – РОВ.

Ровът на човешката непоносимост.

Да, това може да стане само в България. В една държава, оперирана от и най-елементарното усещане за солидарност. И достойнство. Защото когато човекът до теб е заставен да живее като скот, нима ти, да, ти, с дебелия портфейл и гуша, мислиш, че ще живееш щастливо? О, не. Има съвест. И в най-дебелокожия егоист и тарикат. Има и Видов ден.

Защото не само вашите наследници трябва да живеят, Бог е дал живот и на децата на всички.

И защото всички сме преди всичко негови деца. Божии. А не само средство за остъргване.

„Всички“, „всичко“, красиви повторения, нали… Да, всички българи имаме право на живот в достойнство.

А в действителност…

Егоизъм и алчност.

И простотия. Арогантна простотия. На довчерашни мизерници. На днешни люде със студени сърца. На хора, които мислят, че ще живеят вечно.

(Ето един такъв, който сега се къпе в една партизанска любов, който „тече“ от екрани, радиа, вестници, сайтове… Как да му вярвам, как да гласувам за него, въпреки че дъщеря ми се сърди, след като този същият богаташ и народен „водач“ сега вече петнадесет години не откликва на моите и на съпругата ми искания да плати на моята жена полагащото й се авторско възнаграждение? Цели петнадесет години… Ни лук ял, и лък мурисал… но неговите партизани реват – велик си! Добре, нека да е велик, но да си плати… Не би. Някакви си стотинки за неговите милиони…)

Нямате ли срам, бе?

Мислите, че вие няма да станете възрастни, болни, инвалиди? Че ще векувате с орлите?

И сега ще юркате остърганите от вас към урните? Ще ги удавите в обещания.

Всъщност за какво?

За следващото увеличение на пропастта с още десетина пъти…

Безмилостен български свят.

Обречен.

Защото когато има такава пропаст, такава алчност, непозната за нормалния свят, спасение няма. И за едните, но и за другите.

Ровът…

От Фейсбук профила на автора.