Въртоглава държава, въртоглав народ

Въртележката, на която ни въртят българските политици, много скърца. От нея ни прилошава и ни пищят ушите.

Имаме БСП – партия доволно овъртяна в милиционерски пари и похвати, на която 70 руски „дипломати“ са й по-мили от 7 милиона българи. Няма правителство, няма План за възстановяване, няма бюджет, няма борба с корупцията – това не е важно, когато закачат нашто котило. А че от тези 70 поне 90 са шпиони, няма значение.

БСП не дава да дадем оръжия на Украйна и чертае червени линии. А когато продава оръжия на Украйна през Полша (Нинова ли, Радев ли – все тая), обяснява, че това не било каквото изглежда. Целият цивилизован свят върти глава в недоумение и ни се смее тъжно, но БСП това не я притеснява.

Корнелия обича премиера, когато той (за да не пресече червената й линия и да опази правителството) отказва оръжия за страна, подло нападната от фашистки агресор. Завърта се на 180 градуса и намразва премиера, когато той прави нещо, което е длъжен да направи – да изгони група шпиони.

Когато премиерът казва (неособено сръчно, впрочем): българи, събирайте пари за украинците, за да страдат по-малко, БСП веднага се изтипосва на страната на народа – как може пари от бедните хора да искаш?! Когато руската все-още-посланичка казва (абсолютно цинично, впрочем): българи, събирайте пари за нашите бойци, за да пострадат още повече украинци, БСП мълчи като пръднала на въртележката.

Имаме си и един къс Тошко, който уж кара направо, а в един миг се завърта като пумпал и хоп – някой поставя на негово място един дълъг Слави. После се завърта и дългият (в мрака на личната си сцена), върти се като дервиш и като изчезне – на негово място останала една локва, досущ като онази на Капитан Андреево. Фокусници, ви казвам.

Имаме президент, който е на среща на върха на НАТО, а у дома прави всичко наопаки на НАТО-то. Все едно се забавлява на селския лунапарк в Харманли. Раз – така, два – онака. НАТО дава оръжия на Украйна, Радев не дава – той дава каски, но само на цивилни! Нещо повече – сърди се на всички, които санкционират Путин, порицава ги от горната кабинка на виенското колело в Хасково.

Как ли го гледат сега в Мадрид? Както се гледа случаен гол охлюв, плъзнал по ръба на масата, около която лъвове и тигри обсъждат как да спрат пияната, самозабравила се мечка, докато не е станало късно за цялата гора. Какво ли си мислят за охлюва: това нито е красиво, нито е силно, нито има топки, не става за ядене, само точи лиги след себе си – абе, то от нашите ли е всъщност?

Не ме интересува как се гледа в чужбина на президент, избран от въртоглав народ. Повече ме интересува как гледат на мен, защото аз не мога да отида в Мадрид и да кажа: ама аз не съм Радев, аз съм един друг! Както не мога да кажа на биещите се за живота на децата си украинци: ние не сме всички като Корнелия. И да им го кажа, тях какво ги грее?

Дали не е сега моментът все-още-премиерът Петков да подари на Украйна всичките ни самолети и танкове, та да измие малко срама от челото ми.

Не ми се пише повече. Не пей ми се, не смей ми се. Свят ми се зави. Имам сили само да перефразирам един образ, еманация на българщината: На въртоглави ни направихте, гиди маскари с маскари!

PS: А, да не забравим! Още на 20 юни, благодарение на своя напълно естествен интелект, ekspresso.bg прозря: има План 7/8 – България без премиер и парламент. Сега се очертават едни дълги месеци на безвремие, начело с някой готов на всичко професор а ла Любен Беров, а зад него – Радев и Слави (във формата на Тошко), вкопчени в греховна прегръдка.