Гешев атакува в Конституционния съд текст от НК, погазващ частната собственост

Главният прокурор Иван Гешев атакува в Конституционния съд (КС) разпоредба от Наказателния кодекс (НК), погазваща частната собственост.

Става дума за чл. 240а, ал. 7 от НК. Този член беше въведен в НК през 2017 г. с цел да се инкриминира неправомерният добив на подземни богатства и други дейности с тях. Оспорената от Иван Гешев ал. 7 гласи: „Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на предмета на престъплението, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението“.

Главният прокурор твърди, че тя е противоконституционна в частта ѝ, с която се разпорежда отнемане на собственост не на извършителя на престъплението, а на трето лице. Той изтъква, че става дума за принудително и безвъзмездно отнемане на движими вещи, собственост на лице, което не е участвало в престъпление и не е било страна в наказателния процес.

Искането на Иван Гешев стъпва изцяло на решението на КС, с което преди година бяха обявени за противоконституционни серия от разпоредби в НК и в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), които предвиждаха отнемане на вещи на трето лице, които са послужили за извършването на престъпление и чийто собственик е извън кръга на осъдените за съответното деяние. Тогава КС постанови, че е налице конституционно нетърпима намеса на държавата в правото на частна собственост на лицата.

В искането си днес Иван Гешев изтъква, че изложените преди година от КС доводи са относими и към чл. 240а, ал. 7 НК. И заявява, че макар и отнемането да не е изрично формулирано като наказание, на практика се санкционират лица за чужда вина, което е конституционно нетърпимо като противоречащо на принципа на правовата държава.

„Цитираната разпоредба не съответства на концепцията на Конституцията на Република България (КРБ) за правова държава (чл. 4, ал. 1) и произтичащите от нея права на неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 КРБ), правото на защита (чл. 56 КРБ) и правото на защита в процеса (чл. 122, ал. 1 КРБ), тъй като собственикът на подлежащата на отнемане вещ, понасяйки индивидуална тежест за чужда вина, не разполага с никакви правни средства да защити законните си интереси“, заявява главният прокурор.

Стъпвайки на решението на КС от 2021 г., той напомня, че възможностите за държавна намеса в частната собственост са строго ограничени.

„Принудителното безвъзмездно отчуждаване на определени от закона движими вещи, принадлежащи на граждани, които нямат отношение към извършеното престъпно деяние, при това без да им е осигурена възможност да защитят интересите си, представлява груба и неоправдана намеса в неприкосновеното право на собственост, гарантирано от чл. 17, ал. 3 КРБ. В колизия със защитените от чл. 56 и чл. 122 КРБ права, според атакуваната разпоредба тези лица нямат права нито в досъдебното производство, нито в съдебната фаза на процеса. Те дори може изобщо да не знаят за засягането на собствеността им“, се посочва в искането.