Предизборният бюджет на новото мнозинство

Бюджетът е въплъщение на политиката на правителството. Затова и само то има право да внася проектите за закон и за актуализация в парламента. В нашата изкривена реалност обаче нещата не са съвсем така. Защото правителството няма мнозинство в парламента.

При гласуването на актуализацията на второ четене депутатите от ГЕРБ, ДПС и ИТН в бюджетната комисия прокараха редица изменения, които значително противоречат на първоначалния замисъл. Приходите бяха увеличени със 760 млн. лв. повече от първоначално предвидените 2 млрд. лв. Тези пари бяха разпределени за редица разходи по усмотрение – основно на ГЕРБ и ДПС. Увеличени бяха заплатите в сектор сигурност. Два пъти повече пари депутатите отпуснаха и на Столична община. Обсъжда се компенсациите за скъпия ток за бизнеса да бъдат удължени и увеличени.

Бюджетната процедура обикновено протича по следния начин: няколко месеца преди внасянето му в Министерския съвет, ведомствата представят разчетите си във финансовото министерство. Исканията обикновено надхвърлят в пъти очакваните приходи. И тук започват преговорите, в резултат на които министърът на финансите изготвя и внася в правителството проект на бюджет или актуализация. Там споровете продължават и премиерът често става арбитър между министрите. Той прави това с оглед на някаква политика, която правителството като цяло иска да води. Примерно: иска да увеличи пенсиите, а да намали разходите за пътища или обратното. В парламента недоволните от разпределението на средствата отново имат шанс да се преборят като използват някой депутат. Обикновено вносителят (в ролята Министерството на финансите) е против тези предложения и благодарение на мнозинството на правителството в парламента те не се приемат. Тази година обаче всички, които дадоха листчетата си с молба за повече пари, най-вече депутати от ГЕРБ и ДПС, успяха. Пари получиха полицаи, музеи, общини, научни общности…

В това няма нищо лошо. Всеки от тях напълно заслужава. Но няма връзка с намеренията на правителството за цялостната обстановка в страната, както и няма никаква гаранция, че допълнителните приходи ще постъпят в хазната. Освен това, някои от решенията не са еднократни, а изискват постоянен разход за следващите години. Което изисква допълнителен приход или замразяване на някой друг разход. Както изглежда високата инфлация и вдигането на данъците догодина са неизбежни.

Всичко това можеше да се избегне, ако правителството беше изтеглило актуализацията още в момента, когато Слави Трифонов дръпна министрите си. Още тогава беше ясно, че кабинетът на Кирил Петков няма да оцелее и ще се ходи на избори. По някакви причини обаче (дали от неопитност или от идеализъм) след около седмица проектът за актуализация беше внесен в зала за първо четене, след което вече не можеше да бъде оттеглен и новото мнозинство беше оставено да се разпорежда с парите на данъкоплатците. А намеренията му са ясни – да се хареса на избирателите в навечерието на предстоящи избори. От тази гледна точка при гледането на актуализацията в зала е възможно разходите да бъдат раздути още повече.