Была тебе любимая, а стала…прокурор

Работих в сградата на „Раковска“ 134. От 1996 до към края на миналия век – в редакцията на вестник „Демокрация“, която се помещаваше там от основаването на вестника на 12 февруари 1990. До края на 1999, когато се премести на „Дондуков“ 52, бившата редакция на „Труд“.

Сега там е НАП. Метаморфози. Иронии на историята. Както се пееше в онази съветска песен от един хубав филм – Была тебе любимая, а стала…НАП.

Сградата на „Раковска“ 134 беше дадена на СДС в началото на 90-те, прохождаща опозиция, от Андрей Луканов, тогава премиер. Самият Луканов, вече бивш, беше застрелян пред дома си на столичната улица „Латинка“ на 2 октомври 1996 – един ден, след като почнах работа в „Демокрация“ като криминален репортер.

Редакцията прецени, че не съм достатъчно подготвен да отразявам убийство от такъв калибър и пратиха вместо мен доскорошната титулярка Петя Владимирова, а на мен възложиха да направя портрет на Карлович. Справих се, което ми предопредели пътя – почнах да пиша анализи и коментари покрай другата работа.

След 1997 сградата на „Раковска“ отесня на СДС, вече управляваща партия, и ръководството взе решение да ни премести – на вече споменатия адрес, „Дондуков“ 52. Съвпадна с моето кариерно развитие – станах заместник-главен редактор на официоза.

Както викаше един роднина, между другото симпатизант на БСП – Гоше, ти си голема работа вече, това е се едно да си заместник-главен редактор на „Работническо дело“. (Взехме да им пречим, щото виждахме Бисеров кого приема по нощите, Бакърджиев, светла му памет, кого приема, Костов не идваше често, но и него сме виждали). И ни преместиха, беше една нова година.

Помня, че тогава Муравей Радев, като финансов министър и принципал на сградата на „Дондуков“ 52, като ме видеше – викаше – Жоро, нали знаеш, че съм принципал, винаги можем да ви изхвърлим. И се смееше. Седесарски хумор. Ама не съм останал с лошо чувство.

Отплеснах се. Исках да кажа, че сега легендарната сграда на „Раковска“ 134 според плановете на текущото правителство трябва да стане офис на Европейската прокуратура в България. Тази на Лаура Кьовеши, не знам какъв ще бъде българският ѝ вариант.

Ама пак се отплеснах. СДС е символ; и сградата на „Раковска“ е символ. Там се събираше цялата енергия която промени България. Ако сега имаме пълни магазини, отворени граници, относително свободни медии, турски  и всякакви други сериали – също – това е СДС.

В същото време СДС е най-сатанизираната партия, с изключение на ДПС, разбира се. Че е съсипал индустрията, селското стопанство, занулил пенсиите и така нататък. Но въпреки това всички се натискат за това наследство.

ГЕРБ си взе СДС като притурка, Кунева си основа партията навремето (е, то вече е отдавна) с кадри от „Орлов мост“`90, а лидерите на ДБ не спират да ни препращат към синьото минало. Белким се вържем.

А сега – на „Раковска“ 134 – прокурори.

Както казваше президентът Стоянов – комунистите взеха икономиката, телевизиите и вестниците, но сега пишат и историята. И може би скоро на „Раковска“ 134 ще има нова табела – Европейска прокуратура. На английски и на български. Но може би ще е добре там някъде, отдолу, със ситни букви – да има още една табела.

Тук, на улица „Раковски“ 134 беше централата на Съюза на демократичните сили. Място на нашите въжделения, на нашите мечти, символ на надеждата за по-добра България.

Сигурен съм, че все още мнозина вярват в това.