Германия казва „сбогом“ на ядрената енергия

Германия ще затвори на 15 април последните си останали атомни електроцентрали, отбелязвайки края на повече от 60-годишния опит на страната в ядрената енергия и дългогодишна ера на френско-германско сътрудничество.

Първата атомна електроцентрала в Германия, малка пробна централа на име Кал, започва да доставя енергия към мрежата през 1961 г. Това беше последвано от години на бърза експанзия, но в същото време се разви силна контракултура, особено след основаването на Зелената партия на Германия, пише Euraktiv.

Ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. беше фаталният камбанен звън за ядрената енергетика в Германия с най-голямата антиядрена демонстрация, провеждана някога, на която се събраха около 250 000 души. На 30 май германското правителство, водено от консервативния канцлер Ангела Меркел, обяви план за затваряне на всички ядрени реактори до 2022 г.

На 15 април ще бъдат спрени последните три реактора. „Ядрените електроцентрали рано или късно ще бъдат демонтирани“, каза вицеканцлерът Роберт Хабек на 9 април.

Месеци наред централите работеха в авариен режим, тъй като енергийната криза в Европа отложи планираното им спиране в края на 2022 г. с няколко месеца.

Последните ядрени реактори захранваха мрежата с 70 гигаватчаса на ден, покривайки около 3 до 7% от германското търсене на електроенергия.

Ядрената енергия отдавна е тема, която разпалва обществен дебат в Германия, предизвиквайки критики както от либерали, така и от консерватори, докато зелените политици приветстват постепенното премахване.

„Поетапното спиране е преди всичко окончателно навлизане в сигурно и нискорисково, достъпно и чисто енергоснабдяване, тоест в ерата на възобновяемите енергийни източници“, каза лидерът на зелената партия Рикарда Ланг.

Либералите настояват, че ядрената енергия е необходима, за да се осигури достатъчно енергийно снабдяване.

„От моя гледна точка продължаването на работата на атомните електроцентрали е необходимо за енергийната сигурност и премахването на енергията от въглища“, каза Биджан Джир-Сарай , генерален секретар на либералната Партия на свободните демократи.

Социалдемократите отхвърлят този аргумент.

„Енергийните ни доставки  са сигурни. Тези, които казват обратното, го правят единствено, за да всяват страх сред населението“, каза говорителят на социалдемократите за енергийната политика Якоб Бланкенбург.

Консерваторите поставят под въпрос благоприятния за климата характер на спирането на централите.

„Демонтирането на атомни електроцентрали е черен ден за опазването на климата в Германия“, каза Йенс Шпан, говорител на енергийната политика на опозиционния десноцентристки ХДС и бивш здравен министър.

Наблюдателите  отбелязват, че правителството на ХДС в крайна сметка е постановило тяхното закриване и че самата партия е участвала в изборите през 2021 г., настоявайки те да бъдат закрити по график.

Германската общественост е разделена по темата, въпреки че ядрената енергетика спечели позиции през последните години поради енергийната криза. Според скорошно проучване 52% от германците подкрепят удължаването на времето за работа на ядрените реактори, докато 37% отхвърлят идеята.

Отказът на Германия от ядрената енергия повлия и на отношенията в сърцето на Европа – френско-германското дуо.

Дърпане в същата посока

През 2021 г. третият реактор на финландската атомна електроцентрала Olkiluoto започна да подава електричество към мрежата – подобно на германския Kaл преди 60 години.

Това беше резултат от френско-германските усилия. Реакторът е проектиран съвместно от френски и германски компании.

Тяхното сътрудничество започна във време, когато ядрената енергия в Германия все още не беше забранена за следващите години. През 90-те години министерството на научните изследвания на току-що обединената страна беше в ръцете на либералите.

Тогава двете страни започнаха общата си работа по ядрения проект. През 1991 г. френският енергиен гигант EDF и германски компании започнаха съвместна развойна дейност. Малко след това Париж и Берлин се опитаха да създадат хармонизирана дефиниция за тип реактор, който трябваше да намали рисковете и да бъде по-безопасен.

Тази съвместна разработка кулминира в началото на строителството в Olkiluoto във Финландия. От 1600 компании, сключили договор за реакторите, повече от половината са германски.

Оттогава обаче атмосферата на сътрудничество е избледняла, особено поради решението на Германия да ускори отказа от ядрена енергия след катастрофата във Фукушима, което беше приложено от Социалдемократическата партия и Зелените. Французите са убедени, че Брюксел, вероятно повлиян от Берлин, се застъпва за антиядрени политики.

Френският министър на икономиката Брюно льо Мер отхвърли критиките от страна на Германия и подчерта уважението към суверенните решения на всяка страна по отношение на енергийния й избор. Той също така призова за взаимно уважение, заявявайки, че очаква Германия да не критикува избора на Франция по отношение на ядрената енергия, тъй като Франция увеличава ядрената си амбиция.

Някои в Германия наричат ​​френските атомни електроцентрали „реактори за боклук“, термин, който френският министър отхвърля, обяснявайки, че ремонтите са били насочени към технически затруднения в миналото.

Различните позиции относно ядрената енергия между Франция и Германия създадоха напрежение в двустранните им отношения, като всяка страна се застъпваше за своите енергийни политики.